като твой годеник е по-добре да дойда аз.
— Ти не си ми годеник — заяви Лили. — Никога не си бил. Толкова пъти съм ти го казвала.
— Но баща ти…
— Татко никога не е чувал онова, което не иска да чуе — тросна се Лили. — Пък и аз не избягах заради мъж.
— Тогава значи не си омъжена за онзи голия.
— Напротив, но аз не дойдох тук, за да се омъжа за него. Дойдох, за да се отърва от теб и от татко. Знаех, че Зак ще ми помогне, но не очаквах, че ще се ожени за мен.
— Но той е комарджия! Как си могла да се омъжиш за такъв грешник?
— Позволи ми да ти напомня, че говориш за съпруга ми. Ако продължиш да говориш лоши неща за него, ще направя нещо много лошо с теб.
— Че какво можеш да ми направиш? — попита Йезекия с присъщата арогантност на мъж, който се смята за много по-висшестоящ от всяка жена.
— Ако задържиш устата му отворена, ще налея в нея цяла бутилка уиски — каза Зак. — Ако бъде намерен пиян на прага на игрална зала, това ще направи чудеса за характера му. Може дори да го превърне в нормален човек.
Лили вдигна очи и видя, че Зак върви към тях. Докато го гледаше, тя беше изпълнена с гордост. Зак беше облякъл само халата си — голите му крака се виждаха ясно, но тя беше сигурна, че нямаше друг по- висок и по-красив от него съпруг в целия свят. Това, че беше омъжена за него, все още бе нещо, което я изненадваше.
— Дори ако вече не беше продал душата си на дявола, пак нямаше да бъдеш подходящ съпруг за жена с чистотата на Лили — обяви Йезекия.
— А ти, изсъхнала, лицемерна, дребнава душице, ще бъдеш идеалният човек за нейната доброта и невинност, така ли?
— Баща й ме избра за неин…
— Баща й не е бил онзи, който е щял да се омъжи за теб. В противен случай може би е щял да промени решението си.
— Душата ти вече е осъдена — заяви Йезекия. — Защо е необходимо да повлечеш Лили в ада заедно със себе си?
— Всъщност, аз разчитам на нея да ме предпази от огнената му паст — отвърна Зак. — Вече чух всичко, което имаше да ми казваш. Не ме интересува какво мислиш за мен, но Лили има по-добро мнение. Няма да позволя да я засипваш с помията си.
Йезекия отвори уста, за да каже нещо, но Зак го прекъсна.
— Ако смяташ, че искащ да продължиш да ме укоряваш, върви при местния свещеник господин Торагуд и жена му. Не се съмнявам, че те с готовност биха изслушали вяска твоя дума. Не съм спал цяла нощ, така че отивам да си легна. Ако решиш, че искаш отново да се видиш с жена ми, ела, когато отворим заведението.
— Никога повече няма да стъпя тук, докато вършите работата на дявола — зарече се Йезекия.
— Добре. Кажи довиждане на Лили и се разкарай оттук.
Йезекия се опита да прикрие тревогата си, но Лили знаеше, че той не е свикнал да бъде предизвикван. Пък и той беше с около петнадесет сантиметра по-нисък от Зак, а точно в този момент Зак изглеждаше твърде застрашително. Йезекия отстъпи.
— Ще се върна — заяви той, докато Зак го изпращеше с бутане през входната врата. Зак затръшна вратата зад него.
— Ако някога си допускала дори само за секунда, че можеш да бъдеш жена на този човек, значи не си подходяща за един Рандолф — каза той.
— Никога не съм си помисляла това — каза Лили. — Наистина ли смяташ, че от мен ще стане една добра Рандолф?
— Най-добрата — увери я Зак. — Знаеш ли, на мен не ми се спи чак толкова, колкото си мислех. Смяташ ли, че можем да повторим опита си да си направим бебе?
Лили се изкиска.
— Предполагам, че Джейкъб е бил прав. Мъжете наистина могат да правят деца по всяко време.
— Проклятие! — извика шеговито Зак. — Чакай само да те пипна.
Лили щеше да го изпревари по стълбите, ако не се беше спънала в края на роклята си.
Зак не можа да намери Уинди Дъмбартън никъде. Никой не го беше виждал. Никой не знаеше кога щеше да се върне.
— Той никога не се отдалечава от уискито и играта на фаро — каза Зак на бармана в едно от любимите заведения на Уинди.
— Така е, но това е нещо, което може да се намери във всеки един град западно от Мисисипи.
Зак нямаше как да не признае, че това беше вярно. Някои градове вече бяха започнали да улягат, да пускат корени и да строят училища и църкви. Но в повечето градове живееха мъже, които скитаха от едно място на друго в търсене на приключения, злато или възможността да се отърват от застоелия живот, който бяха водили на изток.
— Кажи му, че трябва да го видя веднага щом се появи — каза Зак на бармана. — Кажи му, че ако ме намери до един час след завръщането си в града, ще му дам сто долара.
— Сигурно ти трябва много. Хората обикновено се радват, когато успеят да се отърват от Уинди.
— И аз ще се почувствам така, след като свърша разговора си с него. Той е причината за най-лошия ми кошмар.
Зак не знаеше къде да отиде да търси Уинди след това. Той беше минал през всички места, където знаеше, че ходи Уинди, както и през онези, където би се отбил случайно, но не можеше да си позволи да спре да го търси. През последните четири нощи не беше пропуснал да се люби с Лили нито веднъж.
Чувството за вина го разяждаше като киселина. Независимо какво му беше говорила тя, независимо колко го беше молила, той не бе трябвало да я докосва.
Зак се бе опитал да се държи настрани. Всяка нощ прекарваше часове, кроейки планове как да не си легне с нея. Всяка сутрин нейната усмивка, нейната близост и гледката на тялото й разбиваха плановете му, сякаш никога не ги беше имало.
Сега те бяха женени във всяко едно отношение. Дори черният облак на присъствието на Йезекия не можеше да промени това; липсата на законно регистриран брак обаче можеше. Зак живееше в страх, че Йезекия може да се опита да потвърди брака им и да открие, че той не е регистриран.
Той беше уверен, че ако Лили някога разбереше какво беше направил, щеше да го напусне. Ако братята му разберяха за постъпката му, сигурно щяха да го убият. Нямаше да има никакво значение, че беше пропилял четири дни в търсене на Уинди. Нямаше да има значение, че още от самото начало бе съжалявал за действията си. Както обикновено, единственото нещо, което щеше да има значение, беше, че той бе сторил най-изгодното за себе си въпреки последствията, които то щеше да доведе за останалите.
Зак се беше провалил и в единственото нещо, което можеше да направи поведението му да не изглежда толкова ужасно. Той не беше изпълнил обещанието си да не докосва Лили. Той й беше отнел девствеността и я беше поставил в положение на жена, която живее в грях.
Той не можеше да си представи какво по-лошо би могъл да направи на една жена, произлизаща от семейство като това на Лили. През живота си Зак беше вършил много неща, но никога не беше обезчестявал някоя жена. Сега беше направил точно това и не можеше да живее с тази мисъл.
Разбира се, той винаги можеше да се ожени за нея повторно. Чак беше готов да направи това незабавно, но тогава щеше да му се наложи да обяснява защо искаше втора брачна церемония, когато толкова силно се беше противопоставял на първата.
Той не можеше да направи това, не и преди да беше опитал всички останали възможности. Зак не искаше дори да си помисли за онова, което щеше да види в очите на Лили. Едно от нещата, които му харесваха у нея, беше вярата й в него и в неговата доброта. След като цял живот всички, включително и собственото му семейство, бяха мислили само най-лошото за него, Зак смяташе, че е прекрасно някой да
