мисли само добро за него. Това го караше да се опитва да оправдае надеждите на Лили. Честността го задължаваше да признае, че семейството му разбираше характера му по-добре от Лили, но той все пак искаше да опита.
Струваше му се, че съдбата му е изиграла твърде мръсен номер, като не му позволяваше да намери Уинди Дъмбартън и да направи единственото правилно нещо, когато най-сетне се беше решил на това. Но Зак не се притесняваше толкова много от това кое беше добро и кое лошо. Той се страхуваше най-вече от това, че може да загуби доверието на Лили. Изобщо не го интересуваше какво мислеха за него господин и госпожа Торагуд или дори членовете на собственото му семейство, стига Лили да вярваше в него.
Слънчевите лъчи се мъчеха да проникнат през изрисуваните стъкла на църквата. Тухлените стени и каменният под задържаха студа в помещението.
Лили обаче усещаше как под яката и се надига горещина, която залива цялото й тяло. Тя не беше сигурна дали се дължеше на неудобство или на гняв. Сега обаче нямаше никакво значение. Колкото повече слушаше, толкова повече се ядосваше. Йезекия бе убедил господин Торагуд да му позволи да отслужи неделната литургия. Лили беше уверена, че проповедта му беше предназначена специално за нея.
Тя беше сигурна, че и всички останали от паството знаеха това.
Йезекия говореше за жената при кладенеца, за онази, която живееше в грях. Когато не успя да извърти историята така, че да я приложи към Лили, той започна да говори как игралните зали били съвременните Содом и Гомор. Той очевидно се почувства на по-плодородна почва и се впусна в мощна атака срещу момичетата, които работеха на такива места, като ги сравни с жени, които безгрижно захвърлят всичко, на което родителите им са се опитали да ги научат, за да го заменят с плътски удоволствия.
Лили видя как някои от присъстващите кимаха в знак на съгласие. Тя знаеше, че повечето от тях не биха познали къде работи, ако я видеха на улицата. Освен това знаеше, че на мнозина от тях им се искаше Лили да не беше идвала в тяхната църква.
Внезапно усети, че не може да търпи това повече. Изправи се, за да си тръгне, но моментално промени решението си.
— Чух много неща от теб и господин Торагуд за греха на жените, които работят по кръчмите — обърна се тя на висок глас към Йезекия, когато той спря, за да си поеме дъх, — но досега не съм видяла нито един от вас да се опитва да им помогне.
Шокът на присъстващите беше очевиден, когато те се обърнаха, за да зяпнат учудено тази жена, която беше направила немислимото — беше прекъснала свещеник по време на проповедта му. Йезекия стоеше безмълвен. Господин Торагуд се беше вцепенил. Госпожа Торагуд беше почервеняла като домат.
— Много от тези жени са също толкова почтени, колкото и всички останали. Те са дошли в Сан Франсиско с надеждата да намерят по-добър живот. Но понеже не са били омъжени, са могли да си намерят работа само в кръчмите. Знам това, защото същото се случи и с мен самата.
— Ние ти намерихме работа — заяви госпожа Торагуд, която си беше възвърнала самообладанието. — На няколко пъти.
— Само за да бъда уволнена, защото привличах вниманието на твърде много мъже. Всички, изглежда, смятаха, че ако намеренията на мъжете не са почтени, то и моите не могат да бъдат такива. Точно по същия начин сте формирали и мнението си за тези млади жени.
— Не можеш да отречеш, че много от тях са затънали в грешен живот — заяви господин Торагуд.
— Мога да говоря само за онези, които работят в „Малкото райско кътче“.
— Дори името на това място е светотатствено — измърмори някой.
— Знам също така, че никой от присъстващите тук не е направил нищо, за да подобри живота им.
— Канили сме ги да идват на църква.
— А отидохте ли лично в кръчмата, за да говорите с тях и да ги поканите?
— Нямаше да бъде подходящо…
— Както не сте се опитали и да ги опознаете, да им помогнете да си намерят друга работа или да се запознаят с младежи, които биха се оженили за тях. Вместо това вие си стоите по домовете, далеч от греха, от който толкова много се страхувате, но непрестанно се оплаквате, че той е навсякъде около вас.
— Не можеш да защитаваш тези жени и мъжете, които ги наемат.
— Имам много по-голямо право да ги защитавам, отколкото вие имате правото да се наричате добри и грижовни християни.
Забележката й беше посрещната с бурни възражения. Йезекия вдигна ръце за тишина. Постепенно шумът утихна. Лили се опита да заговори първа.
— Предизвиквам ви да дойдете в кръчмата и да се срещнете с момичетата на работното им място. Предизвиквам всички ви да научите кои са те в действителност, откъде са дошли, какво търсят в Сан Франсиско. Според мен вие се страхувате, защото може да се окаже, че те не са толкова различни от вас.
Присъстващите зашумяха като гнездо разгневени оси. От всички страни заваляха възражения, но Лили не сваляше очи от Йезекия. Тя наблюдаваше как той се бори със самия себе си. От мрачното му изражение Лили можеше да отгатне какъв щеше да бъде отговорът му.
— Ще дойда — заяви той най-накрая.
Присъстващите възразиха остро. Госпожа Торагуд изглеждаше удивена.
— Според мен най-подходящото време е днес — каза Лили.
— Но днес е неделя! — възрази господин Торагуд.
Лили отново видя как Йезекия се бори със себе си, но тя знаеше, че той няма да отстъпи.
— Кой друг ден би бил по-подходящ — обяви Йезекия. — А сега нека наведем глави и се помолим за нашите души, както и за душите на нещастните жени.
Лили предпочиташе той да не нарича момичетата „нещастни жени“, но това нямаше значение в момента. Йезекия се беше съгласил да направи повече, отколкото бяха готови да направят семейство Торагуд.
— Все още не ми харесва, че той е тук — каза Зак. — Ако започне да досажда на момичетата, ще го изхвърля веднага.
Зак не беше харесал идеята, докато Лили му беше обяснявала за какво става въпрос в спалнята. Още по-малко му хареса, когато слезе в залата и видя, че Йезекия говори с Джули Петерсън и още няколко от момичетата. Свещеникът изглежда се чувстваше неудобно и нежелан, но видимо беше по-спокоен отколкото при предишното си посещение в заведението. Може би вече беше готов да се вслуша в думите на останалите.
— Нямам доверие на хората, които един ден се държат като лъвове, а на следващия като койоти — каза Зак. — Ако той направи онова, което иска, ще се наложи да търся нови момичета. Тези тук си вършат работата много добре. Не искам да напуснат, за да станат готвачки, чистачки или компаньонки.
— Той иска само да им помогне да се запознаят с почтени младежи. Пък и винаги идват нови момичета. Дори вчера…
— Знам. И аз я видях. Дойде миналата нощ. Казах й да се наспи, след което да отиде при теб.
Лили се надигна на пръсти, придърпа лицето на Зак и го целуна.
— Хей, внимавай какво правиш — скастри я шеговито той. — Ще създадеш лошо име на това място.
— То вече си има лошо име.
— В такъв случай… — Зак я прегърна и я целуна както подобаваше. — Мразя, когато едно място не отговаря на репутацията си — каза той, когато най-накрая му се наложи да си поеме въздух.
Йезекия се отдели от групичката момичета и тръгна към тях. На Лили й се прииска той да беше изчакал още няколко минути.
— Е? — попита го Зак. В гласа му се долавяше враждебна нотка.
Йезекия се беше опънал като бастун. Лили знаеше, че му е много трудно да признае пред нея и Зак, че е сбъркал.
— Бих искал да се върна тук — каза той. — Изглежда, че може да съм ви преценил неправилно. Младите жени твърдяха, че без вашата помощ няколко от тях несъмнено са щели да бъдат принудени да живеят в грях, за да оцелеят. Госпожица Петерсън беше изключително настоятелна в похвалите си за вас и Лили…
