— Те няма да влязат в кръчма — повтори госпожа Торагуд.
— И не говори за нашите усилия — добави тя. — Ти се остави Лили Рандолф да те убеди да го направиш. Нас никой не ни е питал какво мислим по въпроса.
— Трябва да сте забелязали, че това е проява на добра воля.
— Ще бъде проява на абсолютна глупост да изложим съпрузите си на влиянието на жени, за които бихме предпочели да не знаем нищо — заяви Сара. — Всички знаят, че мъжете не могат да устоят на изкушенията на злото. Всяка жена, която сама пъха мъжа си в ръцете на изкушението, е глупачка.
— Според мен ти гледаш твърде строго на характера на тези жени — възрази Йезекия. — Аз бях твърде впечатлен от някои от тях и особено от госпожица Джули Петерсън.
— Уверена съм, че е така. Дори и добрите мъже обикновено биват впечатлени от този тип жени. Но независимо от това, жените нямат намерение да влязат в кръчма. И аз напълно ги подкрепям в това тяхно решение.
— В такъв случай ще организираме събирането в църквата — отстъпи Йезекия. — Страхувам се обаче, че така няма да дойдат много хора.
Сара Торагуд се беше погрижила църквата да бъде украсена според случая, но нещо не вървеше.
Когато Зак научи, че те възнамеряваха да използват църквата, той отказа да затвори „Малкото райско кътче“.
— Не виждам защо трябва да понасям загуби без никаква основателна причина — заяви той на Лили.
— Това ще покаже, че подкрепяш усилията на Йезекия.
— Но аз не ги подкрепям. Ще бъда там, за да подкрепям теб, но ако питаш мен, Бела съсипа живота си, като се опитваше да бъде почтена. Няма да задържа нито едно момиче, което пожелае да напусне работата си при мен, но и нямам намерение да ги принуждавам да напускат.
Лили се беше подготвила да спори с него в продължение на часове, но Зак беше взел решението си и отказваше да го обсъжда с нея. Това не се харесваше на Лили, но тя нямаше друг избор, освен да приеме решението му.
Някои от момичетата изобщо не се интересуваха от събирането. Други казаха, че предпочитат да изчакат и да видят какво ще излезе. Трети пък искаха да отидат, но не искаха да отсъстват от работа. В крайна сметка едва седем отидоха.
Паството също не беше представено по-добре. Няколко от дамите се появиха, но бяха оставили съпрузите си вкъщи. И синовете си. И племенниците си. И внуците си.
— Основната цел на това събиране беше да ги срещнем със съвсем различни мъже — каза отчаяно Лили.
— Те очевидно не възнамеряват тези мъже да бъдат техните — отвърна Зак. Той се усмихваше леко, докато наблюдаваше Йезекия, който разговаряше с Джули Петерсън. — Вие с Йезекия ще трябва да разрешите този проблем, ако смятате да повторите опита си.
— Ако в най-скоро време не направим нещо, няма да има следващ път — каза Лили. — Те няма да се върнат тук, за да бъдат държани на разстояние.
— Ти какво предлагаш? — поинтересува се Зак.
— Трябва да намерим нещо общо между тях.
— Те нямат нищо общо помежду си.
— Напротив, имат. Всички те имат семейства, домове, дрехи, този град, още една дузина други неща. Просто трябва да намерим онова нещо, което можем да използваме, за да ги накараме да започнат да си говорят.
Точно в този момент се появи Кити Лофтън с бебето си.
— Това е! — възкликна възбудено Лили. — Бебета. Всички жени обичат бебетата.
— Но ние имаме само едно.
— И това ще свърши работа — отговори Лили, докато тръгваше към Кити. — Особено щом е толкова хубаво.
— Едно бебе не може да оправи цялата тази бъркотия — обърна се Зак към Доди.
— Ако някой може да се справи, то това е тя — отвърна му Доди. Тя беше дошла, защото — по нейните собствени думи — нямало начин да изпусне такава среща за нищо на света. Зак се зарадва, когато разбра, че тя е спряла да пие, но не му стана приятно, когато разбра, че си е намерила друга работа.
— Ако ще си говорят за бебета, нямат нужда от мен — каза Зак. — Връщам се в кръчмата.
В този момент Лили се върна забързано при него.
— Кити казва, че знае къде е Джак.
— Кой е Джак? — попита Доди.
— Мъжът й. Бил е шанхайван. Тя иска ти да тръгнеш след него.
— Ти си луда! — заяви Зак. — Ако го направя, ще свърша на път за Китай заедно с него.
— Трябва да му помогнеш — настоя Лили. — Той е баща на детето й. Ти винаги си казвал, че едно дете трябва да има двама родители.
— Това не е толкова просто, като да убедиш един мъж да се ожени за майката на детето си — отвърна Зак. — Тези хора са престъпници. Те крадат възрастни хора и ги държат като затворници в продължение на години. На кой кораб е?
— На „Морска вещица“.
— Това е корабът с най-печална слава в Сан Франсиско.
— Тя е отчаяно влюбена в него. Не знам дали ще преживее да го загуби отново.
— Тя не може да бъде сигурна, че той е на кораба. Просто е чула някакъв слух.
— Можеш ли да провериш?
— Може би, но не мога да го направя оттук. Трябва да се върна в кръчмата. Познавам някои хора, с които мога да говоря. Може би ще успеем да измислим нещо, но не се надявам кой знае колко. Необходима е малка армия, за да бъде измъкнат човек от някой от тези кораби. Трябват ти Монти и Хен. Те обичат битките.
— Можеш да се справиш — каза Лили. — Знам, че можеш.
Зак реши, че имаше моменти, в които Лили се заблуждаваше, че той е всемогъщ. Тя не осъзнаваше, че и говореше за хора, които използваха груба сила, наркотици, оръжие или всичко, което имаха подръка, за да получат онова, което искаха. Тя не беше срещала такива хора в Салем, а вероятно и никъде другаде.
Зак започваше да става също като братята си и вършеше една глупост след друга само защото Лили не можеше да се въздържи да помага на хората. Независимо от неговите възражения, тя винаги успяваше да го въвлече в онова, което беше замислила. Беше твърде мекосърдечна, а той беше твърде отстъпчив.
Зак трябваше да поговори с нея, да я накара да разбере, че той не можеше да се заеме сам със защитата и подкрепата на всички беззащитни жени в Сан Франсиско. Тя превръщаше нещо, което той беше започнал в свой собствен интерес, в работа на пълен работен ден. Ако продължаваше така, тя сигурно щеше да започне да настоява Зак да подслонява и деца без бащи. Трябваше да сложи край на всичко това. Той не искаше никакви бездомни деца под покрива си.
Но това трябваше да почака. Точно сега Зак трябваше да измисли как да измъкне съпруга на Кити. Да отговаря на очакванията на Лили започваше да става доста изтощително, дори опасно.
Зак беше тръгнал преди по-малко от двадесет минути, когато майката на Кити влезе в църквата. Тя се изненада, като видя как всички жени се редуваха да вземат внука й в ръце, но не го показа по никакъв начин. Тръгна направо към дъщеря си.
— „Морска вещица“ ще отплава тази вечер.
Кити за малко да припадне. Тя се обърна към Лили, а Лили на свой ред се обърна към Доди.
— Зак не може да направи нищо за толкова кратко време — каза Доди. — Съмнявам се дали е успял да говори с някого досега.
— Но ние трябва да направим нещо — каза разтревожена Кити: — Ако той замине, никога повече няма да го видя.
Не след дълго всички в църквата вече знаеха за затруднението на Кити, но никой нямаше никаква представа какво можеше да се направи, за да бъде измъкнат съпругът й от трюма на „Морска вещица“.
— Отивам на кораба — заяви Кити. — Може би ще успея да убедя капитана да пусне Джак.
