— Кое друго?
— Това, което е най-важното!
Джейк я сграбчи за раменете.
— Ти направо ме побъркваш. Искам да се оженя за теб. Не искам да ходя никъде без теб. Обичам те. Аз…
— Ето! Каза го!
— Какво казах? — Джейк изглеждаше така, сякаш всеки момент може да започне да си скубе косите.
— Не си ли спомняш?
— Разбира се, че си спомням. Помолих те да се ожениш за мен.
— Не е това.
— Тогава какво, по дяволите, е? Кажи ми, а аз ще го повторя. Само престани да ме измъчваш.
— Исках да кажеш, че ме обичаш.
— Разбира се, че те обичам. Знаеш това.
— Но аз исках да ми го кажеш.
— Вече го казах.
— Кажи го пак.
— Обичам те.
— Отново.
— Обичам те.
— Отново.
— Мога да направя нещо повече.
Джейк я взе в прегръдките си, затвори с крак вратата и впи устни в нейните.
— Ето — каза той, като дишаше учестено. — Обичам те. Сега вярваш ли ми?
Изабел знаеше, че усмивката й е глупава, замаяна, усмивка на влюбена жена, но не я беше грижа. Чувстваше се прекрасно.
— Да, но ефектът от думите ти ще трае само около петнайсет минути. После ще трябва да ми го кажеш отново.
— А ти какво ще правиш през това време?
— Ще измисля нещо.
— Ами Уорд и момчетата?
— Кой Уорд? Какви момчета?
ЕПИЛОГ
Изабел с нетърпение очакваше да бъдат подписани документите за осиновяването и да се махне от Остин. Никога преди не би го повярвала, но сега шумът и блъсканицата й действаха на нервите. Не мислеше, че някога ще започне да обича кравите, но някои хора бяха много по-лоши от тях. Съдията беше един от тях. Беше й отнело почти час, за да го убеди, че докладът на Мърсър е предубеден и неверен. Бък и Зийк трябваше да свалят ризите си, преди той да повярва, че фермерите могат да бият толкова жестоко момчетата.
— Сигурни ли сте, че искате да ги осиновите всичките? — попита съдията.
— Бих бил непоправим глупак да дойда тук и да предявя такова желание, ако не бях сигурен — отвърна Джейк с едва прикрито раздразнение.
Изабел стисна окуражително ръката му.
— Този човек е истински идиот — изсъска Джейк.
— Напълно съм съгласен с теб — отвърна му по същия начин Уорд, който седеше от другата страна на Изабел.
— Разбира се, че иска да ни осинови — обади се Уил. — Ние събирахме крави за него.
— Това не е единствената причина — каза Изабел.
— О, да — отвърна Уил, добавяйки нещо, което като че ли беше забравил — Ние ще бъдем негови синове и вие не можете да ни дадете на никого другиго. Никога.
— Настоявам да изчакате, докато се направят съответните запитвания за семейството на мис Друзила Таунсенд, преди да я осиновите.
— Казвам се Дрю — съобщи момичето.
— Разбираме — намеси се Изабел. — Ако това е всичко, бихме искали да подпишете документите. Искаме да се върнем в ранчото колкото е възможно по-скоро. Трябва да съберем друго стадо, за да го откараме в Санта Фе.
— Сигурна ли сте, мис Дейвънпорт?
— Вече се наричам мисис Максуел — отвърна Изабел. — И, да, напълно съм сигурна.
— Това е много необичайно — каза съдията и се намръщи — Никога не съм имал случай някой да поиска да осинови десет момчета.
— Ако зависеше от мен, бих го уволнил на момента — прошепна Джейк.
Изабел само го смушка в ребрата, за да замълчи.
— Добре — продължи съдията, като постави подписа си на документите. — Момчетата са ваши. Ако откриете, че не ги искате, трябва само…
— Искаме ги! — намеси се твърдо Джейк.
Изабел го проследи с поглед, докато той излизаше от вратата на съда, а момчетата го следваха по петите.
— Той ми прилича на магьосника флейтист — каза й Уорд. — Те ще го последват навсякъде.
— Аз също.
— Няма да го имаш изцяло за себе си, докато момчетата не си отидат. Те ще изискват от него всяка секунда, която той може да им даде.
— Ще има достатъчно време и за мен — отвърна Изабел, като се усмихна щастливо. — Повече от достатъчно.
Малко след това Джейк се върна, приближи се до Изабел и обгърна кръста й с ръка.
— Намери си своя собствена жена — обърна се той към Уорд. — Тази тук носи моя знак.
Изабел го ощипа и се засмя щастливо.
Информация за текста
© 1997 Лей Грийнууд
Leigh Greenwood
Jake, 1997
Редакция: Tsvetika, 2008
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9499]
Последна редакция: 2008-11-18 14:30:00
