— Изабел, ти не разбираш какво е собствената ти майка да те напусне.
— Джейк, аз изгубих цялото си семейство. След това ме изпратиха в сиропиталище. Не е лесно, но постепенно го преодоляваш.
— Но родителите ти са умрели. Не са те изоставили.
— Не можеш да промениш случилото се, но можеш да преодолееш влиянието, което има то върху теб. Иди и се срещни с майка си. Отърви се от омразата и страха, които те измъчват и унищожават това, което може да има между нас. Все някой ден ще трябва да се срещнеш с нея.
— Не, няма. Нямам намерение никога да я видя, да говоря с нея или дори да мисля за нея.
— И какво ще правиш?
— Ще се върна в Тексас да събера ново стадо. Мисля да стана професионален „дроувър“.
— Какво е това?
— Търговец на добитък, човек, който кара животните на пазара. Ще мога да дам работа на някои от момчетата.
— Ами Уил и другите?
— Вие двамата с Уорд можете да се погрижите за тях.
— Уорд и аз? Какво те кара да мислиш…
— Видях ви заедно. Ти винаги казваш, че те имат нужда от дом, от стабилна среда, от майка и баща. Не мога да им осигуря това. Аз нямам дом, нито жена. Вие с Уорд сте идеалната двойка. Още повече, момчетата го харесват.
— Би могъл да имаш и жена, ако пожелаеш.
— Има само една жена, която искам да направя своя.
— Коя е тя, Джейк?
— Ти, по дяволите. Знаеш това. Защо ме караш да ти го казвам?
— Защото никога преди не си го казвал. Понякога и аз не съм сигурна дали ме искаш.
— Как изобщо можеш да се съмняваш? Искам те толкова много, че не мога да спя по цели нощи.
— Ти можеш да ме имаш, Джейк. Всичко, което трябва да сториш, е да ми направиш предложение.
— Това не е така лесно и ти го знаеш. Ти не можеш да издържиш на моя начин на живот, нито пък аз на твоя. Няма да измине и седмица и ще започнем да спорим за всичко, като се започне от ставането сутрин в четири часа до сядането ми на масата, вонящ на крави.
— Но аз не бих…
— Още първия ден, когато се срещнахме, ми каза, че стоя по-ниско и от праха. Оттогава не съм се изкачил по-високо.
— Не ми припомняй тези неща, Джейк, защото се срамувам. Сега не мисля по този начин.
— Така мислиш днес, но скоро ще промениш мнението си. Майка ми със сигурност го направи.
— Джейк, майка ти не е единствената жена в този свят. Наистина ли вярваш, че ще постъпя с теб по този начин?
— Не разбираш ли? Майка ми не желаеше да върши работата, която се налагаше да върши. Този начин на живот я побъркваше. Това, че трябваше да се грижи за трима мъже, правеше нещата още по-лоши. А ти ще трябва да се грижиш за цяла дузина.
— Сега нещата са различни.
— Не, не са. Наблюдавах ви двамата с Уорд. Когато той се появи, ти разцъфваш като пролетно цвете след дъжд. Вие говорите за едни и същи неща, смеете се на едни и същи неща. Вие сте създадени един за друг, защото много си приличате. Ти не си като мен и никога няма да бъдеш.
— Джейк, изслушай ме…
— Не! Толкова много мислих за това, че нищо чудно и да се побъркам. Опитах се да измисля как мога да направя нещата по-различни за теб, но няма начин. Казвах си да се оженя за теб въпреки всичко, че няколко месеца са по-добре от нищо. Но така винаги ще знам, че един ден ще си тръгнеш, и не бих могъл да го понеса. Не бих могъл да погледна в очите ти и да виждам как с всеки изминал ден охладняваш към мен. Не бих могъл да понеса тялото ти да се вцепенява всеки път, когато се приближавам до теб, да те виждам да извръщаш глава, когато влизам в стаята. Всяка сутрин, когато се събудя, ще си мисля, че това може би е последният ден, когато те виждам. Не мога да го понеса.
— Джейк Максуел, как смееш да стоиш пред мен и да ми казваш какво ще направя, че няма да мога да издържа и ще се проваля точно като майка ти! Не ме интересува дори и ако така са постъпили хиляди други жени. Какво те кара да мислиш, че ще постъпя като тях?
— Въпросът не е до самата теб, Изабел, а в начина, по който си възпитана. Тук няма нищо, което да обичаш.
— Но нали ти ще бъдеш тук. И момчетата.
Джейк знаеше, че няма да може да го понесе, ако тя каже, че ще може да издържи в тази земя заради момчетата.
— Майка ми имаше двама синове. Тя в началото искаше да остане, но този факт се оказа недостатъчен за нея.
— Аз не съм майка ти.
— Не, не си. Ти си много по-красива. Затова не бих могъл да понеса да чезнеш и вехнеш тук.
— Не ставай глупав. Хората не вехнат от слънцето и вятъра.
— Но с жените нещата стоят по-различно. Виждал съм го. Не мога да ти причиня това.
— Ти не ми причиняваш нищо. Искам да бъда твоя жена, Джейк. Искам да съм до теб. Не ме интересува, ако това означава да поизгоря малко на слънце.
— Не е само това. Има и…
Изабел го гледаше, не можейки да повярва.
— Ти няма да промениш решението си, нали? Аз ти казвам, че те обичам, че искам да споделя живота ти, да дам дом на момчетата, може би да имаме наши деца, а всичко, което ми отвръщаш, е, че ще се обърна и ще си замина, защото така е постъпила майка ти.
— Изабел, ти можеш да намериш цял куп мъже, които с радост ще се оженят за теб и ще станат бащи на момчетата. Ако дадеш шанс на Уорд, обзалагам се, че…
— О, я млъкни, Джейк. Достатъчно слушах глупостите ти. Харесвам Уорд, но не го обичам. Той също не ме обича. Ние само се опитвахме да те накараме да ревнуваш. Очевидно, напразни усилия. Аз вече намерих съпруга, който желая да имам, и идеалния баща на момчетата. Това си ти. ,.ь 89 [???] Момчетата те харесват, а аз, глупачката, те обичам. Знам, че си бил ужасно наранен, когато майка ти си е отишла, но това е било преди двайсет години. Не можеш да позволиш на това да съсипе останалата част от живота ти.
— Не, не е така. Просто не си затварям очите за неща, които не могат да се променят.
Изабел го сграбчи, обви ръце около врата му, притисна се към него, привлече главата му надолу и страстно го целуна. Джейк почувства как го обзема слабост. Как да постъпи правилно, когато Изабел бе решила на всяка цена да му даде това, което бе желал през целия си живот?
Беше невъзможно да не отвърне на целувката й, невъзможно да не я привлече в прегръдките си. Невъзможно бе да не я желае толкова много, че тялото му да се разтрепери от страст. Толкова лесно бе да се поддаде.
С неимоверно усилие на волята, Джейк положи ръце върху раменете на Изабел и я отдалечи от него.
— Не. — Гласът му представляваше дрезгав шепот, почти неразбираем. — Няма да ти позволя да разрушиш живота си.
— Животът си е мой — отвърна Изабел, а гласът й бе натежал от страст. — Сама ще решавам какво да правя с него.
— Не и с мен — каза Джейк. — Сега не мислиш така, но когато се върнеш в Остин, ще разбереш, че съм прав.
Изабел стисна отчаяно устни. Ръцете й се свиха в юмруци.
— Надявах се, че мога да те накарам да промениш решението си, но ти си по-упорит, отколкото съм предполагала. Е, трябва да знаеш, че и аз съм упорита. Ще почакам. Можеш да се мотаеш тук мрачен и изпълнен със съжаление към себе си, но когато ти мине, аз ще бъда тук и ще те чакам. Но по-добре да побързаш, защото ако не го направиш, ще тръгна след теб. Не можеш да задържиш момчетата — нито едно
