място, когато става въпрос за сигурност и разузнаване.
„Лекция. Трябваше да се сетя, че ще последва това. Той все още ме мисли за кадета, който почти успя да спечели изгонването си, а и това на Дик, от «Уест Пойнт», а после не само че беше изпратен в Специалните части преждевременно, но който също така успя да отклони Дик от традицията в семейството да се служи в кавалерията и го взе при зелените барети със себе си. Общо взето, ако бях на мястото на генерал Милър, аз също нямаше да харесвам майор Кастило.“
— Току-що се обади секретар Хол, генерале…
— За него ли работите?
— Да, сър. Но условията още не са твърдо определени. Все още съм служещ офицер. Мога ли да продължа, сър?
— Разбира се. Извинете ме.
— Секретар Хол се обади, за да ми каже, че екипът на „Грей Фокс“, който направи десант на летището в Абеше, е потвърдил, че отвлеченият от Луанда „Боинг 727“ е бил в Абеше, където е бил пребоядисан, били са му сложени нови маркировки и регистрационни номера и монтирани допълнителни резервоари.
— Мога ли да запитам защо той е сметнал, че вие трябва да знаете това?
„Майорите с по-нисък ранг, особено тези, които са повишени доста рано в кариерата, така да се каже, преди да им е дошло времето, дори не би трябвало да знаят за «Грей Фокс», нали така? А мен ме запознават дори с подробностите!“
— Защото аз му дадох първоначалната информация, сър, а тя твърдеше, че самолетът е в Абеше.
Генерал Милър дълго гледа Кастило, като очевидно решаваше дали да му вярва или не.
„Той не се пита дали лъжа. Наистина вярва, че възпитаниците на «Уест Пойнт» никога не лъжат, мамят или крадат. Нито толерират такива прояви. Но като генерал от американската армия той знае, че аз просто няма как да имам нужния опит и сигурно не зная за какво говоря.“
— Каква е връзката между изчезналия самолет и Филаделфия? — запита накрая генерал Милър. — Можеш ли да ми довериш това?
— Според информацията, група терористи от Сомалия, които се наричат „Свещеният легион на Мохамед“, се канят да го разбият в Камбаната на свободата тук.
— Мога ли да запитам откъде имате тази информация? Като се изключи това, че камбаната е символ за Америка, тя не изглежда да има стойност като цел на терористична атака.
— Това не мога да ви кажа, генерале, защото просто не знаем. Но екипът на „Грей Фокс“ потвърди, че, първо, самолетът е бил в Чад и са му били направени известни промени, и, второ, че е напуснал Чад снощи. А това потвърждава получената информация.
— И закъде е излетял, майоре? Къде е самолетът сега?
— Не знаем, сър.
— Ще може ли да стигне дотук с допълнителните резервоари?
— Възможно е, сър. Но мисля, че целта на допълнителните резервоари е по-скоро да се вземе голямо количество гориво, което да подейства като експлозив. Опитват се да подобрят ефикасността на „бомбите“, използвани на единайсети септември. А този „Боинг“, тъй като е по-малък и доста стар, лесно избягва радарите.
— И вярвате, че самолетът е тръгнал към Филаделфия?
— Да, сър.
— И затова сте тук?
— Нашият източник вярва, че вероятно съществува връзка между „Свещения легион на Мохамед“ и човек от Филаделфия. Комисар Келог се опитва да ни помогне да я открием, ако има такава.
— Келог знае ли за самолета? И възможността да бъде използван като бомба тук.
— Да, сър. А след 16:15 часа утре ще информира и кмета.
— Кметът не знае? — запита генерал Милър изненадан.
— Още не, сър.
— Но той е кметът!
„С други думи, проклетият генерал, нали така?“
— Решението да не се каже веднага на кмета беше на комисар Келог, сър.
— Кметът трябва да бъде информиран — каза генерал Милър.
„Исусе Христе, това да не би да е заявление, че той ще му каже?“
— Наистина вярвам, че решението на комисар Келог е правилното, сър.
Генерал Милър обмисли думите му и кимна.
— Да, така е — каза той. — А ролята на Дик във всичко това?
— Централното командване и по-точно генерал Нейлър го предостави на секретар Хол, сър. Работим заедно по този случай.
— А защо беше освободен от длъжност в Ангола?
— Защото изпълни дълга си, сър. А това доказва, че е бил освободен без причина. В Досието му няма да бъде записано нищо по въпроса в Ангола, освен че е получил похвално писмо от президента.
Генерал Милър обмисли това за миг, после запита:
— И мога ли да помогна с нещо?
— Не мога да се сетя за нищо, с което бихте могли да ни помогнете — каза Кастило. — Освен… Можете да кажете на комисар Келог, че съм ви казал онова, което трябва да знаете. Не знам какви са отношенията ви с него…
— Приятели сме от много дълго време.
— Може би ще успеете да помогнете на него.
— Да — каза генерал Милър замислено.
Канеше се да каже още нещо, когато на вратата се почука.
— Ало? Майор Кастило? — повика го тихо сержант Бети Шнайдер.
Генерал Милър отвори вратата.
— А, сержант Шнайдер — каза той.
Тя не му обърна внимание.
— Получихме обаждане. Трябва да се срещнем с хората, за които говорихме, след четирийсет и пет минути.
— Къде? — запита генерал Милър.
Бети Шнайдер погледна Кастило за знак дали да отговори.
— Тъкмо казах на генерала защо сме тук — каза Кастило.
— На две преки от северната гара във Филаделфия — каза тя. — Но ще трябва да сменим колата.
— Да сменим колата? Защо? — запита Кастило.
— Заради „Уест Селзър стрийт“, където ще е срещата. Там нов „Форд“ означава или полицейска кола без отличителни знаци, или глупак от Майн Лайн, който се опитва да търгува с наркотици — каза Бети. — А
— Мисля, че се съгласи да ме наричаш Чарли — каза Кастило.
— Сега сме на работа, о’кей? А и тук съм на собствена територия.
— Странно, сержант — каза генерал Милър, — и аз нито за миг не си помислих, че сте от Бюрото за посетители.
Присъствието на сержант Бети Шнайдер от полицейското управление беше обяснено с доста добре изфабрикувана и убедителна история, която донякъде се основаваше на фактите, но в никакъв случай не се споменаваше възможността самолет да бъде разбит в Камбаната на Свободата.
Кастило беше казал на мисис Милър и на останалите членове на семейството, че отдел
