— Шефът иска да го прочетеш по време на полета. Трябва да го върна обратно.
— Добре.
— И да знаеш, извади късмет. Спомняш ли си чантата, която остави в самолета последния път, когато пътува с него?
Чарли започна да търси в паметта си.
„Исусе! Оставих чантата си в самолета на секретаря в деня, в който се срещнах с президента и той ми възложи тази работа. Денят, в който Фернандо ме взе в новия си самолет и отидохме до Тексас да видим баба. Исусе, съвсем бях забравил за нея. Преди колко време беше това? Струва ми се, че е минала цяла година, но всъщност са минали само две седмици. Даже по-малко — тринайсет дни.“
— Все още е в самолета — каза Джоуел. — Никой не е надничал в нея.
— Благодаря.
— Можеше да е бомба, Чарли — каза Исаксън. — Добре, че никой не се е сетил да провери и да претършува багажа ти.
— Забравих да кажа, че оставих чантата си на борда — каза Чарли.
— Не ти се сърдя,
„Много ти благодаря, Джоуел. Защото сержантът тук може да не е чул обръщението Дон Жуан първия път.“
— Но не казвай на шефа, че не сме проверили багажа ти.
— Разбира се, няма.
— Готов ли си да тръгваме?
— Когато кажеш — каза Чарли. Обърна се към сержанта от патрулите. — Благодаря, че ме докарахте. Оценявам стореното.
— Няма проблеми — каза сержантът, след това погледна Исаксън. — Мога ли да запитам защо го наричате
Исаксън се усмихна, после започна, пресилено, да се оглежда из стаята.
— Не виждам дами, които могат да се обидят, така че, защо не? Погледнете го, сержант. Много привлекателен мъж. Млад. Неженен. Живее прекрасно. Среща много интересни жени. Бихте ли заподозрели, че ляга с много от тях?
Сержантът се засмя тихо.
— И аз реших, че вероятно е нещо такова — каза той.
(СЕДЕМ)
На борда на „Чесна Ситейшън X NC 601“
Височина на полета 31 000 фута
Близо до Рейли, Северна Каролина
21:35, 9 юни 2005
— Ти прочете ли това? — запита Чарли Кастило, като вдигна поглед от досието на Хауърд Кенеди, на всяка страница от което имаше червен печат, който гласеше: СЕКРЕТНО.
Джоуел Исаксън и Том Макгайър бяха в задната кабина. И двамата лежаха почти хоризонтално в напълно свалените седалки. И двамата държаха бири в ръце. И двамата кимнаха.
— Реших, че трябва да знам — каза Макгайър, присмехулно сериозен.
Исаксън се усмихна.
— Нещо липсва — каза Кастило. — Или аз пропускам нещо.
Исаксън вдигна дясната си вежда, но отново нищо не каза.
— ФБР искат от нас, или поне от шефа, да им кажем къде е той. И той истински се тревожи, че аз ще го направя.
— Аха! — съгласи се Исаксън.
— Тук няма нищо, което, да обясни това — каза Чарли. — Тук няма нищо, което дори да намеква, че го търсят или че е обвинен в нещо. Нищо подобно. Поверително може би, но секретно?
— Говори се, че във ФБР дори вътрешният им телефонен указател е секретен — каза Том Макгайър. — Те много държат да пазят нещата си и информацията си само за себе си.
— Какво е правил той за ФБР? — запита Исаксън.
Кастило отново сведе поглед към досието.
— Бил е „помощник специален агент и е отговарял за Отдела по професионални стандарти“ — прочете Кастило. — Какво, по дяволите, е това?
— Онова, което ченгетата наричат „вътрешни работи“ — каза Макгайър. — Помисли малко, Чарли.
— Искаш да кажеш, че се е занимавал с мръсните агенти на ФБР?
— Няма такова нещо като мръсен федерален агент — каза Исаксън. — Изненадан съм, че ти, специален агент от Тайните служби, не знаеш това.
Макгайър се засмя. Кастило не мислеше, че те не одобряват документите му от Тайните служби, но понякога го закачаха по този повод. Кастило показа среден пръст на Исаксън.
— А какво ще кажеш за онзи техен човек, който всъщност беше руски агент?
— Този случай дори те не могат да отрекат — каза Макгайър. — Но трябва да мислиш за него като за изключение от правилото.
— Никога не съм казвал, и Том ми е свидетел, това, което ще кажа сега — каза Исаксън. — О’кей?
— О’кей — каза Кастило.
— Аз, разбира се, не знам за какво говоря. Но нека ви разиграя този сценарий — каза Исаксън. — Той вероятно датира още от времето на Едгар Хувър, но основната философия на ФБР е да защитава ФБР, близко следвана от правилото, че ФБР винаги трябва да има безупречен имидж и никога не трябва да се признава нещо, което ще накърни този имидж.
Кастило кимна с усмивка.
— Като имаш това предвид, ясно е защо техният Отдел по вътрешните работи не се нарича така. Да имат Отдел по вътрешните работи, би било признание, че съществува вероятност, колкото и далечна да е тя, от време на време един или двама, а може би и трима федерални агенти да не са стопроцентово чисти и перфектни. От друга страна, трябва да се признае, че от време на време има агенти, чието поведение не отговаря стопроцентово на професионалните стандарти на ФБР. И затова съществува този отдел — за да се справи тихо и ефективно с тях.
— И ти не харесваш особено ФБР, нали, Джоуел?
— Като всеки друг американец, който разсъждава правилно и е патриот, аз уважавам ФБР. Просто не мога да приема възможността някой федерален да има нисък морал или да не прави онова, което се изисква от него.
Том Макгайър отново се засмя тихо.
— О’кей, а ти какво мислиш, Том?
— Чети досието, Чарли. ФБР търсят твоя приятел Кенеди от мига, в който той е напуснал Куантико. Винаги го изпращали на някое важно място. Той никога не се озовавал на място като Корнхоул, Канзас. Винаги бил или в Ню Йорк, или в Лос Анджелис, или в Далас, често посещавал и Вашингтон. Бил добър в работата си. Можех да го кажа дори само заради телефона.
— Моля?
— Когато се обади в апартамента ти. Аз вдигнах слушалката и казах: „Ало.“ Той каза: „Чарли?“ Аз казах: „Кой се обажда, моля?“ И той затвори. Подушил е, че ченге и дори може би федерален агент отговарят на телефона ти. Обади се отново след пет минути — достатъчно време, за да не се обажда вече от този телефон, а от мобилен, който естествено не може да бъде проследен.
— О’кей — каза Чарли.
— И така, отново не знам за какво говоря, но съществува вероятност. Приятелят ти Кенеди е бил натоварен, като изключително умен, изключително лоялен, член на ФБР, да следи за спазването на професионалните стандарти. А тази позиция му е позволявала да знае кога и кого са залавяли. Защото не всички агенти, които били залавяни да бъркат в чекмеджето с парите или в гащите на нечия чужда съпруга,
