— Открил е, че си на летище „Хълбърт“? — запита Кастило, но това беше по-скоро твърдение, отколкото въпрос.
— Да. И той очевидно не е толкова впечатлен от статута ти на личен представител на президента, колкото се надявах, че ще бъде.
— Е, ще поема гнева и упреците, сър. Но все още мисля, че идеята да отидете предварително до летището беше добра.
— Много благородно от твоя страна, Чарли, но той е прав. Генералите не би трябвало да приемат предложения от майорите, а ако го направят, трябва да понесат последствията. Какво има?
— Самолетът е някъде в Коста Рика. Пребоядисан е и е с нови регистрационни номера.
— Исусе, сигурен ли си? Единствената причина вече да не сме на път към Суринам е, защото още не са ни казали къде можем да приземим „С–17“.
— Самолетът не е в Суринам — каза Кастило.
— Сведението е от руския търговец на оръжие, нали така?
— Да, точно така.
— Мили Боже, Чарли! Във Форт Мийд има снимки на самолет на летище „Зандери“. Човекът на ЦРУ в Суринам го е видял, а сега ти ми казваш, че самолетът не е този?!
— Да, сър. Вероятно самолетът е наистина на „Еър Суринам“, а номерата съвпадат, защото лунатиците са имали достатъчно мозък да напишат истински номера на отвлечения самолет. А отвлеченият самолет е вероятно в Коста Рика.
— Къде в Коста Рика?
— Това още не знам.
— Казал ли си и на някой друг?
— Не, сър. Изпратих Милър до летището във Филаделфия да провери какви самолети от Коста Рика кацат редовно там. Защото те вероятно ще се опитат да стигнат до Филаделфия, без да предизвикат и най-малка тревога.
— И как ще направят това? — запита, със съмнение, Макнаб.
„Мисли, че съм си изгубил ума. Дали е така?“
— Като извадят от строя редовния самолет на Коста Рика и изпратят отвлечения на неговото място.
— Ще ти е много трудно да обясниш това на Нейлър. Той вече мисли, че мозъкът ти се е замъглил от властта, с която не си свикнал и която не ти се полага.
— А ако съм прав, генерале? — запита Кастило. — И няма да се опитам да обясня нищо на генерал Нейлър. Ще кажа на секретар Хол. Работя за него, не за генерал Нейлър.
— Чарли — каза Макнаб тихо, — ти си офицер от армията, който е зачислен към Централното командване.
Кастило не отговори веднага, после каза:
— Генерале, докато не получа нови заповеди, ще се подчинявам на последните, които съм получил и които са от президента. А те са да координирам с вас неутрализирането на самолета. И, съответно, ви нареждам да се приготвите да неутрализирате самолета в Коста Рика.
На Макнаб му бяха необходими десет секунди, за да отговори.
— Какво пък, по дяволите, мистър Кастило, както кажеш.
— Сега ще докладвам на секретар Хол онова, което научих — каза Кастило. — И ще ти предам какво е казал той.
— Добре — каза Макнаб. — Слагам край на обаждането.
Чарли докосна сержант Шърман по рамото.
— Моля те, свържи ме отново с Филаделфия.
— Добре — каза Шърман и след миг: — Всички светлини са зелени.
— Милър?
— Сержант Шнайдер, майоре.
— Дай ми Милър, моля те.
— Мисля, че е по-добре първо да чуеш това — каза Бети Шнайдер. — „Еър Транспорт“ от Коста Рика осъществяват редовни полети до Филаделфия, като използват „Боинг 727“ поне веднъж в седмицата, а понякога два или три пъти.
— Исусе, наистина бързо сте свършили работата! — каза Кастило. — Сигурна ли си?
— Халоран, „Лийз Еър“ им е продал самолета. И осъществява сервиза, когато самолетът е тук. Самолетът внася цветя във Филаделфия и изнася домакински стоки за Сан Хосе.
— Цветя и домакински стоки?
— Да, свежи цветя. Отглеждат ги в Коста Рика, а ги продават тук. А стоките ги произвеждат тукашни пенсионери. И така стоките не се обмитяват.
— Исусе Христе ето, това е връзката! — каза Кастило.
— Има и още — каза Бети Шнайдер. — На път за тук спират в Тампа, минават през митницата там, оставят малко цветя там, после пристигат тук.
— Това е по-скоро нещо като домашен, а не международен полет — каза Кастило.
— Точно така.
— И очевидно не им задават въпроси, когато пълнят резервоарите си — каза Кастило. — Къде е секретар Хол?
— В офиса на кмета с комисаря.
— Свържи ме с него, Бети.
— Не мисля, че ще им хареса, ако ги прекъснем.
— Свържи ме с него — повтори Кастило.
XVIII.
(ЕДНО)
Офисът на кмета
Сградата на общината
„Броуд“ и „Маркет стрийт“
Филаделфия, Пенсилвания
10:15, 10 юни 2005
— Какво е толкова важно, Чарли? — запита нетърпеливо секретар Хол, като остави неизказана останалата част от въпроса: „че си решил, че можеш да прекъснеш срещата ми с кмета?“
Кастило знаеше какво е останало недоизказано.
— Самолетът не е в Суринам, господин секретар — каза Кастило.
— Искаш да кажеш, че е излетял?
— Не, сър. Искам да кажа, че никога не е бил в Суринам.
— Директор Пауъл очевидно има информация, подкрепена със снимки и сателитен образ, за което ти очевидно не знаеш.
— Самолетът на летище „Зандери“, сър, е законен самолет на „Еър Суринам“. Онзи, който търсим, пребоядисан и с нови номера, е някъде в Коста Рика.
— Тази информация си получил от Певснер, нали? — запита Матю Хол полусаркастично, полутъжно.
— Да, сър — каза Кастило. — Но сержант Шнайдер току-що откри връзката с Филаделфия, което потвърждава това, което ви казвам.
— Какво е направила?
— Терористите биха могли да приближат Филаделфия, без да предизвикат тревога, ако извадят от
