— Това е всичко, сър.
— Може би не трябва да ти казвам това, защото не знам до колко секретна информация имаш разрешен достъп. Но като имам предвид какви времена сме преживели заедно, ще ти кажа. Получих по-нататъшни заповеди от генерал Нейлър. Трябва да отида до летище „Куакоегрон“ в Суринам и да съм готов да неутрализирам онзи самолет, когато ми наредят. И в съответствие с тези заповеди в момента аз съм на четирийсет или петдесет мили южно от „Хълбърт“, над Мексиканския залив.
— Да, сър.
— Дръж ме в течение, Чарли. Изключвам.
— Изглежда, Чарли — каза Алекс Певснер, когато Кастило остави слушалките на масата, — че никой няма да спре плана за неутрализирането на онзи самолет в Суринам, което ще бъде огромна грешка.
— Щом веднъж започне нещо такова, трудно е да се спре — каза Кастило. — Единственият, който може да се справи с генерал Нейлър, е секретарят по отбраната. Но той няма да повярва на мен, а на ЦРУ…
— Особено когато източникът на информацията ти е известен руски престъпник? — запита Певснер.
— Секретар Хол не мисли така — каза Кастило. — Чу какво каза той. А той ще се види с президента…
— И ти мислиш, че президентът, като гледа снимки на НАСА на онзи самолет на летище „Зандери“ и има потвърждението на ЦРУ, ще реши, че ти си прав, а те грешат? Особено като знае, че аз съм източникът на твоята информация.
— Когато се обадя и им кажа: „Аз съм в Коста Рика и виждам самолета“, ще ми обърнат внимание. — Той докосна сержант Шърман по рамото. — Прибери радиото, сержант. Отиваме в Коста Рика.
— Почакай минутка, Кастило — каза полковник Торине. — Преди да си прекъснал връзката. Какво ще стане, ако отида там и кажа на генерал Макфадън, че съм сигурен в твоята правота? С него се познаваме много отдавна.
Кастило срещна погледа му.
— Най-вероятното, което ще се случи, ако се свържем с някого от „Макдил“, ще бъде да ти наредят да ме арестуваш и да ме заведеш в базата. Не искам да ти причинявам това, но ти благодаря. — След кратък размисъл добави: — Мисля, че за теб, полковник, ще е най-добре, ако избягаш от мен, отидеш до летището и скочиш в първия самолет за Тампа.
— Е, използваш власт, с която не разполагаш, Кастило. Ти си само майор, както каза генерал Макнаб. Не можеш да даваш заповеди на полковник — каза полковник Торине. — Генерал Макнаб каза още нещо. Той ми нареди да тръгна с теб, защото имаш нужда от експерт по „Боинг 727“.
— Доколкото си спомням, сър, вие изявихте желание да дойдете — каза Кастило.
— Тази беше последната заповед, която получих, и мисля да й се подчиня — каза Торине, след което се обърна към Шърман: — Мога ли да ти помогна да прибереш това нещо, сержант?
— Всичко е под контрол, сър — каза Шърман. — Да прекъсна ли връзката, майоре?
— Да, сержант. Преди генерал Нейлър да ни е наредил да се върнем в Щатите.
Сержант Шърман се наведе леко напред, издърпа кабела от контакта и докладва:
— Връзката е прекъсната, сър.
Александър Певснер вдигна телефона на хотела.
— Пригответе автомобилите да ни закарат незабавно на летището — нареди той на испански. — Ще сме в гаража след минута.
— Благодаря ти — каза Кастило. — Благодаря ти за всичко, Алекс.
— Напротив, приятелю — каза Певснер. — Аз съм ти благодарен. Ти спази всички точки на нашата уговорка. Не си виновен, че по-висшестоящите от теб са склонни да убият човека, донесъл им вести, които не им харесват.
— И някога някой, възможно е това дори да е мой бивш колега, ще каже: „Нали точно това се опитваше да ни каже Певснер“ — каза Хауърд Кенеди. — Възможно е това да бъде казано пред този, който трябва да го чуе.
Той подаде ръка и Чарли я стисна, след което се ръкува с Певснер и си помисли, че сигурно ще мине много време, преди да се видят отново. Изненада се, когато Певснер слезе до гаража с тях и беше дори още по-изненадан, когато той седна зад кормилото на единия „Юкон“, очевидно с намерението да ги закара до летището.
Докато пътуваха по шосето, което се виеше край плажа, към летището, Певснер се обърна към Хауърд Кенеди, който седеше до Фернандо, и нареди:
— Запиши номерата на Сан Хосе — и трите — и ги дай на Чарли, Хауърд.
— Да, сър — каза Кенеди.
— Какви номера? — запита Кастило.
— Три номера, които се надявам да нямаш нужда да използваш. Онзи, който започва с 533, обикновено знае как да се свърже бързо с мен. Останалите два ще ти дадат информацията, която ти трябва — къде в Коста Рика можеш да намериш самолета. Надявам се да мога да ти я дам, докато летиш, но ако това не стане, звънни на някой от двата номера, попитай за себе си…
— Моля?
— Попитай за Чарли Кастило. Или, още по-добре, за Карл Госингер… Ти чуваш ли, Хауърд?
— Да, сър.
— Попитай за Карл Госингер и ще ти дадат информацията, с която разполагат. Ако не съм успял, ще ти кажат, че не знаят кой е Карл Госингер.
— Благодаря — каза Кастило.
— Моля те, не се обаждай на нито един от тях, освен ако не е необходимо. И ако първите два номера нямат информация, значи не съм успял и няма смисъл да се опитваш да ми се обадиш.
— Разбрах — каза Чарли.
Кастило почувства длан на рамото си и обърна глава. Хауърд Кенеди му подаваше лист от бележник. Той го взе.
— Опитай се да не го загубиш, Чарли — каза Кенеди. — А когато мине достатъчно време и си сигурен, че няма да ти трябват, защо не изгориш листа? Наистина не искам тези номера да попаднат в неподходящи ръце.
— Мислиш, че бившите ти колеги биха се заинтересували от тях, така ли?
— О, те винаги и от всичко се интересуват — каза Кенеди.
След десет минути Александър Певснер и Хауърд Кенеди стояха до капака на един от белите „Юкони“ и гледаха как самолетът на Фернандо излита.
(ТРИ)
На борда на USAF „С–17“ 036788
25.418 градуса северна ширина
86.136 градуса западна дължина
Над Мексиканския залив
11:15, 10 юни 2005
— Въздушен контрол на Маями, тук самолет на Военновъздушните сили 036788 — каза майор Елууд С. Танър.
— Давайте напред, осем-осем.
— Докладвам позицията си. Височина на полета 33 000 фута, скорост шестстотин възела, курс едно- две-пет.
— Виждам ви на радара, осем-осем. Имайте предвид, че всяко отклонение на изток от сегашния ви курс може да доведе до влизане във въздушното пространство на Куба.
— Прието — каза Танър и записа бележка по разговора в бележника, който държеше на коляното си.
— Има ли таблица, която мога да погледна, майоре? — чу се глас, Танър се обърна и видя генерал
