строя самолета, който осъществява редовния полет, и използват на негово място отвлечения. Шнайдер е открила, че има самолет, собственост на „Еър Транспорт“ от Коста Рика, който лети до Филаделфия поне веднъж в седмицата. „Лийз Еър“ са им продали самолета и осъществяват сервиза, когато самолетът е във Филаделфия. Това съвпада идеално с онова, което ми каза Певснер. Самолетът е бил на частно летище във Венецуела, където са го пребоядисали като самолет на Коста Рика и са му сложили нови номера.
Секретар Хол погледна над малката маса към сержант Шнайдер, която се беше облегнала на стената. Осъзнаваше, че Джоуел Исаксън, Том Макгайър и майор Х. Ричард Милър го гледат и чакат реакцията му.
„Това означава, че знаят за тази връзка с Филаделфия и щом са прекъснали срещата ни, й вярват. От Милър може да се очаква да вярва на Кастило. Те са като братя. Но също така Джоуел и Том? Исусе Христе! Току-що убедих кмета, че сателитите на Националната сигурност са намерили самолета в Суринам и че ЦРУ е потвърдило това. Че президентът вече е наредил да се започне операция, че всичко е под контрол и той няма за какво да се тревожи. А сега да се върна и да му кажа: «Съжалявам, но изникна малък проблем?» Първото, което той ще направи, е да нареди евакуация от центъра на града и да се появи по телевизията, за да каже на хората за опасността.“
— Сър, още ли сте там? — запита Кастило.
— Изчакай минутка, Чарли, да помисля — каза секретар Хол.
Отново погледна сержант Бети Шнайдер.
— Вярваш във връзката с Филаделфия, нали?
— Да, сър. Всичко, изглежда, съвпада.
— Ще се върна в офиса на кмета и ще кажа на него и на комисар Келог, че трябва веднага да се върна във Вашингтон — каза Хол. — И да отида в Белия дом.
Тя кимна.
— Том, кажи да приготвят самолета — нареди Хол.
Макгайър се обърна с гръб към тях и заговори тихо в микрофона, скрит под ревера на сакото му.
— Все още вярвам, че ситуацията е под контрол и ще успеем да неутрализираме самолета и затова няма да кажа на кмета за новата информация — каза Хол. — Сержант, искам ескорт до летището. Трябва да стигна там възможно най-бързо.
— Ще сме щастливи да ви осигурим ескорт, господин секретар — каза Бети Шнайдер.
— Ако на път за летището, сержант, ви кажа, че трябва да дойдете с мен във Вашингтон, каква ще бъде реакцията ви? Моля ви, помислете секунда, преди да ми отговорите.
Бети Шнайдер стисна устни и шумно издиша.
— Мисля, че разбирате за какво ви моля и защо — каза секретар Хол.
Тя кимна.
— Майор Кастило има способността винаги да мъти водата, нали? — каза тя. — Винаги, когато мислите, че ситуацията е под контрол, той излиза с нещо ново.
Джоуел Исаксън се засмя.
— Господин секретар — каза сержант Шнайдер, — заповедите, които получих от главния инспектор Крамер, бяха да ви осигуря подкрепа за каквото и да помолите. Ако ме помолите да дойда с вас във Вашингтон, значи трябва да дойда.
— Благодаря — каза секретар Хол.
Отново доближи телефона до ухото си.
— Чарли?
— Да, сър?
— Не знаеш къде в Коста Рика, така ли?
— Не, сър. Но според полковник Торине в страната има само две летища, където би могъл да кацне „Боинг 727“… Изчакайте малко, сър.
— Какво сега? — каза гневно и нетърпеливо секретар Хол.
— Сър, моят приятел казва, че след малко ще знаем местонахождението на самолета. Каза да ви предам, че прави най-доброто, на което е способен.
— Благодари му от мое име — каза Хол, после продължи: — Чарли, тръгвам към Белия дом. Стой близо до телефона. Силно подозирам, че нашият шеф ще иска да разговаря с теб.
— Сър, аз се канех да тръгна към Коста Рика.
— И няма да можем да се свържем с теб през това време?
— Дотам има седемстотин мили. Да пресметнем час и половина във въздуха и половин час, за да разглобим радиото тук и да го транспортираме до летището. Няма да имате връзка с мен малко повече от два часа, сър.
— Наистина ли мислиш, че ти лично трябва да отидеш там? Не можем ли да накараме Форт Мийд или ЦРУ да открият самолета?
— Мисля, че е най-добре да отида сам, сър.
„Да, и аз мисля така. Когато ЦРУ научи, че поради тяхната невярна информация «Грей Фокс» са се канели да нахлуят в свещената територия на Суринам и да неутрализират, вероятно да взривят, техен самолет, от Ленгли първо ще започнат да отричат, а след това да предприемат някакви действия, за да оправят проблема.“
— Свържи се с мен възможно най-бързо.
— Да, сър. Разбира се.
Секретар Хол остави слушалките на мястото им.
— Милър, искам и ти да дойдеш с нас — нареди той.
— Да, сър.
Хол тръгна към вратата на офиса на кмета и каза:
— Няма да се бавя.
(ДВЕ)
Мансарден апартамент „Б“
Курортът Козумел, Мексико
10:22, 10 юни 2005
— О’кей, Шърман, свържи ме пак с генерал Макнаб — нареди Кастило.
След пет секунди, Шърман докладва:
— Връзката е осъществена, майоре.
— О, по дяволите! — каза Кастило. — Свържи ме с Браг да разбера дали те знаят защо.
— Вече работя по това, сър — каза Шърман и почти веднага добави: — Свързахме се с генерал Макнаб, майоре.
— Генерал Макнаб, моля — каза Кастило.
— И сега — какво, майор Кастило? — запита самият Макнаб.
— Генерале, имаме потвърждение на онова, което ви казах и преди. Самолетът внася цветя от Коста Рика, като пътем спира в Тампа…
— Колко удобно за генерал Нейлър и Централното командване. Могат просто да вземат двойка „Хамви“, да отидат до Тампа и да го неутрализират там.
— Моля ви, сър, оставете ме да довърша.
— Защо не?
— Там те зареждат гориво и минават през митницата, а после полетът става вътрешен — от Тампа до Филаделфия.
— А как ще обяснят на митниците в Тампа защо носят толкова много резервни резервоари?
— Не знам, сър — призна Кастило.
— Каква беше реакцията на секретар Хол? Каза ли му?
— Да, сър. Той ми каза, че ще се върне във Вашингтон. И ще отиде в Белия дом.
— И?
