— Всички светлини са зелени, сър — каза Кенсингтън.
— Опитай се да ме свържеш с генерал Нейлър, моля — каза Макнаб.
— Макнаб, сър. Имахме малък проблем с връзката и реших да проверя как са нещата, сър.
— Къде сте, генерале?
— Над Атлантическия океан, сър. Според пилота ще летим още четири часа. И тогава…
— Има промяна в заповедите, генерале.
— Да, сър?
— Президентът каза да обърнете към Коста Рика.
— Коста Рика?
— Или към международното летище „Томас Гуардия“ или към „Хуан Сантамария“, което обслужва Сан Хосе, по ваш избор, и да се приготвите да неутрализирате самолета, който търсим.
— Мислех, че той е в Суринам, сър.
— Информацията очевидно е била погрешна, генерале.
— Да, сър.
— Мислиш ли, че ще има проблеми, генерале?
— Не, сър. Ще съм на земята, на някое от двете летища, да кажем, след час.
— Обади се, когато стигнете над крайбрежието — нареди Нейлър. — Опитваме се да получим разрешение да влезете в тяхното въздушно пространство. Ако не получим, ще трябва да ги заблудим по някакъв начин.
— Да, сър. Разбирам. Ще измисля нещо.
— Заповедите на президента, генерале, са да неутрализирате самолета възможно
— Ще поддържаме връзка.
— Сър, можете ли да ми кажете къде, по-точно, в Коста Рика е самолетът, който ще трябва да неутрализираме?
— Не веднага. Когато получа информацията, ще ви я предам. ЦРУ работи по въпроса и са в процес на насочване на сателити.
— Да, сър. Е, щом ЦРУ работи по въпроса, със сигурност ще узнаем къде е самолетът, нали, сър?
— Нейлър слага край на връзката.
(СЕДЕМ)
Офисът на командващия генерал
Централно командване на САЩ
Въздушна база „Макдил“
Тампа, Флорида
12:15, 10 юни 2005
Генерал Албърт Макфадън влезе, без да почука, в офиса на генерал Алън Нейлър и застана пред бюрото му. Минаха двайсет секунди, преди Нейлър да усети присъствието му.
— Чувал ли си поговорката за мишките и хората, Алън? — запита Макфадън.
— Какво се е объркало сега? — запита Нейлър.
— Току-що говорих с Лари Фримонт — каза Макфадън. — Той е говорил по телефона с човека на ЦРУ в Сан Хосе, Коста Рика…
— И?
— Казал, че Външното министерство на Коста Рика ще бави отговора на молбата ни за разрешение да влезем във въздушното им пространство най-малко два дни.
— Очаквахме нещо такова — каза Нейлър. — Значи ще се приземим без разрешение, ще направим каквото трябва и ще оставим Държавният департамент да се тревожи за останалото.
— Да смятам ли тогава, че вие вярвате на ЦРУ?
— Това е двусмислен въпрос, Ал.
— Смяташ ли, че трябва да се даде още един шанс на ЦРУ, Алън?
— За какво говориш? Като че ли знаеш нещо.
Макфадън постави малка карта на бюрото на Нейлър.
— Какво гледам?
— Това е заливът Де Никоя.
— О’кей. Картата не показва нищо, освен мръсни черни пътища и вода.
— Човекът на Лари казва, че има плаж на около петдесет мили от „Хуан Сантамария“, където може да кацне „С–17“, а наоколо, в радиус от много мили, няма нищо, освен рибарски селца.
— Това е прекалено хубаво, за да е вярно — каза Нейлър. — Откъде знае това човекът на Лари?
— Човекът на Лари казва, че е чул, че оттук се внасят и изнасят наркотиците в района, че също така измерват теглото на пратките, провеждат тестовете. Намерил е следи от гуми на самолети, не знае какви, но не особено големи. Той мисли, че там би могъл да се приземи „С–17“, а мнението му се базира на онова, което е прочел в ръководството на Военновъздушните сили.
— Доколко вярва той на този човек?
— Това е малък проблем. Човекът е като онзи в Суринам.
— Какво означава това?
— Мисли за него като за младши лейтенант, чиито пагони вече не блестят като едно време, когато са били нови. Агенцията изпраща току-що завършилите на места, където нищо не се случва, където обикновено те работят като шпиони под прикритието на дипломати.
— О, Исусе!
— Лари каза да ви предам, че този там е доста нетърпелив.
— Като в: „Няма нищо по-бързо от младши лейтенант, който се отзовава на повикването на офицера?“
— Мисля, че Лари всъщност му направи комплимент — каза Макфадън. — Мисля, че му хареса онова, което чу по телефона.
— Къде е Лари?
— Опитва се да открие дали Ленгли имат нещо на този плаж.
— Адмиралът се обади на директора на Централното командване и се оказа, че те нямат нищо подходящо в районите, подходящи за кацане, в Коста Рика — каза Нейлър.
— Да кажем ли на Макнаб или не?
— В момента генерал Макнаб не е точно един от моите любимци — каза Нейлър. — Но трябва да му кажем. Решението да използва или да не използва този плаж ще бъде негово. Ако там не може да кацне „С–17“, ще имаме доста мъртъвци, а отвлеченият самолет няма да бъде неутрализиран.
Нейлър се изправи и прекоси офиса, за да отиде при телефона.
(ОСЕМ)
Международно летище „Томас Гуардия“
Либерия, Коста Рика
13:10, 10 юни 2005
— Проклет да бъда, ето го! — каза Кастило, докато „Лиърът“ се носеше по пистата на малкото летище с грандиозното наименование „международно“.
Видяха „Боинг 727“, свързан едновременно с влекач и генератор. По вертикалния му стабилизатор имаше червени, бели и сини ивици, корпусът изглеждаше наскоро боядисан.
— Има „Боинг“ с точното оцветяване и точните регистрационни номера. Не можем да знаем дали това е отвлеченият самолет, докато не погледнем вътре — каза полковник Торине.
