— Имаме само част от съобщението, сър, но…
— Защо това ме тревожи, Фред?
— Сър, нашите „F–15“ са срещнали отвлечения „Боинг 727“ над Атлантическия океан…
— О, по дяволите, Макнаб не е успял да го неутрализира? Това…
— Сър, полковник Торине… Нали се сещате — този, който отиде в Мексико с Кастило?
Президентът кимна.
— Сър, той управлява самолета. Това е потвърдено. „F–15“ ще ги придружи до „Макдил“ в Тампа.
— Знам къде е „Макдил“ — каза президентът. — Наистина ли знаем, че полковник Торине пилотира самолета?
— Да, сър. Това е потвърдено. Ще бъдат в „Макдил“ след около два часа.
— Дръжте ме в течение — каза президентът, после промени решението си и вдигна слушалката на един от телефоните.
— Свържете ме с генерал Нейлър от Централното командване точно след петнайсет минути — нареди той, затвори и се обърна към Бидърмън. — Може би след петнайсет минути ще разполагаме с цялата информация. Казал ли си на Натали или Мат?
— Това се каня да направя, сър. Да кажа на тях и на директора Пауъл.
— Защо не оставим Мат да каже на директора Пауъл? — запита президентът. — Предай на Мат да му каже, след като се чуя с Нейлър.
— Да, сър.
— Исусе, чудя се каква част от Коста Рика е останала след операцията на Макнаб? Вероятно затова имаме само частична информация.
— Зададох този въпрос на генерал Макфадън, сър. Той не знае за никакви съпътстващи щети. Но той няма връзка нито с генерал Макнаб, нито с Торине. В момента генерал Макнаб има проблеми с комуникацията.
— Почти ми се иска да беше изчакал, докато научиш повече — каза президентът. — Но, разбира се, ако беше изчакал, щях да ти се карам, че не си ми казал по-рано. Благодаря, Фред.
— Сър, щом самолетът е в наши ръце, той няма да бъде разбит в Камбаната на свободата.
— Аз си мислех същото. А какво знаем за майор Кастило?
— Още нищо, сър.
— Да, знам. Имаме само откъслечна информация. Кажи на Мат и Натали, моля те, Фред, а после бъди на мое разположение.
— Да, господин президент.
(ЧЕТИРИ)
Въздушна база „Макдил“
Тампа, Флорида
17:10, 10 юни 2005
— „Еър Транспорт 407“, имате разрешение да кацнете на писта 27. Вятърът е незначителен. От двете страни на пистата има паркирани превозни средства. Като стигнете края на пистата, изгасете двигателите. Ще получите допълнителни инструкции тогава. Край.
— По дяволите! — каза Торине в изключения микрофон, после включи предавателя: — Виждам пистата.
След това превключи на вътрешна връзка.
— Спуснахме ли колесника господин втори пилот?
— Лостът е в позиция „надолу“ и е заключен, сър — отговори Кастило.
— Е, да видим, тогава, дали ще можем да приземим тази стара птица, без да се разпадне.
След деветдесет секунди Торине каза:
— Е, като че ли всичко работи. Да видим сега дали спирачките работят.
Втората половина на пистата беше обточена с превозни средства — яркожълти пожарни коли, линейки, булдозери и хеликоптери, всичките снабдени с оръжия 50-и калибър и всичките насочени в самолета.
— Предполагам, че това е съвременната версия на посрещането, което римляните са организирали на своите легиони, които се връщат от далечни страни — каза Торине и рязко намали скоростта.
— Чудя се — каза Торине — дали този самолет ще лети някога отново. Последният полет на който и да е самолет е тъжно нещо.
— Защо да не лети отново? — запита Кастило. После: — Мислиш ли, че трябва да изтрием тази боя от лицата си, преди да излезем и да помахаме на нашите фенове?
— Исусе, съвсем забравих за нея. Не, по дяволите, остави я. Така ще им дадем нещо, за което после да говорят.
Той разкопча колана си, изправи се и направи знак на Кастило да напусне преди него пилотската кабина.
Кастило отвори вратата и направи знак на Торине да мине пред него, след което спуснаха подвижната стълба. Той стъпи на платформата и видя, че сред тълпата посрещачи има и три видни личности — секретарят на отдел
Полковник Торине отдаде чест, докато слизаше по стълбата. Нейлър и Макфадън върнаха жеста.
— Джейк, може ли да се разчита, че това нещо няма да избухне скоро? — извика генерал Макфадън.
— Може и да се срути, защото е много старо, сър — отговори Торине, — но да избухне? Не, сър, не мисля.
Кастило го последва надолу по стълбата. Веднага щом кракът му стъпи на пистата, един от полицаите на въздушната база, майор, тръгна към стълбата. Изгледа изпепеляващо Кастило и пилотския му костюм и рязко каза:
— Моля, отстъпете крачка встрани, мистър Шайн.
Чарли си спомни, че освен че лицето му беше наплескано с различни бои, беше облечен в пилотския костюм на Шайн.
„Тъй като, още преди това да се случи, бях майор, а скоро сигурно ще ме повишат, аз те превъзхождам по ранг, надуто копеле. Но, по дяволите!“
Той се поклони на майора и отстъпи от пътя му. Полицаят от въздушната база изтича нагоре по стълбите. Кастило отдаде чест на генералите Макфадън и Нейлър. Те върнаха жеста.
— Не мога да ви кажа колко се радвам, че сте успели да им изтръгнете самолета от ръцете — каза Мат Хол. — Добре дошли у дома, Чарли, полковник Торине.
— Президентът каза да ви предам поздравленията му — каза генерал Нейлър. — Той е загрижен за това какви са щетите, нанесени на летището в Коста Рика. Предлагам да отидем на място, където ще можете да подготвите предварителния си доклад, а после ще се погрижим за банята ви.
— На летището изгоря един камион за гориво — каза полковник Торине. — И това е всичко.
— Нямаше ли жертви? — запита, изненадан, генерал Нейлър.
— Не и от наша страна, сър — каза Кастило. — И нито едно от „лошите момчета“, които оставихме на летището.
— Не разбирам — каза Нейлър.
Полицаят — майор от въздушната база слезе по стълбата. Беше леко пребледнял. Отиде бързо при генералите Нейлър и Макфадън и им заговори тихо:
— В самолета има четири трупа!
— Сър — каза Кастило, — мога ли да предложа първо да приемете предварителния доклад на полковник Торине? Не вярвам аз да имам да добавя нещо към него, сър, и в момента наистина имам нужда от
