трийсет-четирийсет минути в някой „Блекхоук“.
— За какво, Чарли? — запита Мат Хол.
— Не мисля, че бихте искали да знаете, сър — отговори Кастило.
— Напротив, искам да знам — каза Хол.
— Има няколко подробности, за които трябва да се погрижа, сър, да ги „изчистя“…
— Онези трупове? — запита Хол.
— Мат, не мисля, че искаш отговор на този въпрос — каза генерал Нейлър. — Полковник Торине, ако дойдете с нас, майор Кастило ще се присъедини възможно най-скоро.
Той посочи караваната на Военновъздушните сили.
— Майоре — каза генерал Макфадън на полицая от Военновъздушните сили, — сигурен съм, че сте сгрешили, когато ви се е сторило, че сте видели трупове в самолета.
— Къде отиваме, Чарли? — запита пилотът на хеликоптера, след като се вдигнаха от земята.
— Да разгледаме забележителностите, Том — каза Кастило. — Какво ще кажеш за някое място в Долината на крокодилите, където ще мога да видя наистина гладни крокодили? Колкото повече, толкова по-добре.
— Знам точно едно такова място — каза пилотът и зави на югоизток.
(ПЕТ)
Стая „14 Б“
Помещенията на офицерите
Въздушна база „Макдил“
Тампа, Флорида
20:05, 10 юни 2005
— Ало — каза Фернандо Лопес, след като вдигна телефонната слушалка.
— Майор Карлос Кастило, моля. Президентът се обажда.
— Той е под душа.
— Разбрахте ли какво казах? Президентът се обажда.
— Това няма да го накара да излезе по-скоро изпод душа.
— Ще се обадя пак след пет минути. Моля, нека майор Кастило е готов да разговаря с президента.
— Ще видя какво мога да направя.
— Много ви благодаря.
Чарли излезе от банята след две минути, загърнат в хавлия.
— Нещо случило ли се е? Кой се обади?
— Първо се обади Елейн Нейлър. Очакваха ни за вечеря още преди пет минути. Чичо Алън очевидно ти е простил всичко. Така че, облечи се.
— А второто позвъняване?
— Беше Исаксън. Каза, че идва да ни вземе.
— И това е всичко?
— Имаше и трето позвъняване — каза Фернандо. — Чакай да помисля. О, да! Беше президентът. Казах, че си под душа.
— О, върви по дяволите! Казах го с голямо уважение и много обич.
— Искаш да кажеш, че не ми вярваш? — запита невинно Фернандо.
Чарли му показа среден пръст и започна да се облича. Телефонът отново звънна.
— Майор Кастило — каза Чарли малко рязко.
Изненаданият глас от другата страна на линията отговори:
— Чарли? Разбрах, че си взел душ — каза президентът на Съединените щати.
— Да, сър. Бях под душа.
— Ще трябва да изчакаш да свърши разговора си по телефона — каза след пет минути Фернандо на Джоуел Исаксън. — Говори с президента.
— О’кей — каза Исаксън. Не изглеждаше нито изненадан, нито впечатлен, но когато Чарли излезе от спалнята след две минути, незабавно запита: — Какво имаше да ти каже президентът?
— Не е твоя работа, Джоуел.
— О’кей. Щом ще се държиш като задник, и аз няма да ти кажа каквото знам.
— Че Земята всъщност не е плоска?
— Нов човек в Тайните служби.
— Кой?
— Докато вие двамата летяхте из Карибския басейн и се печахте на слънце, шефът ме изпрати във Филаделфия. Тревожеше се, че Бети Шнайдер ще бъде смъмрена за това, че е дошла с нас във Вашингтон, без да каже на шефа си, и искаше да види какво мога да направя по въпроса.
— И по-точно?
— Отидох при главен инспектор Крамер, той каза, че вероятно няма да има никакви проблеми, че кметът вероятно никога няма да разбере истината, но че той се тревожи за детектив Джак Бритън.
— О, да — каза Чарли.
— Каза, че лунатиците могат да се опитат здравата да му навредят, ако не и да го убият, а това беше, преди вие да сте отвлекли самолета от тях, което вероятно наистина ги е вбесило. Крамер се тревожеше, че може да пострада и семейството му. И ме запита дали не мога да му предложа работа някъде извън Филаделфия. Където и да е.
— И ти?
— Изведохме го от града. Намерих му място в Тайните служби.
— Той е добро ченге. Наистина се радвам да чуя това, Джоуел. Благодаря ти.
— Той ще заслужи доверието — каза Исаксън.
— Сигурен съм.
— После си казах: какво пък, така и така съм тук, а и шефът беше наистина впечатлен от нея, и запитах Бети Шнайдер дали не иска да се издигне малко в света на младшите офицери.
— И тя? — запита Чарли.
Сърцето му пропусна един удар.
— Да, разбира се. Веднага щом й казах колко изкарва един специален агент. Нали знаеш колко са малки заплатите на ченгетата?
— Това е много интересно — каза Чарли. — Сигурен съм, че тя ще ни е от полза.
— С кого си мислиш, че се шегуваш, гринго? — запита Фернандо Лопес и се засмя. — Ноздрите ти бълват огън!
Информация за текста
© 2005 Уилям Грифин
© 2006 Силвия Ненкова, превод от английски
W. Е. В. Griffin
By Order of the President, 2005
Сканиране и разпознаване: Г., 2009
Редакция: Dave, 2009
