„Предполагам, че това е само началото.“
— Алън — каза Нети, — съпругът на Елейн, спаси живота на моя съпруг във Виетнам. Те са много близки.
— Причината да повдигна този въпрос — каза Ерика — е, че се каня да говоря за нещо, което искам наистина да си остане между приятели.
— Аз ще се радвам да се поразходя… — каза Елейн.
— Предпочитам да останеш — каза Нети.
Фрау Ерика кимна.
— Нети — каза тя, — страхувам се, че натрапвам приятелството си както на вас, така и на съпруга ви, но въпросът наистина е деликатен.
— Не мога да си представя, че бихте могли да се натрапите — каза Нети.
„О, да, мога.“
— И съм сигурна, че съпругът ми — продължи Нети — ще се радва да направи онова, което искате от него.
— Благодаря — каза Ерика. — Преди малко повече от дванайсет години, на тринайсети февруари, дете, момче, беше родено извън брачното ложе от осемнайсетгодишно момиче.
— Това винаги е тъжно — каза Нети.
„Готова съм да се обзаложа, че бащата е американец.“
— Бащата беше американец — каза Ерика. — Пилот на хеликоптер.
„Няма шега? Колко често някой от нашите войници ляга с германско момиче, а после се сбогува с него?“
Пастор Данберг плъзна един плик по масата към Нети.
— Това е момчето — каза той. — Хубаво момче. Много умно.
Нети отвори плика и извади снимката на слабичко русокосо момче на около, както предположи, дванайсет години. То беше облечено в къси панталони, три-четвърти бели чорапи, синьо сако с някакъв избродиран знак на джобчето, вратовръзка и шапка, която много приличаше на бейзболна шапка, на която беше избродиран същия знак като на джобчето на сакото.
„Това е униформата на училището «Сейнт Йохан», както много добре знам. Добре. Значи това е бедното дете, не бедно, а нещастно, защото «Сейнт Йохан» е всичко друго, но не и евтино. Което пък обяснява защо пастор Данберг е замесен.“
— Красиво дете — каза Нети и подаде снимката на Елейн.
— Възникна необходимост майката да се свърже с бащата — каза Ерика.
— Заради издръжката? — запита Нети. — Сигурна съм, че съпругът ми ще направи каквото е необходимо…
— Не, не става въпрос за издръжката.
— Бащата я изплаща на момчето?
„Проклета да съм. Кой ли баща се грижи за това?“
— Не мисля… Не знам… Той дори не знае, че момчето съществува — каза Ерика. — Не е правен опит да се свържат с него.
„Мили Боже, и защо не?“
— Може ли да запитам защо? — каза Нети.
— Майката на момчето е много болна — каза Ерика. — И за него няма друго семейство.
— О, колко тъжно! — каза Нети.
„И какво ще се случи, ако Фреди не може да издири бащата или ако той отрече бащинството и се закълне с ръка върху Библията, че въобще не е лягал с момиче, докато е бил тук, и каже, че със сигурност няма намерение да се грижи за нечие чуждо копеле? По дяволите. Мъжете трябва да бъдат кастрирани още при раждането им.“
Нети обмисли внимателно думите си, после продължи:
— Сигурна съм, че разбирате… Както и вие, пастор Данберг… Срамувам се, че трябва да го кажа, но това дете не е първото, изоставено от американски войник. Разполагате ли с името на бащата?
— Джордж Кастило — каза Ерика. — Пилот на хеликоптер от Тексас.
— Може ли да говоря направо? — запита Нети, след като дълго мисли.
— Разбира се.
— Мисля че вероятно съпругът ми може да намери този мъж — името е доста необичайно — но също така мисля, че е възможно, дори много вероятно, този мъж никак да не иска да признае дете, за чието съществуване, както казахте, дори не знае.
— Ние също мислихме за това, разбира се — каза пастор Данберг.
— И, макар и много далечна — добави Ерика, — съществува възможността да е доволен да научи, че има син и да приеме с готовност родителските си задължения.
„Хм, за тези дванайсет години, ако вече не е женен… Той вероятно вече има и съпруга, и деца и последното, което би желал, е съпругата му да узнае, че е изоставил копелето си в Германия и че сега от него се очаква да го приеме в щастливия си дом.“
— Моля ви, повярвайте ми, когато казвам, че се опитвам да помогна — каза Нети. — Но има въпроси, които просто няма как да не задам.
— Разбирам.
— Майката има ли други деца?
— Не. Не се е омъжила.
„Е, това отговаря на въпроса ми: Какво ще каже съпругът й за това?“
— Отгледала е момчето съвсем сама? И никога не се е омъжила?
— Не се е омъжила и е отгледала момчето съвсем сама — каза Ерика.
— Въпросът е съвсем неделикатен — каза Нети. — Простете ми, че го задавам. Но се налага. Откъде знае, че този мъж е бащата?
— Знае. Не съществува друга възможност. Бил е първият й и единствен любовник. Били са… заедно… три пъти.
— Но как можем да сме сигурни?
— Можете, защото аз ви казвам — каза Ерика.
— Но, Ерика, ти откъде
— Знам, защото говорим за сина ми — каза Ерика фон Госингер.
(ДВЕ)
Щабът
Единайсети брониран кавалерийски полк
„Долните казарми“
Фулда, Хесе, Западна Германия
15:45, 7 март 1981
Старши сержантът от единайсети брониран кавалерийски полк, едрият трийсет и девет годишен мъж от Алтуна, Пенсилвания, Рупърт Дитер, подаде обръснатата си глава през вратата на офиса на полковника.
— Имате ли време за дамата си, полковник? — запита Дитер.
Полковник Фредерик Дж. Лустръс, висок и мускулест, четирийсет и пет годишен, беше видимо изненадан от въпроса, защото Нети почти никога не идваше в офиса му. Обаче се изправи веднага.
— Съмнявате ли се, старши сержант?
— Тя ми каза да ви запитам, полковник — каза старши сержант Дитер.
— Информирай дамата, че за мен ще е голямо удоволствие да се видя с нея — каза Лустръс.
Щабът на единайсети брониран кавалерийски полк представляваше триетажна зидана страда, построена, като повечето сгради, подслонили американската армия, в годините преди Втората световна война. Конюшните, построени за конете във Вермахта, сега служеха като помещения за поддръжката на
