— Алисия е на път за Германия, за да види сина на Хорхе.
— О, мили Боже!
— Да, точно така!
— Обадете ми се, когато стигнете на „Далас-Форт Уърт“. Ще уредя всичко, докато стигнете там.
— Благодаря, Джаки.
— Хорхе е имал дете? — запита тя.
— О, Господи, Джаки, надявам се това дете наистина да е негово.
— Ще кажа една молитва — каза Жаклин и линията заглъхна.
(ЕДИНАЙСЕТ)
Къщата в гората
Близо до Бад Херсфелд
Крайс Херсфелд-Ротенбург
Хесе, Западна Германия
18:50, 13 март 1981
Портиерът не искаше да пусне мерцедеса на Лустръс да мине, защото нямаше разрешение от къщата. Когато то най-после дойде и стигнаха до къщата, Карл Вилхелм фон унд зу Госингер ги чакаше на каменната веранда.
— Добър вечер — каза той.
— Здравей, Карл — каза майор Нейлър.
— Съжалявам, но мама не приема днес — каза момчето.
— Ние наистина искаме да говорим с нея — каза Нейлър. — Може ли да влезем?
— Разбира се.
То отвори вратата, после ги последва в къщата.
— Не вярвам да познавам дамата — каза то, когато влязоха в къщата.
— Карл — поде Нети, — това е твоята…
— Карл, аз съм баба ти — каза Алисия Кастило.
— О!
— Ако знаех за теб, щях да дойда много по-скоро — каза Алисия. — Може ли да те прегърна и да те целуна?
— Предпочитам да не го правиш — каза момчето.
— Исусе, Карл! — каза Нейлър.
— Всичко е наред — каза Алисия.
— Карл — каза Нети, — наистина бихме искали да видим майка ти за малко.
— Мама не се чувства добре — каза момчето.
— Разбираме, Карл — каза Елейн Нейлър.
— Наложи й се да пие не само хапчета, но и много алкохол — каза момчето.
— Карл — каза Алисия, — заведи ме при майка си.
Той я погледна, после каза:
— Щом настоявате.
В стаята, както си спомняше Алисия по-късно, миришеше на коняк. Ерика фон унд зу Госингер лежеше в леглото на една страна и вдигна глава, когато светлината от коридора влезе в затъмнената стая.
— Кой е? — запита тя на немски. — Излезте и ме оставете на спокойствие!
— Съжалявам — каза Алисия. — Не говоря немски.
— Коя сте вие? — запита фрау Ерика на английски, но крайно нелюбезно.
— Аз съм майката на Джордж, скъпа — каза Алисия. — Дойдох да се погрижа за теб и Карл.
Фрау Ерика, не без усилие, успя да седне в леглото и да запали нощната лампа.
— Вие сте майката на Джордж?
— Да. Казвам се Алисия.
Фрау Ерика й подаде ръка и Алисия я пое.
— Съжалявам, че не съм знаела за теб и момчето — каза Алисия.
По бузите на фрау Ерика се стичаха сълзи, тя започна да плаче тихо. Алисия я прегърна.
V.
ПРОЛЕТТА НА 2005
(ЕДНО)
Над Атлантическия океан
Недалеч от брега над Савана, Джорджия
15:20, 29 май 2005
На пет минути от Белия дом в Каролина, малко след като бяха стигнали желаната географска ширина, сержант Дилейни взе чифт слушалки от кука зад вратата и ги подаде на майор Кастило, който този път седеше и дори беше закопчал колана. Кастило ги сложи на главата си и каза:
— Благодаря, сержант.
— Майор Кастило — каза женски глас, — говори пилотът ви.
— Да, мадам?
— Кастило, тъкмо си мислех — каза подполковник Месинджър, — че ще съм свободна от дежурство, когато стигнем Хънтър. Ще мога да ви закарам до Форт Стюърт, ако желаете, и да ви помогна да се ориентирате. Аз живея там.
През главата на майор Кастило мина една недотам приятна и скромна мисъл: За жените офицери беше много по-важно да запазват дискретност, когато са на сто мили от флагщока. За неомъжените жени офицери, а щом подполковник Месинджър живееше във Форт Стюърт, беше много вероятно да не е омъжена — беше дори още по-трудно да бъдат дискретни. И ако не изберяха целомъдрието, трябваше много да внимават. Кастило знаеше, че всеки брат — и сестра — офицер се питат, невинаги тайно, с кого си ляга Месинджър. Не беше добре, ако жена офицер си лягаше с женен офицер. Но да си лягаш с подчинен, с по- нисш ранг, беше още по-лошо. А най-лошо беше да си лягаш с женен подчинен.
Да помагаш на гостуващ авиатор, който не носи брачна халка, да се настани в дадените му помещения, след което, естествено, той ще ти предложи питие и вечеря, а после ще се приберете заедно, беше нещо друго.
Не можеше да получи повече от оценка 1 или 2 по скалата на чуждото мнение, за разлика от другите, по-страшни провинения, които получаваха от 7 до 10. Особено ако стенанията и виковете, които подсказват плътско удоволствие, не бъдат чути от другите офицери, настанени в съседните помещения.
— Много мило от твоя страна, подполковник — каза Кастило. — Но на летището в Савана ще ме чакат.
— Така ли? Значи онова, от което имаш нужда, е да те откараме дотам?
— Да, мадам. Но ще хвана такси или ще намеря друг транспорт.
— Аз ще те закарам до Савана. Няма проблем. В сектора за частни полети ли?
— Да, моля.
— Няма проблеми, майоре.
— Ще дойда насам отново, подполковник — каза Кастило. — Може ли да ми дадеш номера си?
— Включена съм в указателя на името Месинджър. Обади ми се.
— Благодаря, ще се обадя.
Докато бяха във въздуха, двамата не говориха повече. Но когато хеликоптерът кацна в сектора за частни полети на летището в Савана, майор Кастило отиде в кабината и й подаде ръка.
