По заповед на президента

му беше закачен полуавтоматичен „Колт 45 АСР“.

— На какво дължа честта? — запита той, после каза: — Ханрахан, трябваше да нахраниш котето.

— Котето е нахранено, инспекторе — каза капитан Ханрахан.

— Господа, това е главен инспектор Крамер, който командва Отдела за борба с организираната престъпност и тероризма — каза комисарят. — С него се познаваме от доста дълго време. Почти от времето на Ноевия ковчег. Бяхме заедно сержанти в отдел „Углавни престъпления“. А това е капитан О’Брайън, който оглавява Бюрото по разузнаване в рамките на отдела. А това са специален агент Кастило от Тайните служби и специален агент Милър.

Крамер внимателно и дълго ги изучава с поглед, после кимна с глава. О’Брайън подаде ръка и на двамата.

— Слушайте ме внимателно и двамата — каза комисарят. — Ще им дадете не само това, за което ви помолят, но също и това, което решите, че може да им бъде от полза.

Капитан О’Брайън каза:

— Да, сър.

Главен инспектор Крамер не каза нищо.

— Чу ли ме, Фриц? — запита комисарят. — Разбра ли ме?

— Ще ми кажете ли за какво е всичко това? — запита той.

— Господин Кастило ще ви каже това, което трябва да знаете. Което няма да е всичко, което бихте искали да знаете. Разбрано?

Крамер едва доловимо кимна.

— И колкото по-малко хора знаят, че са тук, толкова по-добре. Разбрано?

Крамер отново кимна.

— Искам да назначите някого към тях — някой, който да знае какво става тук — през цялото време, докато това приключи. Наредих да ви бъде изпратена кола без отличителни белези.

— А аз да взема ли друга кола? Това може да бъде важно — каза Крамер.

— Важно е, Фриц, повярвай ми. И не искам да чуя от господин Кастило, че някой от вас не му дава това, което иска. И съм му казал да ми се обади в минутата, в която заподозре това.

— Добре. Чух те — каза Крамер.

— Ще държим връзка — каза комисарят на Кастило и Милър, после, като махна с ръка на Ханрахан да го последва, излезе от офиса на Крамер.

Главен инспектор Крамер седна зад бюрото си, облегна се назад на стола си и постави и двете длани зад главата си.

— Добре, господин Кастило, задавайте въпроси. Какво искат да знаят Тайните служби?

— Онова, което бих искал да знам аз — каза Милър, като кимна към плаката с Джон Уейн, — е кой е този грозник, който носи емблемата на Десета група?

Крамер смръщи вежди толкова силно, че би уплашил един по-страхлив човек. Лицето на капитан О’Брайън ясно показваше, че не е много умно да се обсъжда плакатът или да се каже нещо, което би могло да се приеме като критика по отношение на Специалните части на армията.

— Какво знаете вие за Десета група на Специалните части? — запита Крамер с леден тон.

— Той е бил в Десета група — каза Кастило. — А после открили, че може да чете и пише и е напълно с ума си, и го изпратили в пилотското училище.

— Два умни задника? — запита Крамер, но на устните му имаше намек за усмивка.

— Чарли е прекарал прекалено много време в укреплението в Браг — каза Милър. — Мозъкът му се е спаружил.

— „Делта Форс?“ Без майтап? — запита О’Брайън.

— „Делта Форс“? Какво е „Делта Форс“? — отговори Кастило.

— Името Райзъл означава ли нещо за вас, господин Кастило?

— Ако вашият Райзъл е Джони и има съпруга на име Гленда, да, познавам го.

— И ако се обадя на полковника и го запитам за вас, какво ще ми каже?

— Вероятно ще ви каже, че никога не е чувал за „Делта“, и ще ви посъветва да си гледате вашата работа — каза Кастило.

— Да, това вероятно е точно онова, което ще каже Джони — каза Крамер.

Той стана от стола си и подаде ръка първо на Милър, а после — и на Кастило.

— Както казвах, господин Кастило, какво искат да знаят Тайните служби?

— Чухте ли за „Боинг 727“, който изчезна от летището в Луанда, Ангола?

И двамата кимнаха.

— Съществува вероятност да е отвлечен от сомалийска групировка, която има намерение да го разбие в Камбаната на свободата.

Лицето на О’Брайън показа явното му недоверие. Лицето на Крамер не се промени, но той се замисли.

— Нямаше да дойдете тук, ако не вярвахте, както и някои хора, които не могат да си намерят задника с една ръка в тъмното, че има истина в това — каза най-накрая Крамер.

— Далеч не сме сигурни сто процента, но за момента разполагаме единствено с това. Същият източник, който ни каза, че самолетът е отвлечен от сомалийска групировка и вероятно е на изоставено летище в Чад, което в момента се проверява, каза, че терористите вероятно имат връзка във Филаделфия. Ето, от това имаме нужда.

— Може би — каза Крамер. — Имаме няколко ААЛ, което ще рече „афроамерикански лунатици“ в града, които биха се радвали да видят нещо такова. Но засега се задоволяват само с това да плискат коктейлите си в патрулните ни коли, да стрелят по нас, но не са снайперисти, както полицаите разбират този термин. Но са много амбициозни. Ще видим какво ще излезе от всичко това.

— Инспекторе…

— Наричайте ме Холандеца, като другите — прекъсна го Крамер. — Заради този прякор ме наричат и „Специални части“.

— Аз съм Чарли — каза Кастило.

— Дик — каза Милър.

— Холандецо, имаме нужда от онова, което се е случило вчера.

— Задържах няколко души — каза Крамер. — Както и капитан О’Брайън, понякога действията на разузнаването и антитерористичния отдел се покриват. Има четири главни групи ААЛ и, но между нас да си остане, ние имахме по един, двама или трима души, внедрени във всяка група. Но те са дълбоко законспирирани, нали схващате? Не можем да им се обадим по телефона и да им кажем: „Джак, трябва ми информация по сомалийската връзка.“ Ще са ни необходими няколко часа най-малко, за да се свържем с всеки един от тях. И около час след това, за да се уреди среща.

— За ченгета ли говориш, или за информатори? — запита Кастило.

— За ченгета — каза Крамер. — Добри ченгета, които рискуват живота си по двайсет и четири часа на ден. Не искаме прикритието им да отиде по дяволите, не искаме и да ги убият. Разбрано?

Кастило кимна. Крамер каза:

— На бюрото ми не е дошло нищо…

— И на моето — прекъсна го О’Брайън.

— … което може да означава, че не разполагат с нищо ново — продължи Крамер. — А може да означава, че се страхуват да кажат каквото и да било, защото ще прозвучи като родено от болен мозък.

— Разбирам — каза Кастило.

— ФБР бяха тук преди два дни…

— Какво? — запита Милър.

— Преди два дни тук бяха два задника от ФБР, които искаха да знаят с какво, ако въобще има такова, разполагаме за „Лийз Еър Инкорпорейшън“.

— И какво казахте на ФБР? — запита с усмивка Кастило.

— Истината. Не разполагаме с нищо за „Лийз Еър Инкорпорейшън“.