— Да не би да искаш да кажеш, че е мъртъв?
— Представителят на ЦРУ в Париж мисли, че е мъртъв. Аз не съм убеден. Ще го потърся.
— Къде?
— Искам да поговоря с един човек в Будапеща. Той може да ми подхвърли някоя идея.
— Ти къде си?
— В Бад Херсфелд. Заминаваме за Будапеща рано утре сутринта.
— Знаех, че не си в Париж — отвърна Хол. — Посланик Монтвейл ми каза. Това е добре.
— Кое?
— Каза, че имал информация за теб, и питаше къде си. Казах му.
— Каква информация?
— Не пожела да ми каже — отвърна сухо Хол. — Реших, че ще бъде по-лесно, ако той ти я каже лично — а след това, ако искаш, ти ще ми кажеш — вместо да се обръщам към президента.
— Кога ще ми каже? — попита Кастило. Погледна Торине в очите. Торине недоволно вдигна ръце, сякаш се опитваше да попита какво ще правят.
— Когато позвъни, за да ми каже, че не си в „Крийон“, ме помоли да го свържа с теб, когато ми се обадиш. Обещах му. Искаш ли да говориш с него?
— Да не би да имам избор?
— Нямаш, Чарли. Но ти решаваш.
— И как ще го направим?
— Вързани сме с телефонната централа на Белия дом. Когато кажеш, че си готов за разговор с него, ще те свържа.
— Иска ми се да чуете разговора, господине.
— Ако не ми кажеш да изключа говорителя…
— Благодаря ви.
Гласът на Милър полетя към сателита в небето:
— Свържи ни с телефонистката на Белия дом.
— Телефонна централа.
— Обажда се К. Г. Кастило. Искам да разговарям с посланик Монтвейл. Трябва ми обезопасена връзка.
— Изчакайте един момент, ако обичате.
— Кабинетът на директор Монтвейл.
— Господин К. Г. Кастило чака на обезопасена линия за разговор с директор Монтвейл.
— Един момент, ако обичате.
— Чарлс Монтвейл. Ти ли си, майоре?
— Да, господине. Добро утро, господине.
— Линията е обезопасена, нали?
— Така ми съобщиха, господине.
— Поразпитах за агента на ФБР в Монтевидео, Юнг, майоре.
— Благодаря ви, господине.
— Много интересна работа, майоре. Главният прокурор ми съобщи, че Юнг е прехвърлен към Държавния департамент за мисия с най-високо ниво на достъп до секретна информация. Работата, която върши, е толкова секретна, поне така ми беше казано, че нито директорът на ФБР, нито главният прокурор знаят какво точно става.
— Наистина интересно, господине.
— Има и още, майоре. Когато попитах директора на разузнавателното бюро към Държавния департамент какво става, той отвърна, че няма право да обсъжда действията на агент Юнг без специално разрешение от държавния секретар.
— Това е още по-интересно, господине.
— Очевидно секретар Кохън е пропуснала да съобщи на някои хора за Звеното на президента.
— А вие успяхте ли да поговорите по този въпрос със секретар Кохън, господине?
— Тук става още по-интересно, майоре. Да, говорих с нея. Тя твърди, че няма информация за дейността на агент Юнг, освен онова, което е чула по време на разговора ни на борда на „Еър Форс Едно“. Въпреки това ме увери, че веднага щом стигне в Сингапур, ще направи необходимото, за да разнищи въпроса.
— Тя на път към Сингапур ли е, господине?
— Очевидно. Освен това не обясни защо не желае да се възползва от комуникационната система на борда на самолета.
— Понякога връзката се разпада, господине.
— Сигурно е така. Както и да е, майоре, съжалявам, че не ти помогнах.
— Разбирам естеството на проблема, господине. Благодаря ви за положените усилия.
— Предполагам, че скоро ще имам отговор. Щом разбера нещо, ще се свържа с теб, майоре. Както сам се досещаш, любопитството ми е разпалено.
— Благодаря ви, господине.
Чу се прищракване и Кастило разбра, че директорът на Националното разузнаване е затворил.
В този момент прозвуча отново гласът на секретар Хол.
— Чарли, нямам абсолютно никаква представа какво става. Предлагам да изчакаме и да видим какво ще успее Монтвейл да изкопчи от Натали.
— Добре, господине.
— Да ми разкажеш какво си открил в Будапеща.
— Разбира се, господине.
— Мога ли да помогна с нещо?
— Дик, чуваш ли ни?
— Да, господине, слушам, шефе.
— Би ли изпратил цветя в болницата?
— Вече я свършихме тази работа, шефе — намеси се Агнес Форбисън. — Сигурно ги е получила.
— Много ти благодаря, Агнес.
— И аз я харесвам, Чарли.
— Това ли е всичко? — попита Милър. — Прекъсвам връзката, господин секретар.
— Прекъсвай — съгласи се Хол.
Докато наблюдаваше как Кранц затваря лаптопа, Гьорнер попита:
— На кого изпращаш цветя, Карл?
— Простреляха един от агентите ми, жена, в Буенос Айрес — обясни Кастило.
— Това са пълни дивотии, Ото — намеси се Фернандо. — Тя наистина е била простреляна, но тук изобщо не става дума за професионална платоническа връзка.
— Млъквай, копеле! — надигна глас Кастило.
— Ще узнаеш истината и истината ще те освободи — отвърна Фернандо. — Казва се Бети Шнайдер, Ото, и двамата са като болни от любов тийнейджъри.
—
XVI.
(ЕДНО)
Хотел „Данубиус“
Будапеща, Унгария
