— И кой е издал тази заповед?
— Човек, който помни, че в Библията е казано „Око за око, зъб за зъб“.
— Значи става въпрос за човек, който притежава достатъчно власт, за да издаде подобна заповед, така ли?
Чарли кимна.
— И какво ще стане, когато държавният ви секретар или президентът научат — а те със сигурност ще научат — че някой ти е дал подобна заповед?
— Това няма да представлява проблем, хер Кочиан.
— Не се ли страхуваш, че и ти, и онзи, който е издал заповедта, ще увиснете на бесилото?
— Никак.
— Извини ме, хер Госингер, ако ти изглеждам наивен — изви вежди Кочиан. — Младите офицери от разузнаването — а ти не си достатъчно възрастен, за да си сред висшия състав — са лесно заменими.
— И какво от това? — попита Кастило.
— Много обичах и дядо ти, и майка ти. Не искам да ми тежи на съвестта, че малкият Карлхен е увиснал на бесилото или по-точно е свършил земния си път, завързан за стол с прерязано гърло, след като зъбите му са били изтръгнати с клещи.
— Нека аз да се притеснявам за тези проблеми — настоя Кастило.
— Вече ти казах, че много обичах и майка ти, и дядо ти.
— Ерик, аз съм не по-малко загрижен от теб, че Карл може да пострада или дори да бъде убит — намеси се Ото Гьорнер също на виенски диалект. — Но имам основание да вярвам, че няма да увисне на бесилото.
— И каква е тази причина?
— Ото — обади се Чарли. — Престани.
— Каква е причината, Ото? — настоя Кочиан.
— Знам от кого е заповедта.
— Ото, по дяволите! — възмути се Кастило.
— Той ли ти каза, или ти си решил, че знаеш?
— Ще го кажа по следния начин, Ерик — отвърна Гьорнер. — Знам, че не е незначителен офицер, както си мислиш, дори напротив.
— А ще ми обясниш ли как си разбрал?
— Не и без Карл да ми разреши — заинати се Ото.
— Кажи, хер Госингер, може ли хер Гьорнер да ми каже?
— Не — отвърна Кастило. След това се разсмя.
— Кое е смешното, хер Госингер? — попита любезно Кочиан.
— Ако ви кажа, хер Кочиан, ще трябва да ви убия.
Кранц се разсмя.
— Само се шегувам, хер Кочиан — успокои го Кастило. — Това е една от шегите на оперативните работници.
Кочиан задържа погледа на Кастило. След това сви рамене и заяви тъжно:
— Щеше да ми е значително по-спокойно, Карл, ако не се смееше.
Кастило не отговори.
— Добре. Господ да ми прости, но добре — реши накрая Ерик Кочиан. — Ще ти кажа каквото зная. Ела с мен.
Тръгна към единия край на басейна, избутвайки масата пред себе си. Когато стигна до стената, внимателно остави пурата в пепелника, след това го премести на плочките. Направи същото и с мобилния телефон, металната кана, вестниците и списанието. След това тласна масата към центъра на басейна и с неподозирана лекота се изтегли навън, седна, а краката му увиснаха във водата.
Извън басейна годините на Кочиан личаха. Кожата по ръцете и гърдите му бе увиснала и сбръчкана. Бандажът бе почти изцяло покрит от шкембето. По раменете, корема и на левия крак личаха дълбоки белези.
— Говорите немски — обърна се Кочиан към Кранц. — Знам, че говорите.
— Така е, господине, говоря.
— Другите двама не говорят — посочи той Фернандо и Торине. — Кажи, Карл, искаш ли всички тук да чуят онова, което искаш да разкажа?
— Да, ако обичате — кимна Кастило.
— Тогава ще говоря на английски — продължи Кочиан на английски. — Ще говоря тихо, защото всяка дума, изречена на английски, ще привлече ненужно внимание. — Той отново премина на немски и посочи Кранц. — В кабинките има кофи и чаши вода. Донесете две кофи и шест — нека да са осем — чаши.
Кранц се изтегли от басейна.
След това Ерик премина на английски и нареди тихо:
— Останалите, излезте от басейна и се подредете близо до мен — в кабините има кърпи — и ако искате да казвате нещо, ще говорите тихо.
След две минути Кранц бе донесъл огромните кофи и чашите вода и всички легнаха на плочките до басейна върху дебелите бели хавлиени кърпи.
— Това — посочи Кочиан и топна крак в басейна — са почти неизчерпаемите запаси от петрол под Ирак. Петролът се контролираше… притежаваше го Саддам Хюсеин. Докато Хюсеин бе президент, в кавички, на Ирак, той бе нещо като пълновластният господар на Арабските страни. — Имаше много пороци, включително алчност, които му видяха сметката. Той не се задоволи с онова, което имаше. Искаше петрола под пясъците на Кувейт. — Ако Хюсеин не беше нападнал Кувейт, почти сигурно е, че днес нямаше да седим тук, но той го стори.
— Това притесни американците, дори някои от страните членки на Обединените нации. Някои твърдят, че американците се втурнали да защитават нещастния Кувейт, защото били уверени, че Саддам Хюсеин си развява коня както си иска, и трябва да бъде наказан. Други разправят, че американците се уплашили, че Саддам бил хвърлил око на петрола под арабските страни, а същият този петрол бил от жизненоважно значение за американската икономика. — Независимо каква е истинската причина, започна война. Ирак загуби. Вероятно някои от вас помнят този факт.
— Всички сме били там, хер Кочиан — уточни Кастило. — Може ли да приключим с урока по история?
— Не мога да повярвам, Карл, че никой не те е научил, че онези, които не разбират историята, са обречени да я повторят — отвърна Кочиан. — Да продължавам ли?
— Извинете — смути се Кастило.
— Победата не беше пълна — започна отново Ерик. — Президентът Буш Старши прецени, че няма нужда да окупира Багдад, за да спечели войната. Десет години по-късно президент Буш Младши прецени, че американските знамена трябва да се развеят над палатите на Саддам Хюсеин, за да може да заяви, че войната е спечелена.
В края на първата война в Ирак, за да принудят Саддам Хюсеин да изпълни дадените обещания, които той така и не изпълни, американците налагат ембарго върху иракския петрол. Което означава, че иракчаните не могат да вземат пари от продажбата на петрол. — Отначало Франция, Русия и някои други страни са силно притеснени заради беззащитните жени и деца в Ирак. Без доходи, с които да си купят храна, надигат глас французи и руснаци, иракските бебета щели да гладуват. Без лекарства за иракските болници, жените и възрастните щеше да измрат в мъки. — Така се родила идеята за „Петрол срещу храни“. Ирак имал право да продава толкова петрол, че да си осигури храна и лекарства. Обединените нации щели да наблюдават продажбата на петрол, за да са сигурни, че в Ирак няма да влезе нищо, освен храна и лекарства. — Били изпратени инспектори на Обединените нации — първоначално в Басра в Персийския залив и на някои други места, — за да броят барелите петрол, които се товарели, и да се уверят, че в Ирак не влизат забранени стоки. — Кочиан погледна двете кофи, които Кранц му бе донесъл.
Топна по-голямата в басейна и я извади.
— Точно толкова нефт е необходим за закупуването на храни и лекарства. Забелязахте ли, че когато извадих кофата, нивото на басейна не спадна?
