обезопасена линия.
— А вие кой сте, господине?
— Казвам се Кастило и работя за Тайните служби.
Той показа на подполковник Мартин документите си.
— Странно — отбеляза подполковникът.
— Готов съм да обясня на посланика, или на шефа на мисията — успокои го Чарли.
— Изчакайте малко, ако обичате — помоли подполковник Мартин и даде знак на пехотинеца да му подаде телефона. Набра някакъв номер. — Обажда се подполковник Мартин. Тук чака полковник от Военновъздушните сили, проверих документите му. Той иска обезопасена връзка с Белия дом. Да го пусна ли?
Последва отговор.
Подполковник Мартин се обърна към полковник Торине.
— Той каза, че ви трябва разрешение за достъп до телефона с Белия дом. Имате ли разрешение за достъп?
— Да — потвърди Торине.
— Моля да ме извините, господине, но можете ли да го докажете?
Торине вдигна възмутен ръце.
— Къде е комуникационната ви зала? — попита Кастило.
Подполковник Мартин кимна към сградата.
— Имате ли връзка с Белия дом?
— С централата на Държавния департамент.
— Кажете на телефониста да се свърже с оператора в Държавния департамент и да му съобщи, че К. Г. Кастило иска да разговаря с държавния секретар, а ако нея я няма, да го свърже с телефонната централа на Белия дом.
— Искате да разговаряте с държавния секретар, така ли, господин Костело?
— Казвам се Кастило. Гледайте да не объркате името, когато позвъните.
— Във Вашингтон е четири часът сутринта.
— Известно ми е.
— Изчакайте, ако обичате — отвърна подполковник Мартин и дръпна длан от микрофона на телефона. — Господин Костело…
— Кастило. Казвам се Кастило — поправи го Чарли.
— Господин
— Кастило, с „и“ — отвърна Чарли. — Да, лично със секретар Кохън.
— Да, лично със секретар Кохън — повтори подполковник Мартин. Отново покри микрофона на телефона. — Един момент, ако обичате.
След малко съобщи:
— Ще приемат обаждането ви, но секретар Кохън я няма. В момента е в Сингапур.
— Колко е часът в Сингапур, Сиймор?
— Господи, майоре, нямам представа — призна сержант Кранц.
За Кастило бе очевидно, че подполковник Мартин е чул как Кранц се обръща към Чарли.
— Това не е обезопасена линия, подполковник — обади се Кастило. — Трябва ми обезопасена линия.
— Да, разбира се — отвърна Мартин, макар да бе очевидно, че се колебае. — Предайте, ако обичате, документите си на сержанта, той ще ви приготви значки за посетители, а аз ще ви отведа до залата с обезопасена линия.
Тъкмо подаваха документите си, когато влезе висок представителен мъж, усмихна се и поздрави.
— Добро утро.
— Добро утро, господин посланик — отвърна подполковник Мартин.
— Вие ли сте посланикът? — попита Кастило.
— Точно така — отвърна новодошлият. — А вие кой сте?
— Той е от Тайните служби, господин посланик — обади се услужливо подполковник Мартин.
— Нима?
— Иска да разговаря с държавния секретар, лично с нея.
— Нима? — повтори посланикът, пристъпи към гишето и погледна документите.
— Подполковник, нали съобщихте на господин Кастило, че държавният секретар не е тук? — попита посланикът.
— Тя е в Сингапур — намеси се Кастило.
— Така значи! — възкликна посланикът. — А бихте ли ми казали за какво става въпрос, господин Кастило?
— Да, господине, само че мястото не е подходящо.
— Да отидем тогава в моя кабинет и да видим дали ще стигнем до дъното на нещата.
— Много ви благодаря, господине.
— Познавах Джак Мастърсън — призна посланикът. — Беше свестен човек.
— Така е, господине.
— След като сте в Будапеща, значи има унгарска връзка. Ще ми кажете ли каква е?
— Проверявах един от източниците си на информация, господине. Доколкото ми е известно, няма унгарска връзка.
Посланикът се замисли за момент, след това посочи телефона на бюрото си.
— Заповядайте, господин Кастило.
— Благодаря ви, господине. — Той пое слушалката и натисна бутона с „0“.
— Казвам се Кастило. Бихте ли ме свързали по обезопасена линия с телефонната централа на Държавния департамент?
— Господине, някой трябва да ми даде разрешение.
Кастило включи на говорител.
— Господин посланик, необходимо ми е разрешението ви.
— Всичко е наред — надигна глас посланикът.
Кастило понечи да изключи говорителя, но след това размисли.
— Един момент, ако обичате — отвърна телефонистът на посолството.
— Държавен департамент.
— Линията обезопасена ли е?
— Да, господине.
— Казвам се К. Г. Кастило. Бихте ли ме свързали с държавния секретар, ако обичате?
— Не, господине. Секретарят е извън страната и нямаме обезопасена връзка с нея.
— Добре, прехвърлете ме към централата на Белия дом.
— Белият дом.
— К. Г. Кастило иска обезопасена връзка с държавния секретар, ако обичате.
— Нямаме връзка с нея, господин Кастило. Можем да ви осигурим обезопасен запис. Ако искате, издиктувайте каквото…
— Преди това ме свържете с кабинета на секретар Хол в комплекса „Небраска“.
— Със секретар Хол или с вашия кабинет, господин Кастило?
— Добре, с моя кабинет.
Чуха се две иззвънявания.
— Телефонът на господин Кастило. Милър слуша.
— Какво правиш там в четири сутринта?
— Накарах ги да ми пренесат едно легло. Апартаментът ти е прекалено далече, за да се лашкам по два
