— Ще се постараем да е приятно — отвърна Кастило.
(ДВЕ)
Президентски апартамент
Хотел „Фор Сийзънс“
„Черито“ 1433
Буенос Айрес, Аржентина
06:05, 29 юли 2005
Специален агент Джак Бритън отвори сънен.
— На това му се вика бърза обиколка на Европа — заяви той и протегна ръка.
— Дори не пробвахме леглата на последните два хотела, в които бяхме — обясни Кастило. — Освен Кранц, разбира се. Той е по-умен от нас. Когато не яде, спи.
— Аз към Кранц — представи се Сиймор.
— Операторът ни — уточни Кастило.
— Джак Бритън — представи се агентът и стисна ръката на Кранц. — Останах силно впечатлен от приятеля ти Кенсингтън. Сложил е онази фантастична радиостанция в стаята си. Само дръпва завесите и можем да си говорим с Дик Милър.
— Браво — похвали ги Кастило. — Може да се наложи да се поразместим.
— Настанил съм се в леглото ти — призна Бритън.
„Сигурно. Не че ми е много приятно, че някой се е инсталирал в леглото, където бяхме с Бети.“
— Няма да е за дълго — отвърна Кастило. — Когато съобщих на рецепцията, че ми трябват още стаи, те обясниха, че апартаментът може да се разшири. Затова взех и съседните три стаи, с които е свързан. Само че забравих за сержант Кенсингтън.
— Аз ще остана с Кенсингтън, майоре — предложи Кранц. — Няма проблем.
— Това легло ми харесва — посочи Фернандо огромната спалня, откъдето се бе надигнал преди малко Бритън.
— Няма да стане. То си е мое. Сега аз съм шефът, а ти си един нищо и никакъв пилот. Можеш да го разбираш както искаш.
Фернандо поклати глава, ухили се и му показа среден пръст.
Кастило се приближи до телефона и се свърза с рецепцията.
— Ще ми трябва още една стая — съобщи той. — Изпратете няколко големи кани кафе. — Затвори и се обърна към Бритън. — Тони Сантини даде ли ти мобилен телефон?
Бритън кимна.
— И на мен, и на Кенсингтън.
— Нали е записал своя номер и номера на Дарби?
Бритън кимна отново.
— Може ли да го използвам? — попита Кастило.
Бритън се върна в спалнята.
— Да не би да имаш намерение да събудиш Сантини в този нечовешки час? — попита Торине.
— И Сантини, и Рикардо Солес, и Алекс Дарби, а също и специален агент Юнг в Монтевидео, в мига, в който някой от тях ми каже как да се свържа с него.
— Силно съм впечатлен от тази проява на енергия по никое време — заяви Торине.
— Джейк — продължи напълно сериозно Кастило. — Ако Жан-Пол Лоримър е тук, а аз мога да се закълна, че е тук, искам да го открия преди когото и да е друг.
— Разбрах — отвърна Торине. — Просто не мислех. Извинявай, Чарли.
Бритън си бе обул панталони, но все още беше без риза и бос, когато се върна в хола и подаде на Чарли мобилен телефон.
— Сантини е на две — обясни той. — Дарби е на три.
— Ами Рикардо Солес?
— След като ти замина, той се върна отново да се занимава с наркотиците. Нямам му номера.
— Аз имам домашния му телефон — призна Фернандо.
— Естествено, че дон Фернандо ще го има — озъби се Кастило. — Хващай телефона и му се обади да позвъни в посолството, че ще закъснее, и да се довлече тук. Тъй като няма да си на обезопасена линия, не използвай името ми и не споменавай, че съм се върнал.
— Това да не би да е тайна? — зачуди се Фернандо.
— За момента е тайна — каза Кастило и натисна копчето с номер 2. След това възкликна:
— По дяволите!
Прекъсна обаждането. Приближи се до минибара, извади формичките за лед от камерата и сложи на тяхно място увитите във фолио виенски шницели. След това отново натисна копчето за автоматично набиране.
Тони Сантини пристигна пръв.
— Все едно сме се събрали да пийнем по едно — заяви той, когато видя всички. — Добре дошли отново в страната на гаучосите. Сигурно сте дочули нещо в Европа.
— Да не забравя да предупредя Том Макгайър да си затваря устата — отвърна Кастило.
— Двамата с Том сме стари приятели, Чарли. Така и така споменахме Том, какво става с мен?
— Моля?
— Нямах намерение да провеждаме този разговор в присъствието на други, но какво толкова. Скоро ще се прибера и знам, че никога няма да ме върнат на старата служба в президентската охрана. Да паднеш от кола е като да препънеш първата дама. Не е редно хората да започнат да се подсмиват, когато те забележат в охраната. Доколкото разбрах от Том, работата ти ще бъде интересна. Какво ще кажеш?
„Притежавам ли достатъчно власт, за да кажа просто: «Да, разбира се?» Притежавам я, докато някой — този някой е президентът — ми я отнеме.“
— Добре дошъл на борда, Тони — реши Кастило. — Стига някоя важна клечка да не каже: „Само това не, не и Сантини.“
— Ще се притесняваме, когато го кажат. Съдейки по думите на Том, няма такава опасност. Казвай сега какво става.
— Ти погледна ли пратката от Форт Браг?
Сантини кимна.
— Впечатляващи оръжия — призна той. — И черни гащеризони. Ами маските за лице! Въпросът ми може и да е нетактичен, но кого трябва да очистим?
— Отговорът е строго секретен, Тони — заяви сериозно Кастило.
— Добре — примири се Сантини. — Разбрах.
— Заповедите ми са да открия и обезвредя хората, които убиха Мастърсън и Маркъм.
— Крайно време беше да започнем да играем по техните правила — каза след малко Сантини.
— Очевидно президентът е взел същото решение — съгласи се Кастило.
— Само трябва да ги намерим, нали? И как точно ще стане?
— Нали помните брата на госпожа Мастърсън, дипломата от ООН, когото така и не намерихме, за да му съобщим за Мастърсън?
Сантини кимна.
— Той е бил главният посредник при плащанията на незаконните сделки в „Петрол срещу храни“ — обясни Кастило. — Изчезнал е — по всяка вероятност от Виена — веднага след като е открил един от сътрудниците си с прерязано гърло във Виена. Гадна работа. Преди да го убият, са му извадили няколко зъба с клещи.
— Представителят на ЦРУ в Париж и източникът ми във Виена мислят, че Лоримър е или в Сена, или в Дунав. Аз не съм съгласен с тях.
— Защо?
