— Чакайте да ви доразкажа. Когато кацнахме в Мисисипи, госпожа Мастърсън ми разкри защо е била отвлечена. Похитителите искали да знаят къде е брат й. Убили Мастърсън, за да й покажат колко са сериозни намеренията им; децата били следващите в списъка. Застреляли са сержант Маркъм и за малко да видят сметката и на Шнайдер, за да й покажат, че могат да ликвидират, когото си набележат.
— А пък на мен ми се струва, че в онзи случай са искали да се докопат до теб — обади се Сантини. — Нападнали са твоята кола.
— И на мен ми мина през ума — призна Кастило.
— Тя няма ли представа къде е била? Може би просто е решила, че децата й са по-важни. Кое от двете?
— Тя не знаеше — отвърна Кастило.
На вратата се почука. Беше Алекс Дарби.
— Имам чувството, че съм закъснял за купона — подхвърли Дарби и погледна Фернандо и Кранц.
— Фернандо Лопес, Сиймор Кранц, запознайте се с Алекс Дарби — представи ги Кастило.
— Кои са тези господа? — попита веднага Дарби.
— Господин Лопес е пилот на договор към Звеното за организационен анализ — обясни Кастило.
— Какво звено?
— Звено за организационен анализ. Не си ли чувал?
— Никога — призна Дарби.
— Учудвам се. То е част от
— Чарли, вече ти казах, че никога не съм чувал.
„Ако разчитам на изключителната си способност да преценявам хората по израза в очите им, предполагам, че Дарби наистина не знае нищо.“
— Създадено е от президента, Алекс — продължи Кастило. — Това е тайна организация, която има за цел да открие и обезвреди отговорните за смъртта на Мастърсън и Маркъм.
— И кой е шефът на тази организация на отмъщението? Защо никой не ми е казал?
Торине посочи Кастило.
— Кажи здрасти на новия шеф, Алекс.
— Този отговор ме кара да задам нови въпроси — заяви Дарби. — Пак ще ви попитам. Защо не съм чувал?
— Нали току-що ти казах — отвърна Кастило.
— А кой е Кранц?
— Нашият оператор.
— Носи се слух, че тук вече има един оператор — не спираше Дарби.
— Сега ще бъдат двама. На това му се вика хабене на кадри.
— Защо ми се струва, че вече знаеш кои са мръсниците? — попита Дарби. — Много ми се иска да помогна, когато тръгнеш да ги обезвреждаш.
— Не знаем кои са — отвърна Кастило. — Само че има един, който по всяка вероятност ще ни каже кои са.
— Кой е той?
— Жан-Пол Лоримър.
— Нали не можаха да го открият в Париж? А и той какво общо има с цялата работа? Тук ли е?
— Така мисля. Някъде наблизо. Работата е там, че е бил главният посредник в незаконните сделки на „Петрол срещу храни“. Не само че е припипал една хубава кръгла сума — шестнайсет милиона, поне така твърди източникът ни — от парите за подкупите, ами знае кой колко е получавал и за какви услуги. Това е всичко. Определени хора искат да го накарат да млъкне завинаги — освен че искат да си получат парите — и са готови на всичко, за да го открият.
— Това не е ли малко в сферата на фантазиите, Чарли? Лоримър — бях ти казал, че сме се виждали — е типичен бюрократ от ООН. Не мога да си го представя забъркан в подобни сделки. Откъде научи всичко това?
— Госпожа Мастърсън ми каза, че го търсят. Била е отвлечена, защото мислели, че сигурно знае къде се крие. Изглежда, ги е убедила, че няма представа. Мислех, че той ще се свърже с нея. Заплашили са я, че ще убият децата й, ако не открие къде е и не им съобщи. Мастърсън бил застрелян, за да й покажат, че са готови на всичко, за да постигнат целта си.
— Тоест, Бетси Мастърсън ти каза всичко това, така ли?
Кастило кимна.
— Защо не ми е казала на мен?
— Каза ми чак когато кацнахме в Щатите. Първата й грижа била да защити децата си, а е имала основателна причина да смята, че в Аржентина не може да ги опази. Вероятно, когато се е качила на „Глоубмастъра“ и е видяла, че е обградена от „Делта Форс“, се е почувствала по-спокойна.
— Тя знае ли защо търсят Лоримър?
— Питаш дали знае, че е бил посредник на незаконни сделки ли? Не ми се вярва. Ако е знаела, сигурно е щяла да каже на съпруга си, а не се съмнявам, че Мастърсън е щял да вдигне голяма гюрултия.
— Със сигурност — потвърди Дарби. — И как смяташ да откриеш Лоримър?
— Не знам. Първо искам да поговоря с Юнг.
— ФБР агентът от Монтевидео ли? Той пък какво общо има?
— Не знам. Знам само, че не се занимава с пране на пари, както твърди…
— Откъде знаеш? — настръхна Дарби.
— Знам още, че работи за Държавния департамент, а не за ФБР.
— Нищо не разбирам.
— Нито пък аз, но го разбрах лично от Натали Кохън. Тя е казала на посланик Силвио и на… какво му беше името на посланика в Монтевидео…
— Макгрори — напомни му Дарби.
— Да, казала им е да му предадат да ми предостави всички разузнавателни сведения, с които разполага.
— А тя не ти ли каза с какво се занимава Юнг?
— Тя е в Сингапур, по-точно казано, беше в Сингапур — и ако щеш вярвай, но обезопасената линия и в самолета, и в посолството взела че се прецакала напълно.
— Искаш ли да пробваш да говориш с нея от посолството?
— Първо искам да поговоря с Юнг.
— Тук или в Монтевидео?
— Всичко, което е събрал, е в Монтевидео — каза Кастило. — Искам да прегледам материалите му. Кой е най-добрият начин да стигнем до Монтевидео?
— Ако тръгнем веднага, от „Хорхе Нюбъри“ има полет на всеки час. Да дойда ли с вас?
— От теб искам да покажеш снимката на Лоримър на всички в посолството — на твоите хора, на момчетата от „Наркотици“, на военните — и да разбереш дали няма да излезе нещо. Не им съобщавай, че го търсим.
— Ти носиш ли снимка?
— Представителят на ЦРУ в Париж ми даде две. В куфарчето ми са — обясни Кастило. — Ако ти дам едната, можеш ли да изкараш двайсет копия?
— Разбира се — отвърна Дарби.
— Къщата ти сигурна ли е?
— Имам апартамент недалече и сигурна къща в „Майерлинг“. Това е кънтри клуб до Пилар.
— „Майерлинг“ ли? — попита Чарли.
— Да. „Майерлинг“. Страхотно охраняемо селище за много богати, където охраната на портата е въоръжена с „Узита“.
— „Майерлинг“ значи — повтори Кастило.
— Има ли нещо, което не знам, Чарли? — попита Дарби.
— Просто се замислих — отвърна майорът. — Нека предположим, че си австриец и си пипнал малко пари, които не би трябвало, от програмата „Петрол срещу храни“, след това си успял да ги изпереш тук в
