Аржентина и си търсиш къде да инвестираш…
— Какви ги говориш?
— В куфарчето имам плик с имената на германци и австрийци, които имат — как да се изразя — „незаконно придобити средства“ от „Петрол срещу храни“, които са пренесени тук.
— Ами?
— Ами да.
— Ще ми дадеш ли този списък?
— Не. Извинявай. Дадох думата си на офицер и джентълмен, че няма да покажа списъка нито на ЦРУ, нито на човек от американското правителство.
— Нека сега да довърша. Значи казахме, че си австриец и си търсиш къде да инвестираш наскоро придобитите пачки. Къде, къде… Еврика! Недвижимите имоти са добро вложение. Ще построя снобски кънтри клуб и ще продавам скъпарски къщи на разни богаташи, които не искат да дишат праха на Буенос Айрес. Трябва ми само едно романтично име, което обаче да намеква за класа и аристократизъм. Как да го нарека? Точно така, „Майерлинг“! Това е съвършеното име! „Майерлинг“! Няма нищо по-тежко от „Майерлинг“! Всички в Аржентина, които са в състояние да проследят родословното си дърво чак до Франц Йосиф и Австро-Унгарската империя, ще се наредят на опашка, готови да изсипят в краката ми торби с пари, само и само да могат да кажат: „Аз живея в «Майерлинг».“
— Какви ги говориш? Какво е това „Майерлинг“?
— Алекс, за човек с твоята професия си невероятно невеж по история — заяви Кастило. — Наистина ли не знаеш за „Майерлинг“?
— Не, по дяволите, не знам.
— Едно време — през 1889 година, това е една от версиите, принц Рудолф, който след смъртта на баща си Франц Йосиф щял да стане крал и император на Австро-Унгарската империя, бил повикан от татенцето и му било наредено да се отърве от любовницата си. — Принц Рудолф бил на трийсет и една. Любовницата му била шестнайсетгодишно сладурче, баронеса Мария Вецера. Връзката им била позор за трона и трябвало да се прекрати. — Рудолф отвел Мария в ловната си хижа, която се наричала „Майерлинг“, за да й съобщи неприятната новина. След като поговорили, двамата решили, че тъй като, първо, Рудолф не можел да не се подчини на баща си, императора, и второ, не си струвало да живеят един без друг, имало едно-единствено решение, следователно те се спрели на него. Рудолф гръмнал Мария с пистолета си, а след това се гръмнал в слепоочието. — Организирали му държавно погребение и цялата Австро-Унгарска империя потънала в скръб. Тялото на Мария било върнато в родното й село.
— Другата версия, според Ото Гьорнер, който я научил от леля ми Олга — тя ми беше пралеля, — унгарка от висшето общество — Франц Йосиф не давал пет пари с кого се чука Рудолф, защото неговата любовница живеела в двореца. Просто се подразнил, че Руди води доста смислени разговори с разни унгарци за онова, на което днес му казваме промяна на режима. Руди искал да стане крал и император веднага, а не да чака стария да ритне камбаната. — Според тази версия, Франц Йосиф застрелял Рудолф, докато се забавлявал с Мария в ловната хижа. А хижата, ако случайно съм пропуснал да спомена, се наричала „Майерлинг“. И така, в резултат на трагичната кончина на Руди в „Майерлинг“ братовчед му, Франц Фердинанд, станал наследник на трона. На 28 юни 1914 година в Сараево сръбски анархист хвърля бомба в колата му и ранява смъртоносно горкия Франц Фердинанд. Франц Йосиф така и не могъл да се примири с убийството на наследника си, затова обявил война на Сърбия и така започнала Първата световна война. Всъщност войната започнала в „Майерлинг“. Учудвам се, че не знаеш тези подробности, Алекс.
— Господи, Чарли, направо ме смайваш — възкликна Дарби. — Нали не се опитваш да ми обясниш, че кънтри клубът има нещо общо с парите от „Петрол срещу храни“?
— Съвсем нямам намерение да обяснявам каквото и да е на стар шпионин като теб, Алекс, но ако все пак бях на твое място, щях да обърна доста внимание. Понякога истината изглежда по-странна от лъжата. Има причина, да нарекат кънтри клуба „Майерлинг“. А ти търсиш пари, дошли от чужбина, за да бъдат изпрани тихо и кротко тук, нали?
— Най-лошото при теб, мръснико, е, че в повечето случаи се оказваш прав — ухили се Дарби.
— Някъде към седемдесет и пет процента от случаите е така — отвърна Кастило. — Кажи ми сега, можеш ли да промъкнеш пратката от Браг покрай въоръжените с „Узита“ пазачи на „Майерлинг“?
— Няма проблем — отвърна Дарби.
— Ще я прекараш ли там, докато говоря с Юнг? Нали каза, че самолетите за Монтевидео са на всеки час?
— Да, но ако не искаш да дойда с теб…
— Мислех да взема Джак. Той е бил ченге.
— Двамата с Бритън трябва да вземете Тони.
— Добре. Защо?
— Защото има дипломатически паспорт и правомощията му важат и за тук, и за Уругвай. Което означава, че никой няма да го претърсва за оръжие.
Дарби отвори куфарчето си и извади два деветмилиметрови „Берета“ и ги подаде на Чарли.
— Благодаря, Алекс — кимна Кастило.
— Мобилните от Буенос Айрес работят в Монтевидео — продължи да обяснява Дарби и отново се наведе над куфарчето си.
— Имам два мобилни — обади се Тони Сантини. — И два „Берета“.
— Дай ги на който ще бъде с нас — нареди Кастило. — Освен това, Алекс, можеш ли да се погрижиш за онези, на които им трябва или пистолет или телефон, или и двете.
Дарби кимна.
— Ще ти трябва и автомобил — подсети той Чарли. — Само че за да ти ги осигуря, ще се наложи да кажеш на посланик Силвио, че си тук.
— Вече знае — отвърна Кастило. — Няма да му кажа повече, отколкото се налага. Той е свестен човек и искам да мога след това с чиста съвест да заявя, че не е знаел какво става.
— Няма да ти е много лесно, Чарли — предупреди го Дарби.
— Така е, но в момента наистина не знам какво ще стане… Как ще стигнем до „Хорхе Нюбъри“?
— Аз съм с кола — успокои го Сантини.
— С дипломатически номера ли е? — попита Дарби.
Сантини поклати глава.
— Тогава вземи моята. Така ще можете да я оставите на паркинга отпред.
(ТРИ)
Международно летище „Генерал К. И. Берисо“
Караско, Монтевидео
Република Уругвай
07:10, 29 юли 2005
Имаше паркинг, резервиран за поне трийсет автомобила с дипломатически номера пред терминала на „Хорхе Нюбъри“, така че петнайсет минути след като Сантини паркира служебното беемве на Дарби, те бяха на борда на „Боинг 737“ за Монтевидео.
Да се излезе от Република Аржентина и да се влезе в Република Уругвай не бе никак трудно. Кастило забеляза, че както аржентинците, така и уругвайците показват личните си карти. Каза си, че няма да е зле симпатичните приятелски настроени момчета от Ленгли да му направят една такава карта.
Като чужденци Кастило и Бритън трябваше да изтърпят дългата процедура. Паспортите им бяха взети от аржентинец, който ги сканира и чак след това сложи печат на съответната страница, след това ги подаде на уругваеца, седнал до него. Паспортите отново бяха сканирани, подпечатани и върнати на пътниците. Когато слизаха от самолета в Уругвай, никой не се поинтересува от тях.
След това идваше охраната. Трябваше да минат покрай двама полицаи, които не проявиха никакъв интерес към тях. Апаратът за проверка на багажа дори не бе включен.
„Тези полети се използват предимно от чиновници, а дори на борда да се е промъкнал някой терорист
