— Моля?
— Кога можем да я прехвърлим в Съединените щати?
— А, разбрах какво имате предвид. — Той се замисли над въпроса и продължи: — Това ще зависи до голяма степен дали ще осигурите кислород, кръв… — в случай че получи неочакван кръвоизлив — по време на полета. Освен това трябва да има с какво да я храните. Само течности. Както вече ви казах, челюстта й, ще бъде неподвижна в продължение на поне две седмици. Ще трябва да я придружават и лекар, и сестра. Това е в случай, че решите да я местите днес, утре или на следващия ден. Ако искате да почакате седемдесет и два часа или деветдесет и шест часа — три-четири дни — докато се почувства малко по- добре, пътуването ще бъде значително по-лесно. Разбира се, и тогава трябва да бъде придружена от медицински персонал.
— Колко време ще бъде в операционната?
— Според мен… — започна доктор Ромин, след това мълча замислен поне двайсет секунди. — Два часа, може би дори малко повече. Трябва да вървя да се измия. Пациентката със сигурност вече е подготвена.
— Вие ли ще оперирате?
— Разбира се. Полковник Мунц ми обясни положението. За мен ще бъде чест.
Доктор Ромин излезе от кабинета, без да каже нищо повече. Измъкна се толкова бързо, че Чарли не бе сигурен, че е чул думите му на благодарност.
— Добре ли си, Карл? — попита Мунц.
Кастило кимна.
— Одеве ми се стори пребледнял.
— Добре съм. Благодаря ти за всичко.
— Да вървим да пием по чаша кафе — предложи Мунц. — И да помислим къде да похапнем нещо.
— Алфредо, не съм гладен.
— Ако хората не се хранят, кръвната им захар спада, особено след като са били подложени на стрес, и припадат — уведоми го Мунц.
Кастило го погледна за момент и разбра, че е прав, затова кимна от благодарност.
— Добре — примири се Кастило и се отправи към вратата. — Да вървим.
— Седни, Карл — нареди Мунц. — Ще накарам да ни донесат нещо.
— Алфредо, наистина ли мислиш, че онези мръсници ще се опитат да ме очистят в кафенето на болницата?
— Тъкмо това е проблемът. След като нямаме никаква представа кои са престъпниците, почти е невъзможно да разберем какви са плановете и възможностите им.
Мунц натисна копче за автоматично набиране на мобилния и нареди някой да слезе до кафенето и да донесе сандвичи, кафе и някакъв сладкиш.
Кастило се настани на стола на доктор Дядо Коледа и загледа куршума, заседнал в челюстта на Бети.
Джак Бритън пристигна тъкмо когато донесоха сандвичите. Носеше автомат „Мадсън“, прехвърлен през рамо.
— Тя е в операционната — каза направо Кастило, без да го чака да попита. Посочи рентгеновите снимки, след това оръжието. — Три рани от същото оръжие.
— Същото? — попита Бритън, неспособен да повярва.
— Да, същото. Ти откъде го взе?
— От Дарби — отвърна Бритън. — Той ме попита дали ще се справя с него и аз излъгах. Никога не съм виждал подобно нещо. Значи са стреляли по Бети с такова чудо.
— Да, с деветмилиметровия модел. Сержант Маркъм е мъртъв.
— Чух — отвърна Бритън. — Какво, по дяволите, става, Чарли?
— Нямам никаква представа — призна Чарли и протегна ръка, за да вземе, автомата. — Дай ми го. Ще ти покажа как работи.
Бритън го подаде на Кастило. Той извади пълнителя и провери дали в цевта има патрон.
— Внимавай, Джак. Може да ти се наложи да го използваш — предупреди Кастило.
— Слушам те най-внимателно — отвърна Бритън.
— Това е „Мадсън“ S53 — започна Кастило. — Калибър деветмилиметров „Парабелум“. Дъгов пълнител с трийсет патрона. Има режим за автоматична и единична стрелба. Нали си стрелял с автоматично оръжие?
— Да, но не с това.
— Много хора харесват „Мадсън“ — обясни Кастило. — Стреля от отворена цевна кутия, с други думи, за да изстреляш куршум, дърпаш затвора от горе и назад. Ако пълнителят е зареден, затворът ще отвори цевната кутия, вкарвайки го в действие, и така произвежда изстрел. После затворът се връща в задна позиция. Произвежда 650 изстрела в минута. Пълнителят е с 30 патрона, двуредов.
Върна оръжието на Бритън.
— Спусни предпазителя.
Джак го послуша.
— Сега можеш да върнеш предпазителя. — Остана да го наблюдава, докато пълнителят щракна на място.
— Готово — обади се Бритън.
— Браво — похвали го Кастило. — Сега го остави внимателно. В момента няма да ти трябва, а аз искам да си изям сандвича. Ти гладен ли си, Джак?
— Не, благодаря.
— Сигурен ли си? Сандвичите ми изглеждат добре. — Кастило посегна да си вземе.
Кастило тъкмо дояждаше огромно парче невероятно вкусен
— Полковник, едни американци търсят сеньор Кастило.
Мунц не отговори веднага. Стискаше плика. Кастило видя, че в него са прибрани две гилзи.
— Има и други, нали? Няма да ни свършат работа в съда.
— Общо са двайсет и четири, полковник. Все още търсим. Възможно е някои от свидетелите да са си взели за сувенир.
Мунц отвори плика и извади гилзата, огледа я внимателно и я подаде на Кастило.
— Израелски — каза той. Същите като онези на „Авенида Томас Едисън“ в таксито.
Кастило взе гилзата и я подаде на Бритън.
— Вече имаме убедително доказателство, че през 1999 година израелците са произвеждали муниции.
Мунц му се усмихна.
— Не се усмихвай — отсече Кастило. — Не мога да измисля за какво друго доказателство могат да ни послужат. — Погледна Бритън. — Само от любопитство искам да видя с какво е зареден „Мадсън“ на посолството.
Бритън извади пълнителя, измъкна един патрон и огледа основата му.
— Израелски, 1992 година.
— Убедително доказателство, че лошите разполагат с по-нови муниции от добрите — отвърна Кастило. — Не че има значение, но започвам да се питам дали ще имаме шанс да отвърнем на огъня.
— Искаш ли ги? — кимна Мунц.
— Да, благодаря — отвърна Кастило и взе пластмасовия плик, взе гилзата от Бритън, пусна я вътре, затвори плика и го пусна в джоба си.
— Американци ли каза, че ме чакат? — обърна се той към подчинения на Мунц.
—
Кастило даде знак да ги въведат.
