говоря с Вашингтон по обезопасена линия.“
Кастило кимна.
— Приех го напълно сериозно.
— Ще те придружава кола на ДРУ — отвърна Мунц и протегна ръка. — Сбогом, Карл.
„Това пък «сбогом» какво трябва да означава?“
— Благодаря ти за всичко, Алфредо.
— Ще се моля за момичето ти, Карл. — Мунц докосна рамото на Кастило, след това закрачи бързо по коридора към асансьорите.
Чарли се върна в кабинета, съобщи на Бритън и Солес, че отива в посолството, и помоли да му позвънят веднага щом научат нещо, а след това, неотлъчно следван от ефрейтор Брадли, тръгна към подземния гараж и се качи в небронираната кола на посолството.
По пътя мобилният му иззвъня и той отговори със свито сърце. Беше посланик Силвио, който му съобщи, че госпожа Мастърсън е съгласна да участва в церемонията в катедрала „Метрополитана“.
— На път към посолството съм, господине. Трябва да позвъня във Вашингтон. Искате ли да ви изчакам, докато дойдете и вие?
— Да, Чарли, ако обичаш, изчакай. Ще бъда при теб след половин час.
(ТРИ)
Посолството на Съединените щати
„Авенида Колумбия“ 4300
Буенос Айрес, Аржентина
20:40, 24 юли 2005
— Белият дом.
— Обажда се К. Г. Кастило. Искам да разговарям по обезопасена…
— Очаквахме обаждането ви, господине. Изчакайте, ако обичате.
— Кабинетът на секретар Хол. Разговаряте с госпожа Кенсингтън.
— Господин Кастило търси секретар Хол, госпожо Кенсингтън. Връзката е обезопасена.
Госпожа Кенсингтън натисна копчето на интеркома.
— За вас, шефе. Чарли е, на обезопасена линия.
След това набра друг номер на вътрешен телефон, също с обезопасена линия.
Чарли я слушаше как обяснява:
— Секретар Хол и господин Кастило чакат на обезопасена линия за конферентен разговор с директор Монтвейл.
„По дяволите!“
Чарлс Монтвейл, бивш заместник-секретар на щата, бивш министър на финансите и бивш посланик в Европейския съюз, наскоро бе назначен за директор на Националното разузнаване на САЩ. Пресата побърза до го нарече
— Чарлс Монтвейл.
„Още веднъж, по дяволите! Май говори със стиснати зъби.“
— Добре ли си, Чарли? — попита веднага секретар Хол.
— Благодаря, Мат, чудесно. Ами ти? — отвърна директор Монтвейл без да крие, че се забавлява.
— Кастило, чуваш ли ме? — попита Хол. В гласа му прозвуча нетърпение и раздразнение.
— Да, господине.
— Добре ли си, Чарли?
— Да, господине, добре съм.
— Ами момичето?
— В момента е в операционната на Немската болница. Ранена е с три куршума…
— Правилно ли разбрах, че третият участник в разговора е господин Кастило? — прекъсна разговора директор Монтвейл. По гласа му все още личеше, че се забавлява.
— Да, господине — отвърна Чарли.
— Аз съм Чарлс Монтвейл, майоре. Знаете ли кой съм? — Сега вече гласът му звучеше напълно сериозно.
— Да, господине.
— Президентът ме помоли да участвам в разговора, майоре. Разбрахте ли?
— Да, господине.
— Разговорът се записва. Можете да продължите.
— Чакай малко, Чарли — изсъска Мат Хол. — Господин Монтвейл, нека изясним някои неща, преди да кажем каквото и да е друго.
— Да не би да има проблем?
— Страхувам се, че проблемите са няколко. Не ми е приятно, че разговорите ми се записват. Не сте споменали този факт, когато сте съобщили на изпълнителната ми асистентка, че ще слушате разговора.
— Всъщност моята изпълнителна асистентка е разговаряла с вашата изпълнителна асистентка — обясни Монтвейл. — А записът на разговорите ми — особено разговори от такова естество — е стандартна процедура.
— За мен не е стандартна процедура. Искам уверението ви, че записът е спрян, а записаното до момента изтрито и че никой друг няма да узнае темата на разговора ни.
— Възнамерявам да запазя записа, в случай че президентът поиска да му докладвам.
— Значи няма да спрете записа.
— Не разбирам защо толкова се палите, секретар Хол.
— Това да ли беше, или не, господин Монтвейл?
— Джо-Ан, спри записа — нареди Монтвейл след малко.
— И да изтрие всичко, записано до момента — настоя Хол.
— Би ли изтрила записаното до момента, Джо-Ан?
— Благодаря.
— Нали казахте, че проблемите са няколко, секретар Хол?
— Майор Кастило работи за мен. Аз ще му наредя кога да продължи с доклада си и кога да спре. Разбрахме ли се?
— Позволете да изтъкна, господин секретар, че всички работим за президента. Присъствам на този разговор по нареждане на президента.
— Майор Кастило — продължи Хол. — Вие нали сте наясно, че заповедите, на които трябва да се подчинявате, ще бъдат издадени или от мен, или от президента? Единствено от мен и от президента?
— Да, господине.
— В такъв случай разговаряй с президента — изтъкна Монтвейл.
— И двамата ще го направим, господин Монтвейл — заяви Хол и тъй като Монтвейл не отговори, той продължи: — Слушам те, Чарли.
— Господине, посланик Силвио е с мен. В момента сме в кабинета му в посолството. Разговорът е включен на микрофон.
— Добър вечер, господин посланик — поздрави Хол. — Разбрахте ли вече какво се е случило?
— Да, господин секретар, разбрах — потвърди Силвио.
— Познавате ли националния директор на разузнаването, господин Монтвейл?
— Да, господине. Познавам посланика. Добър вечер, господине.
— Как си, Силвио?
— Много добре, господине. Благодаря ви.
— Опитах се да ти се обадя по-рано, когато президентът ми съобщи за събитията. Нямаше те.
— Кога е било това, господине?
— Преди четирийсет и пет минути, може би преди час. Много ми е интересно защо не беше на работното си място.
