Полковник Торине се замисли за момент, след това подхвърли:
— Нали знаеш какво казват, Чарли?
— Какво казват?
— Само защото ти си параноик, не означава, че малките зелени човечета няма да те кастрират с мачете.
— По дяволите — разсмя се Кастило.
— Какво смяташ да правиш? — попита Торине.
— Нещо ми подсказва да не предприемам нищо в момента. Може би защото малко се притеснявам от цялото доверие, което ми имат, а и не ми се иска да закова копелето, преди да съм сигурен, че е гадното копеле. Освен това искам да разбера какво се опитваше да каже Хауърд Кенеди, когато заяви, че Юнг не преглежда данъчни декларации в Монтевидео.
— Какво друго може да прави там?
— Нямам никаква представа, но знам със сигурност, че в мига, в който от ФБР разберат, че съм разбрал, той ще прекрати дейността си и аз никога няма да разбера.
Торине сви рамене.
— Ти решаваш, Чарли. Както прецениш. Какво да правя с Нюли?
— Накарай го да приготви самолета. Да стои там, докато лекарят мине на оглед и каже какво ще му бъде необходимо.
— Дадено — отвърна Торине. — Чарли, на „Езейза“ имам човек, който може да управлява „Гълфстрийм“. Взех го за всеки случай, така че щом кажеш, той ще заеме пилотското място.
— Не е нужно да го правим. Ако разкараш Нюли, с кариерата му е свършено. Той се опитваше да постъпи правилно, а ти го разпъна.
— Както кажеш. Какво ще правиш сега?
— Връщам се в болницата, за да чакам да изкарат Бети от операционната.
— Искаш ли компания? След като доразпъна Нюли. Да знаеш, че след това няма да посмее да надигне глас.
— Благодаря, Джейк, недей.
Х.
(ЕДНО)
Немска болница
„Авенида Пуейредон“
Буенос Айрес, Аржентина
21:35, 24 юли 2005
Във фоайето на болницата бяха застанали двама мъже и Кастило предположи, че са агенти от ДРУ, когато двамата с ефрейтор Брадли пристигнаха. Разбра, че е прав, когато единият се приближи и съобщи на Кастило, че „вашият агент“ е в стая 677.
Бе същата стая, в която преди бяха настанили госпожа Мастърсън. Кастило се запита дали става въпрос за съвпадение, или изобретателният полковник Мунц се е разбрал с ръководството на болницата да им осигурят наистина обезопасена стая, отделена специално за пациенти, от които ДРУ се интересува.
Когато се качи на шестия етаж, Кастило завари Джак Бритън седнал пред вратата на сгъваем метален стол, сложил автомата на скута си.
— Бети е все още в операционната, Чарли — съобщи му Бритън. — Солес е убедил някой да му позволи да чака пред операционната. Очевидно ще я настанят тук, вместо в интензивното. Докараха някаква апаратура, а в края на коридора са се инсталирали някакви типове с „Узи“.
Чарли се огледа.
— Уредих Бети да се върне с „Гълфстрийма“, който ви докара, във Филаделфия, веднага щом е в състояние да пътува. Искам да пътуваш с нея.
Бритън кимна.
— Накарах Дик Милър да позвъни на главен инспектор Крамер, за да му съобщи какво става. Когато разберем нещо ново, ще му позвъним, за да го уведомим. Ако съм заминал преди това, ще трябва ти да се обадиш.
Бритън кимна отново.
Кастило надникна в стаята и видя, че е напълно подготвена за човек, който ще излезе от операционна.
— Дано да има тоалетна вътре — обади се Кастило. — Трябва да отида да пусна една вода.
По изражението на ефрейтор Лестър Брадли разбра, че и той има спешна нужда да отиде до тоалетната. Бе повече от очевидно, че не търпи отлагане.
— Ефрейтор, има две неща, които един войник не бива да забравя — започна строго Чарли. — Първото е да изпразва пикочния си мехур при всяка възможност, защото не се знае кога ще бъде следващия път.
— Да, господине.
— Второто е ЧНО.
— Чинът носи облаги, точно така, господине.
— Което в случая означава, че аз влизам пръв.
— Добре, господине.
— Майтапя се. Върви, Брадли — подкани го Кастило. — Аз мога да почакам.
— Не, господине, вървете вие.
— Наредих нещо, ефрейтор! Това може да се окаже единствената ти възможност. Не я изпускай!
— Слушам, господине.
Бритън се изкиска.
— Симпатично хлапе — отбеляза той, след Като Брадли влезе в стаята.
— Да. И сержант Роджър Маркъм си го биваше — отвърна Кастило и продължи с горчивина: — „Секретарят на флота ви съобщава с прискърбие, че синът ви, щаб-сержант Роджър Маркъм, бе убит по време на изпълнение на военния си дълг. Бил е шофьор на агент от Тайните служби и я е карал в един бар, за да се срещне с гаджето си.“
— Нека първо ти кажа нещо за Маркъм — започна Бритън.
— Какво за Маркъм?
— Един сержант дойде да те търси — онзи, дето отговаря за смените на пехотинците на пост.
— Знам кой е.
— Докара ковчег за тялото на Маркъм и знаме. В момента са го прибрали в моргата, тук, в болницата, и ще го откарат на „Езейза“ рано утре сутринта. Помоли да ти кажа, ако не те види лично, че Маркъм ще бъде ескортиран от морски пехотинци — двама са на пост пред камерата с тялото — и ще бъде върнат с военен самолет, а не в багажното на „Делта“ или „Американ“.
— Ти ме познаваш, Джак. „Чарли Кастило винаги се грижи за хората си. Не че много го бива, не че някои не ги гръмват, но какво толкова, той не им е мислил злото.“
— Стига глупости, Чарли. Сега ще ти кажа още нещо. Ти не си виновен за случилото се с Маркъм и Бети.
— Джак, знаеш много добре, че трябваше да бъда в колата.
— Стига глупости. Ако беше в колата, щеше да се случи едно от следните неща: или да си в камера в моргата до Маркъм, или в болнично легло също като Бети.
— Може би щях да уцеля някой от мръсниците.
— Хайде още глупости. Знаеш много добре, че говориш глупости. Приеми фактите, Чарли.
— А какви са фактите?
— Не знам как е в Тайните служби, но подозирам, че нещата не са много по-различни, отколкото при
