— Предполагам, ще чакаш младата дама да излезе от операционната.
— Да, господине.
— Нали ще ми съобщиш веднага щом разбереш нещо? — попита Силвио. — Току-що изпратих кола да вземе доктор Мелинър и да го откара на „Хорхе Нюбъри“, за да се запознае с пилота и да провери оборудването на „Гълфстрийма“.
— Благодаря ви.
(ДВЕ)
След като приключи разговора с посланика, на Кастило му остана време колкото да забележи, че батерията на мобилния телефон е паднала, а след това, щом чу, че вратата на стаята се отваря, го пъхна в джоба си. Две доста яки медицински сестри в сини униформи на хирургично отделение, вкараха носилка.
Тласнаха я вътре много по-грубо, отколкото на Чарли му се искаше, и прехвърлиха тялото на леглото, а след това го свързаха с какви ли не жици и тръби. Едва след това по-яката от двете се настани на стол до стената — изглежда, нямаше намерение да ходи където и да е — и Чарли се приближи, за да погледне Бети.
Цялото й тяло, с изключение на лицето и едната ръка, бе увито в бледосини чаршафи, а по-голямата част от лицето бе бинтовано. Кожата й му се стори сивкава и отпусната.
Отново му прилоша.
Вратата се отвори и доктор Дядо Коледа се вмъкна вътре. Хирургическата му маска висеше на врата, а престилката бе изпръскана с кръв.
Усмихна се на Чарли и протегна и двете си ръце, вирнал палци.
След това забеляза лицето на Чарли.
— Стани от този стол — обърна се той към сестрата и накара Чарли да седне. — Наведете глава между коленете си — продължи да нарежда той и натисна Кастило.
Чарли нямаше представа колко време е останал в тази поза, ала след известно време усети някой да поднася амоняк под носа му.
Той го отблъсна и се изправи.
— Обикновено — заяви сухо доктор Дядо Коледа, немският му акцент бе ясно изразен — ми се налага да прилагам тази процедура за съпрузи, които настояват да присъстват на чудото на раждането. Добре ли сте?
Чарли усети ръцете на доктор Дядо Коледа по лицето си, след това усети, че хирургът отваря очите му, очевидно за да ги провери. След това отговори сам на въпроса си.
— Нищо ви няма.
— Благодаря ви — въздъхна Чарли. — Как мина операцията?
— Процедурите, в множествено число — поправи го лекарят. — Раната на крака се оказа значително по-безпроблемна, отколкото се притеснявах отначало. Има мускулни поражения и известно време ще й бъде трудно да ходи. — Същото важи и за раната под корема. В момента няма никакви поражения върху репродуктивните органи…
„Какво трябва да означава това «в момента»?“
— Там също ще има болки известно време — особено когато пациентката се движи, но за момента не виждам причини да не се възстанови напълно.
„Благодаря ти, Господи!“
— Проблематична е травмата на челюстта. Първоначалната травма и травмата, нанесена по време на отстраняването на куршума, който се оказа доста дълбоко заседнал, причиниха фрактура. Обездвижих челюстта й, което означава, че известно време ще може да приема само течности. Щом доктор Кус се върне…
— Това онзи със ските ли е?
— Да. Много ми се иска да прегледа пациентката.
— Докторе, уредих самолет да я върне в Съединените щати веднага щом е в състояние. Ще ми кажете ли кога може да замине?
Хирургът не отвърна направо.
— Има чудесен хирург по челюстно-лицева хирургия в университетската болница на Пенсилвания. Казва се Райгър. Уилям Райгър.
— Какъв хирург?
— Челюстно-лицева хирургия — повтори той. — За подобна травма са необходими трима специалисти — по челюстно-лицева хирургия, пластичен хирург и ортодонт.
— Ще ми кажете ли още веднъж името на лекаря?
Хирургът каза по букви и името на хирурга, и специалността му и Чарли записа.
— Тя може да пътува по някое време утре, при условие че е придружена от лекар и сестра. Ще приготвя рентгеновите й снимки, доклад с процедурите, на които е била подложена, и използваните лекарства, за да го вземете.
— Благодаря ви.
— Сигурно искате да знаете кога ще се събуди.
— Да.
— Ще мине известно време, преди да се събуди напълно, и тогава ще започнат да й дават предписаните болкоуспокояващи. Предполагам, няма да ме послушате и да се приберете вкъщи, да се наспите и да се върнете утре сутринта. Тази вечер едва ли ще ви познае.
— Ще остана.
— Малко по-късно ще намина да видя как е — отвърна доктор Дядо Коледа и излезе от стаята.
Кастило тръгна след него.
Ефрейтор Лестър Брадли от американската морска пехота бе взел отнякъде втори сгъваем стол и се бе настанил до Джак Бритън.
— Бети ще се оправи — уведоми ги Кастило. — Колкото по-бързо я върнем във Филаделфия, толкова по-добре. Доктор… абе забравих му името…
Той посочи хирурга, застанал пред асансьора.
— Та той ми даде името на добър лекар във Филаделфия, в университетската болница. Райгър. Да сте чували за него?
Бритън поклати глава.
— Трябва да се свържа с него по телефона, но батерията ми е паднала — обясни Кастило. — Погледна ефрейтор Брадли. — Брадли, ще отидеш ли да ми купиш едно зарядно? Това е „Моторола“, струва ми се. — Провери и подаде телефона на Брадли. — Погледни го. Гледай да е зарядно, което става за този модел.
— Съжалявам, господине, но никак не ми се иска да ви оставям.
— Нищо няма да ми стане за няколко минути — отвърна Кастило и бръкна в джоба си, за да извади пари. — Не само че агентите на ДРУ пресяват всички, които идват на етажа, ами и специален агент Бритън ще бъде с мен.
Ефрейтор Брадли го гледаше с нескрито съмнение, а след това понечи да каже нещо.
„Мили боже, събрал е кураж да ме попита защо не изпращам Бритън за зарядно!“
— Брадли, ти имаш един нищо и никакъв пистолет. Специален агент Бритън има „Мадсън“ и в Тайните служби му се носи славата, че е един от най-добрите стрелци с този модел.
— Слушам, господине — отвърна с нежелание ефрейтор Брадли, огледа мобилния телефон и го върна на Кастило.
— Ще се върна колкото е възможно по-скоро, господине — заяви Брадли и хукна към асансьорите.
— Значи в Тайните служби му се носела славата, че е един от най-добрите стрелци с този модел. Друг път — изсмя се Бритън.
— Доколкото ми е известно, ти си най-добрият стрелец с „Мадсън“ в Тайните служби, така че гледай да не ме опровергаваш — усмихна му се Кастило и се върна в стая 677.
