— В паспорта му пише друго, господин Смит. — Ордьонес подчерта името. — По паспорт е чешки бизнесмен.
— Значи греша — примири се Дешамп.
— Искрено се надявам да грешите — закима Ордьонес. — И без това положението е много неприятно — американски бизнесмен и чешки бизнесмен убити по време на обир. Дори обирът да е бил част от провалена наркосделка, както предполагаме, за мен остават много проблеми — както и за Уругвай — ако се наложи да започнем разследването на офицер от старшия състав на руското разузнаване и мъж, за когото е известно, че е близък сътрудник на международен престъпник, известен под името Александър Певснер. Нали ме разбирате?
— Струва ми се, че ви разбирам — потвърди Дешамп.
— Искрено съжалявам, че видяхте тази картина. Разбирам, че ви съсипах приятното прекарване, и съм сигурен, че ще си тръгнете от Уругвай час по-скоро, за да избледнее неприятният спомен.
— Господинът има право, шефче — кимна отново Дешамп.
— Инспектор Ордьонес — Кастило му подаде ръка, — позволете да ви задам един въпрос преди да тръгнем.
— Разбира се, питайте.
— Четох из вестниците за някакви трупове — май бяха шест, доколкото си спомням — в някакво отдалечено имение тук, в Уругвай. Какво беше това?
— Разследването стигна до заключението, че и там сме се натъкнали на провалена наркосделка. Грозна работа, а се случва толкова често. Имението е било собственост на наркодилър, който водел двойствен живот. Съмнявам се, че ще успеем да арестуваме някого, свързан със случая. Вече приключихме, за да се заемем с други по-важни неща.
— Много ви благодаря.
— Няма защо — отвърна инспекторът и стисна ръката на Кастило. — Може да се срещнем отново, при по-приятни обстоятелства. Всички приятели на моя скъп приятел Алфредо са и мои приятели.
— Много ми е приятно да го чуя — отвърна Кастило.
ОСЕМ
Кастило махна на сервитьора и поиска сметката.
— Нека аз — обади се посланик Хуан Мануел Силвио. — Ще я включа в графа
— Джобовете ви, господине, съвсем не са толкова дълбоки, колкото на
— Това е Аржентина. Тук е единственото място, на което преди осем можете да похапнете единствено на пристанището. Или в „Макдоналдс“.
— Не искам да съм нелюбезен, но не е ли това ресторантът, от който бе отвлечена госпожа Мастърсън? — попита Дешамп.
— От паркинга — посочи навън Силвио. — Така че в известен смисъл всичко завършва там, където започна.
— Това все още не е краят — отвърна Кастило. — Убийците на Мастърсън, доколкото ми е известно, все още са на свобода.
— Някои от колегите и шефовете им вече не са сред нас, нали така? — отбеляза Силвио. — А някои от тях приключиха земния си път при напълно заслужени обстоятелства.
Мобилният на Кастило звънна.
— Сега пък кой е? — измърмори той.
— Погледна номера.
— Hola? — обади се той.
— Радвам се, че успях да изпълня обещанието си, приятелю Чарли.
— Ти, копеле гадно. Каза ми, че ще ме оставиш да го заловя.
— Той знаеше твърде много за мен, така че не можех да му позволя да си приказва с теб, Чарли.
— Майната ти, Алекс!
— Освен това прецених, че пет години непрекъснати изнасилвания не са достатъчно наказание за човек, който ме е предал.
— Още веднъж майната ти.
Последва кратко мълчание, преди Певснер да продължи с леден глас:
— Ще ти кажа какво направих.
— Защо да ти вярвам?
— Изслушай ме и сам прецени. Разговарях със Сунев и му съобщих, че съм депозирал при разни хора пликове с информация, които ще бъдат изпратени до ЦРУ, в случай че заподозра, че някой заплашва мен или семейството ми.
— Какво има в пликовете?
— И сам можеш да се досетиш, приятелю Чарли.
— Дяволите да те вземат, Алекс!
— Ще се чуем — отвърна Певснер и затвори.
Кастило натисна копчето за автоматично набиране на телефона на Певснер, но му съобщиха, че този номер вече не съществува.
Той прибра телефона в джоба си.
— Господин посланик — обади се Дешамп, — надявам се, давате си сметка, че седите на една маса с единствения човек на този свят, който може да каже на Александър Певснер да върви на майната си, при това два пъти за трийсет секунди и да остане жив на следващата сутрин.
Силвио се разсмя.
— Ще се видим ли отново, господин Дешамп? Ако се върнете да работите с останалите, мога и аз да ви окажа съдействие. Да ви осигуря къде да живеете, например.
— Много ви благодаря, господине, само че през следващите няколко месеца смятам да се заровя в подземията на Ленгли. Затова пък
— Тях двамата ще ги взема с мен, когато отида да се срещна с посланик Монтвейл — обясни Кастило. — Силата е в числеността. Ако искате да ни помогнете, какво ще кажете да пазите
— С удоволствие.
— Сега трябва да си повикаме такси.
— В никакъв случай — заяви посланик Силвио. — Аз ще ви закарам до самолета.
ДЕВЕТ
— Струва ми се — започна Кастило, — че мина добре…
