печалбата. Несъмнено и в Тексас ще последва законодателство, както в другите щати.
Том направи сам този извод, още преди да научи, че по това време се свиква законодателното събрание на Тексас за разглеждане законопроект за защита на бизоните. Досега приемането на този законопроект се осуетяваше от енергичното вмешателство на генерал Фил Шеридън, управител на военния департамент на Югозапада със седалище Сан Антонио.
Спрейг даде на Том да чете един вестник и изрази мнението си с много силни думи.
— Шеридън отиде в Остин и нагруби събранието. Каза на сенаторите и депутатите, че са сантиментални, стари баби. Що за глупост да се покровителстват бизони! Каза, че би трябвало да се отпуснат пари на ловците, а не да се прогонват. Би трябвало да им се дават ордени с един убит бизон от едната страна и с убит индианец — от другата.
Том се почувства особено поласкан от тези изявления, приписани на генерал Шеридън. Той занесе вестника при Хаднълови и им прочете мястото:
„Тези ловци на бизони са направили в последните години повече за разрешаване на индианския въпрос, отколкото цялата редовна армия в продължение на тридесет години. Те нарушават снабдяването на индианците. Стрелят по животните… Убиват, одират кожи и ги продават, накрая ще изтребят бизоните. Тогава прерията ще може да се покрие с питомен добитък!“
— Великолепно! — извика Хаднъл и удари с широката си ръка по масата. — Но, дявол да го вземе, лошо за индианците!
И Том изпадна в странен размисъл — той също като Хаднъл съжаляваше индианците, но не и бизоните. След малко, когато разказа на Мили какво беше чул, и особено за състраданието на Хаднъл, тя му каза:
— Всичко се прави за пари, Том. Вие, мъжете, изопачавате нещата. Бихте ли крали пари от джобовете на индианците?
— Що за хрумване?
— Ами вие крадете храната им — продължи тя сериозно. — Месото за ядене — от устата им. Не защото сте гладни, а да станете богати. О, Том, това не е редно!
Том за първи път се почувства малко смутен, не можеше да отмине тези думи с усмивка и нямаше никакви доводи за защита на своето становище.
— Том Доун — добави тя много меко и сериозно, — аз бих ти казала нещо — нещо, свързано с бизоните, когато дойдеш при мен на осемнадесетия ми рожден.
Том не намери друг отговор освен една целувка по устните й. Чудесно звучаха тези думи с предупреждението й за деня, който ще ги свърже. Обаче той вече знаеше и когато на следното утро напусна поста, замина с убеждението, че Мили ще бъде загубена за него, ако не би бил готов да се откаже от кървавата сделка с лова на бизони.
IX част
Том водеше колата си след Хаднълови на юг по оживеното военно шосе и мислеше за раздялата си с Мили, за скрития смисъл в нейните думи, за изражението на лицето й, а това помрачаваше радостта му.
Мили въпреки ранния час беше станала с другите жени, за да приготвят закуската и да се сбогуват с мъжете. На Хаднъл и Бърн не им беше лесно да се разделят с жените си и с госпожица Сали, но не им остана време да забележат горчивината в прощалните думи на Мили.
Тя плътно се беше прилепила до куртката на Том и го гледаше в очите особено.
— Том, ти си всичко, което имам на този свят! — каза тя.
— Любима, аз принадлежа само на теб — отвърна той нежно.
— Том, не бива дълго да отсъстваш.
— Ще се върна при пръв удобен случай.
— Бих искала изобщо да ме напускаш — прошепна тя съвсем тихо.
— Любима… — каза той с умиление, но гласът на Хаднъл прогърмя:
— Хайде, млади хора, разделяйте се!
И остана време само за една прощална прегръдка.
Том дълго беше съпровождан от последния поглед на Мили. Колко големи, тъмни и печални бяха очите й? Колко красива е тя самата — и тази хубост беше създадена за него! Сърцето му се сви до болка. Защо я изоставяше? Той би могъл да се настани на работа в Спрейг. Колебанието започна да го измъчва. Той Чувстваше, че вече не е способен да ходи на лов на бизони и че носи голяма отговорност за едно моминско щастие и може би за един живот.
Лятното утро беше топло, весело и изпълнено с приятния полъх от прерията и с песента на птичките. Но Том не забелязваше нищо. Утрото премина, после и горещият следобед, когато Том отчасти можа да възвърне предишното си настроение. Здравият разум му помогна за това.
Вероятността да намери отново Мили здрава й непроменена беше по-голяма, отколкото обратното. Но той не можеше да забрави последните мигове от тяхната раздяла, защото чрез нейните страхове и грижи говореше гласът на една неотменима съдба. Мислите на Мили непрекъснато се въртяха в главата му през целия ден, чак до нощта, когато тъмносиньото небе, обсипано със светли звезди, надвисна над безсънните му очи.
Два дни и половина бяха нужни на, за да се върне с леко натоварените си коне в лагера при Ред Ривър. Междувременно нищо не беше се променило. Положението беше точно такова, каквото и на тръгване за Спрейг. Докато Хаднъл отсъстваше Пийлчак и тримата му помощници бяха убили и одрали триста двадесет и пет бизона. Водачът на групата беше във възторг и въпреки късния час искаше да си вземе пушката.
— Чакайте малко — измърмори Пийлчак, — нека да хапнем прясно месо и да чуем малко новини.
Изглеждаше, че Пийлчак и другарите му не прекарваха добре, откакто жените бяха отпътували.
— Дявол да ги вземе тези червенокожи. Кой ще готви храната?
— Всичко по реда си — отвърна весело Хаднъл.
— Добри готвачи има в нашата компания, но имаме и друга утеха — скоро няма да има какво да ядем.
— Охо, защо пък не? — запита Хаднъл изненадан. — Донесох цяла кола с продукти.
— Защото червенокожите ще ни облекчат, като ни скалпират.
— Глупак! — извика ядосан Хаднъл. — Вие, ловците, сте по-лоши от войниците. Това вечно бърборене за страшни индианци! От два месеца сме на път и не сме видели нито един червенокож — нито питомен, нито див.
Разузнавачът погледна остро Хаднъл и в очите му се появи стоманен блясък.
— Хора като тебе, които нямат представа за Запада, не искат и да слушат. Такива би трябвало да заплатят със скалпа си — каза той високо.
За момент Хаднъл кипна от яд, но добрият му нрав надви и отговори на острите думи на Пийлчак с усмивка. Той не познаваше страха.
На следното утро Том придружи другарите си в лова, който те отново подхванаха с удвоена енергия и нова решителност. Значителното заплащане в златни монети и банкноти от долари, което те получиха на ръка от Хаднъл, беше стимул за нови успехи.
Том започна този ден работа по-умерено. Щом приближи на изстрел място от първия бизон и се прицели, той си спомни за укоряващите, тъмни очи на Мили. Ръката му затрепери и куршумът рани животното, вместо да го убие. Том се ядоса на себе си. Сега този нещастен, ранен бизон ще бяга, накуцвайки, и ще умре от бавна смърт. След тази случка обаче той потисна дълбоко цялата чувствителност на душата си и се отдаде напълно на убийствено тежкия и опасен занаят: лова на бизони.
Денят мина мъчително. Леглото се яви като някакво висше благо. За спомени почти нямаше място. Сънят дойде бързо и непреодолимо.
Така Том Доун започна един втори период от ловната си кариера.
