завеса, която покриваше прерията. Тежко дишащите коне, на които прахът беше така противен, както и бизоните, тичаха още една миля, забавиха крачки и спряха. Мили се опита да се ориентира. Целият хоризонт пред нея беше покрит с облаци прах и бягащи бизони. Зад нея се простираше линията на крайбрежните храсталаци, която вляво изчезваше в було от прах. Така тя получи представа за това къде се намира. Тя вече беше минала крайбрежния храсталак и се отправяше на изток. Следователно бизоните идваха от юг и се точеха край Пийс. Мили забеляза, че се беше отклонила значително от първоначалната посока и че следователно трябваше да направи една широка дъга, за да пресече сухото корито на реката, и тогава нагоре, все покрай реката, щеше да стигне лагерите на ловците на бизони.
Изведнъж забеляза, че нещо липсва. Двата ездитни коня. Те се бяха откъснали по време на стихийното каране. Мили погледна към тъмната, криволичеща линия на дърветата, откъдето беше дошла. Там въздухът беше по-чист. Нещо блесна и една дива кушия прикова погледа й. Коне препускаха на открито. Диви, сухи, пъстри понита с ездачи на гърбовете си. Телата им се изтягаха в бързо движение, прелестни и диви, съвсем различни от конете на белите ловци.
Мили разбра, че я преследват индианци.
XV част
Мили викна на конете и плесна с камшика. Леко натоварената кола се заклатушка и заскача по неравната прерия така, че тя насмалко щеше да падне от капрата. Силното теглене на поводите щеше да откъсне китките й.
И тази болка я предпази от безсмислено паническо бягство. Конете преминаха от галоп в бавен тръс и настигнаха няколко отделни групи от бягащи бизони. Мили изпадна в ужас, но не загуби напълно самообладание. Няколко мига сърцето й туптеше и свят й се зави, но дивото препускане в прерията срещу верига от разкъсани групи бизони събуди в нея воля, кураж и смелост. Конете се спуснаха в силен бяг и колата затанцува след тях. Примесен с прах и мирис на бизони вятър шибаше лицето и развяваше косите й. Ужасното дърпане на поводите, което от възбуда тя почти беше забравила, започна да обезсилва ръцете, ставите, китките и раменете й. Обаче дивият устрем, лудият бяг през прерията, препускащите бизони и команчите отзад — всичко това беше достатъчно прелестно и страшно и тя напрегна и сетните сили на волята си.
Мили погледна назад през рамото си. Команчите бяха скъсили разстоянието. Те бяха на около четвърт миля, в пръснат строй, полуголи, сухи, с нарисувани тела, накичени с пера, яздещи бързо и диво като вихрушка по високата трева на прерията.
„По-добре мъртва под бизоните!“ — извика Мили, като се обърна, нави двата повода около лявата си китка, изплющя с камшика и викна: — Дий, дий, дий!
Пред нея, вляво и дясно и зад колата тичаха бизони, в пръснати групи и редици, бързащи в една посока, посоката на всички обвити от праха стада. Прашната завеса заприлича на разкъсано море от облаци, изпъстрено от светлини и сенки.
Все по-силен ставаше шумът в ушите й. Тъпото трополене се превърна в непрекъснато барабанене. Звуците се усилваха, идваха все по-близо, сляха се в общ тътнеж и изведнъж тя почувства, че индианците са съвсем близо, непосредствено зад нея.
Тя се извърна. С ужасени очи видя една широка, скачаща рунтава маса да се излива върху прерията като река от вълна. Море от бизони. Те се движеха в тежък тръс, несръчно, равномерно, докато начупеният връх на това грамадно стадо се вряза между Мили и команчите, препречвайки пътя им в неспирния си бяг напред. Мили ясно видя червената боя по голите тела и лица на диваците, в мига в който техните мършави коне бяха обзети от ужас.
После изведнъж се вдигнаха вихрушки от прах и закриха индианците от очите на Мили. Черни друсащи се гърбици, широки половин миля, подскачаха между нея и команчите. Тя нададе див вик на радост, изненада, страхопочитание и благодарност за чудото, което я спаси. По-гъст ставаше прашният облак, по- широко стадото, по-силно трополенето. Команчите като че ли бяха отдалечени на хиляди мили, толкова малко можеха да й навредят. Както изчезнаха в тъмнината на праха, така се изгубиха и от ума на Мили.
Мили караше един чифт коне, препускащи сред бизони, пръснати докъдето очи виждат. Разсъдъкът й подсказваше, че се намира в голяма опасност. И въпреки че косата й стърчеше като развята опашка, а езикът й лепнеше по небцето, нямаше онова чувство, когато Пруит и Фолънсби спореха да я поделят или когато тези сухи, яздещи като дяволи команчи се спуснаха след нея. Чудно, макар че положението беше ужасно, тя не усещаше никакъв страх от бизоните.
Сгъстеното стадо се намираше от лявата й страна и се виждаше, че сред него има малки празнини; отпред и отдясно се виждаше също такова множество от черни, груби бизонови тела. Конете тичаха в усилен галоп, докато бизоните бягаха тръс, така че колата оставяше след себе си група бизони и настигаше други. Бизоните се отбиваха встрани, като някои бягаха с необикновена бързина покрай конете, но така или иначе препускащите коне и тресящата се кола си пробиваха път.
Прахът се наслагваше в по-тънки и по-дебели завеси и всичко, което беше отдалечено на четвърт миля, потъна зад това покривало. Мили беше обкръжена от люлеещата се, сякаш танцуваща маса, здраво хваната и носена от нея напред. Тропотът от копитата беше оглушителен, вече не отделни гръмотевици, а — нестихващ грохот.
Хиляди стърчащи опашки се подаваха над тази маса и десеторно повече космати гърбици подскачаха из прерията. Голямата и гъста маса отляво преминаваше по-бързо, отколкото онези групи от бизони, които Мили срещна първоначално. Изглежда, че бизоните постепенно се събираха, запълвайки празнините и приближавайки се все по-плътно до конете. Това беше най-лошото, от което Мили основателно се страхуваше.
Конете захапаха мундщуците и се впуснаха в силен бяг напред. Мили трябваше да пусне поводите, защото рискуваше да бъде издърпана от седалката. Те се понесоха сред бизоните, получавайки често по някой ритник от тях. Изправяха се на задните си крака, хвърляха се пак напред, надавайки силен вик на уплаха, който заглушаваше общия шум. Мили никога не беше чувала кон да вика. Тя не можеше да предприеме друго, освен да завърже поводите и с широко отворени очи да се оглежда наоколо. Една от кобилите, любимката на Джет, за миг падна на колене. Смъртен страх обзе Мили.
Другата кобила продължи да бяга, като с устрема си издърпа другарката си напред и я върна в лудия бяг.
Пространството около колата постепенно се стесняваше, докато заприлича на тесен кръг, само няколко метра отпред и отстрани останаха свободни. Грамадните, космати, наведени глави блъскаха отзад, почти опрели се в задната част на колата.
За Мили беше настъпил решителният момент. Тя беше чувала, че бизоните преминават и стъпкват всичко, изпречило се пред тях, те като че ли имаха вече намерение да направят това. Конете бяха принудени да намалят устрема си, за да го уеднаквят с този на бизоните. Те не можеха нито да избързат, нито да се свият встрани, нито пък да се спрат. Бяха обхванати, влачени и блъскани напред и техният ужас бе надхвърлил всякакви граница. Те ритаха на всички страни, цвилеха от уплаха и хапеха блъскащите се бизони. Бе чудо, че не се счупи някой крак, колело или амуниция.
Силен удар насмалко да събори Мили от капрата. Уплашена, тя погледна назад. Един стар бизон с рунтава глава, голяма като бъчва, се беше блъснал в колата. Празното пространство отляво също се стесни, така че бизоните тичаха съвсем близо до колата. Мили разпери ръце. Едно от колелата щеше да се счупи, колата можеше да се прекатури и тя…
Голям черен бик се блъсна в задното колело. Бързо въртящият се железен обръч одраска кожата му. Бикът бързо наведе глава и се изви настрана. Един от краката му попадна между спиците, шумно прашене заглуши тропота от копитата. Бикът падна, колата дръпна напред и за малко щеше да се преобърне. Мили вече не беше в състояние и да вика. Тя се вкопчи с всички сили за седалката. Тогава започна нещо ужасно. Конете започнаха да се изправят, като че ли окът ги дърпаше назад. Бизони започнаха да се трупат върху съборения си събрат и една вълна премина през цялото стадо.
Блъскащите се отзад бизони удряха по задните колела и скъсаха обръчите им, докато групата стана толкова голяма, че можеше да вдигне колата, да я понесе и да изблъска конете напред.
Мили не можеше да мигне. Погледът й беше прикован от вълнообразната маса. Непрекъснатото
