— Защо не се съблечеш и не се опиташ да поспиш, скъпа?
Тя се обърна към него и го изгледа продължително.
— Всичко това е истинско, нали? — Гласът й бе тих и безстрастен. — Истинско. И ти уби човек. В моя апартамент ти уби човек.
— Ако не го бях убил аз, той щеше да ни убие. Знаеш това. Просто си уморена.
Тя се извърна от него.
— Знам.
После стана и бавно се съблече. Загаси лампата и си легна в леглото. За разлика отпреди не се сгуши до него. Когато Малкълм заспа един час по-късно, той бе уверен, че тя все още е будна.
НЕДЕЛЯ
„Там, където има много светлина, има и много сенки.“
— А, Кевин, като че ли напредваме. Твърдият жизнерадостен глас на възрастния човек не успя да прогони вцепенението, обзело мозъка на Пауъл. Цялото тяло го болеше, но това бе дребна неприятност. Той бе свикнал да понася много по-големи натоварвания, отколкото липсата на почивка за известно време. Ала през трите месеца на възстановяване Пауъл си бе създал навика да си поспива до късно в неделя сутрин. Нещо повече, безплодността на поставената му задача го дразнеше. До този момент участието му бе само постфактум. Цялата полза от двете му години обучение и десетгодишния му опит бе, че го пращаха да изпълнява разни поръчения и да събира информация. Всяко ченге би се справило с това и много от тях наистина го правеха. Пауъл не споделяше оптимизма на възрастния мъж.
— По какъв начин, сър? — Въпреки огорчението му тонът на Пауъл бе почтителен. — Да не би да са попаднали на следите на Кондора или на момичето?
— Не, все още не. — Независимо от прекараната безсънна нощ възрастният човек преливаше от енергия. — По всичко изглежда, че е купила онази кола, но оттогава не са я виждали. Не, напредваме в друга посока. Установихме самоличността на мъртвия мъж.
Мислите на Пауъл се проясниха. Възрастният мъж продължи:
— Нашият приятел някога се е казвал Калвин Лойд, сержант от морските сили на САЩ. През 1959 той доста внезапно напуска флотата — по това време бил изпратен р Корея като съветник във военноморските сили на Южна Корея. Възможно е да е бил замесен в убийството на съдържателка на публичен дом — корейка — и едно от момичетата. Флотата не открила никакви улики, но там смятат, че съдържателката на дома и той са изпращали момичета по базите и са се скарали за процентите. Скоро след намирането на телата Лойд се самоотлъчва. Флотата не си дала много труд да го издирва. През 1961 морското разузнаване получава доклад, сочещ, че е починал внезапно в Токио. А после, през 1963, той бива разпознат като един от няколкото търговци на оръжие в Лаос. Очевидно работата му е била да дава технически съвети. По това време се установява и връзката му с някой си Винсент Дейл Мароник. Подробностите за Мароник по-късно. Лойд се загубва някъде през 1965 и до вчера се е смятал отново за мъртъв.
Възрастният мъж спря за малко. Пауъл си прочисти гърлото, давайки му знак, че иска да се намеси. След като получи любезно кимване с глава, той каза:
— Е, поне нещо знаем. Но освен отговора на едно малко кой, какво друго ни дава това?
Възрастният мъж вдигна левия си показалец във въздуха.
— Търпение, момчето ми, търпение. Да вървим стъпка по стъпка и да видим кои пътища къде се пресичат.
Аутопсията на Уедърби даде една засега само вероятна причина за смъртта му, но като се основавам на това, което се случи, съм склонен да й отделя доста голямо внимание. Възможно е смъртта му да е била причинена от мехурче въздух в кръвта, но патолозите не са готови да се закълнат в това. Лекарите му настояват, че причината е била външна — и следователно вината не е в тях. Склонен съм да се съглася с мнението им. От наша гледна точка е жалко, че няма да можем да разпитаме Уедърби, но за някого това е голям късмет. Много голям, ако питат мен.
Уверен съм, че Уедърби е бил двоен агент, въпреки че нямам представа на кого още е служил. Документацията, която продължава да липсва, нашият приятел с удостоверението, който събира сведения из града преди нас, инсценировката при нападението над дружеството… Всичко това намирисва на вътрешна информация. Ако Уедърби е бил ликвидиран, може да се заключи, че той е бил източникът, който е станал прекалено опасен за някого. А и цялата тази история с престрелката зад театрите. Вече сме я обсъждали, но ми хрумна нещо ново.
Наредих телата на Врабец IV и Уедърби да бъдат изследвани от специалиста ни по балистика. Който е прострелял Уедърби, почти е ампутирал крака му с куршума. Според нашия човек това е бил най-малкото „Магнум-357“ с меки оловни куршуми. Но Врабец IV има само една малка кръгла дупчица на гърлото си. Нашият специалист по балистика не смята, че по тях е стреляно от едно и също оръжие. Това заедно с факта, че Уедърби не е бил убит, прави цялата тази работа да изглежда съмнителна. Според мен нашият Малкълм по една или друга причина е стрелял по Уедърби, а после е побягнал. Уедърби бил ранен, но не толкова тежко, че да не може да ликвидира свидетеля Врабец IV. Това обаче не е най-интересната новина.
От 1958 почти до края на 1969 Уедърби е служил в Азия, отначало предимно в база Хонконг с отделни пребивавания в Корея, Тайван, Лаос, Тайланд, Камбоджа и Виетнам. Издига се в йерархията от специален оперативен агент до шеф на централа. Забележи, че е бил там по същото време като нашия мъртъв пощальон. А сега едно малко, но много интересно отклонение. Какво знаеш за човек на име Мароник?
Челото на Пауъл се набръчка.
— Мисля, че е някакъв специален агент. Самостоятелно действащ, доколкото си спомням.
Възрастният мъж се усмихна доволно.
— Много добре, въпреки че не съм сигурен дали разбирам какво искаш да кажеш с това „специален“. Ако имаш предвид изключително способен, прецизен, внимателен и преуспяващ, значи си на прав път. Ако имаш предвид отдаден на работата си и предан на една страна, много грешиш. Винсент Мароник бе и е, освен ако не греша, най-добрият самостоятелно действащ агент от много години насам, може би най- добрият на века в своята област. По отношение на краткосрочните операции, изискващи коварство, жестокост и голяма предпазливост, той нямаше равен на себе си. Беше изключително висококвалифициран. Не съм сигурен къде е получил подготовката си, въпреки че определено беше американец. Отделните му качества не бяха толкова изключителни, че да няма друг като него. Имало е и има и по-добри мозъци, по- добри стрелци, по-добри пилоти, по-добри диверсанти, по-добри почти във всичко. Но той притежаваше настойчивост и предприемчивост, твърдост, която издигаше тези му качества много над равнището на съперниците му. Той е много опасен човек, един от хората, от които бих могъл да се страхувам.
В началото на шестдесетте се появява на служба при французите и работи предимно в Алжир но, моля, забележи, поема грижата за техните интереси и в някои райони на Югоизточна Азия. От 1963 попада на вниманието на хората в нашия бранш. В различни моменти е работил за Великобритания, комунистически Китай, Италия, Южна Африка, Конго, Канада, дори на два пъти е вършил работа на управлението. Бил е нещо, като консултант на ИРА и ОАС (срещу бившите си работодатели — французите). Винаги се е представял добре и няма сведения за негови провали. Струвал е доста скъпо. Говори се, че чакал големия удар. Защо точно е влязъл в професията, не е ясно, но според мен това е била единствената област, в която е можел да използва най-пълноценно способностите си и да прибира наградата си полузаконно. А ето и най-интересното.
През 1964 Мароник работел за генералисимуса в Тайван. Привидно са го използвали за действия, насочени срещу континентален Китай. Генералисимусът имал проблеми с местното население и някои дисиденти сред собствената му група емигранти. Мароник бил нает, за да помогне за запазването на реда. На Вашингтон не се харесвали някои от насоките във вътрешната политика на правителството. Те се
