не би имал никакъв проблем да го победи в каквато и да било схватка. Чувстваше се като някаква малка, пухкава мишка, с която се забавлява жилава невестулка. Това чувство не го успокояваше.
„Домакинът“ му помогна да стане, после го изведе от стаята и надолу към тоалетната. Малкълм вдигна окованите си ръце, много бавно, добронамерено, изразявайки немия си въпрос. Мъжът се усмихна със съжаление, но поклати отрицателно глава. Белезниците останаха.
Отиването до тоалетната се оказа трудна, почти неизпълнима задача за окования Малкълм. Беше сигурен, че похитителят му го държи окован повече за да го унижи, отколкото от страх да не направи нещо.
След като свърши работата си и оправи с мъка дрехите си, Малкълм се погледна в огледалото. Очите му бяха почервенели от дългото спане с контактните лещи и кожата му беше по-бяла, отколкото сутринта. Иначе изглеждаше нормално — уморен, рошав и мръсен, но нормален.
Мили боже, помисли си той, дори се чувствам нормален. Защо не започна да викам? Защо съм само неспокоен, а не изпитвам панически страх? Поклати глава, но не намери отговор. Чу как пред вратата мъжът си тананика. Темпото и тонът на мелодията леко се промениха, показвайки според Малкълм неудоволствие и нетърпение от това, че се е забавил толкова време. Прикрито, двусмислено, но резултатно, много резултатно.
Малкълм се опита да охарактеризира мъжа пред вратата, да му придаде по-човешки вид, да го направи по-лесен за разбиране. Той е някакъв хибрид, изведнъж си помисли Малкълм, чудата смесица между… между Възрастния, Кевин и Карл. По нещо от тримата, поставено на едно място. „Очовечаването“ не успокои Малкълм Той потрепери и отвори вратата.
Домакинът му се усмихна. Малкълм реши да експериментира и каза:
— Сигурно решихте, че съм паднал вътре.
Усмивката на мъжа се разшири и от специфична стана искрено весела. Той дори леко се засмя.
— Е, не съвсем. Добре е, че не е станало. Плуването с тези белезници е почти невъзможно.
— Да, така е — отвърна Малкълм.
— Да отидем при моята сътрудничка.
Момичето беше в кухнята, режеше месо и приготвяше вечеря. То за миг вдигна очи, за да посрещне погледа на Малкълм, после отново се наведе, за да довърши работата си. Малкълм си помисли, че гледа на него точно така, както на месото, което режеше. Той последва знака на мъжа и седна на масата. Момичето свърши с месото и без да каже дума, поднесе на Малкълм чаша кафе. Погледна мъжа, който поклати отрицателно глава. Той посочи с кимване друг стол и момичето се подчини, като седна. Мъжът учтиво изчака Малкълм да изпие първата чаша и докато му пълнеше втората от кафеника, който момичето беше оставило на масата, каза:
— Предполагам, че искаш да зададеш някои въпроси.
Преди да отговори, Малкълм се замисли. Бъди остроумен, каза си, но не прекалено.
— Аз имам ли право да ползвам серума на истината?
Мъжът се усмихна на шегата, но не му беше много приятно. Хуморът си има граници и подходящо време.
— За твое разочарование, ще трябва да се довериш единствено на инстинктите си.
Малкълм вдигна рамене.
— Предполагам, че съм отвлечен. Вероятно знаете какво ме интересува. Няма ли да е по-лесно, ако ми кажете за какво става дума, без да задавам въпроси. Може би ще искам да питам още нещо, но така поне ще можете да ми разкажете каквото имате, без да ви прекъсвам.
Мъжът кимна благосклонно.
— Чудесно предложение. Кондор… какво ужасно кодово име. Понякога липсата на въображение у твоите началници ме ужасява. Такъв лош вкус. Но това ще запазим за друг път. Името ми е Чоу. Помощничката ми се нарича Шийла Минг. Това не са нашите истински имена, но дори и да бяха, пак щяхме да ги изменим така, че да можеш да ги произнасяш. Ние работим за разузнаването на Китайската народна република. Ти се намираш в една къща на канадска територия, непосредствено до границата с Монтана.
Може би ще е най-добре да се върна няколко години назад. Както знаеш, отношенията между огромната държава, която вие, американците, наричате Русия, и нашата страна са напрегнати от години. Всъщност това е така още откакто Китай се обедини след Втората световна война. Това напрежение периодично се е засилвало и намалявало. Макар че двете страни са в общи линии „съюзници“, нерядко се стига до враждебни ситуации. Тази враждебност, съвсем естествено, се проявява в „тъмния свят на шпионажа“, както би го нарекъл някой от вашите писатели. Някой път трябва да проведем дълъг разговор за този жанр. И аз като теб съм го изучавал обстойно, макар и не „професионално“.
През годините сме работили съвместно със съветския разузнавателен апарат върху много проекти. Също така сме употребили много време и усилия, за да спрем опитите им да ни шпионират и да се месят във вътрешните работи на страната ни. Понякога нашето разузнаване достига толкова близо до открит конфликт със съветските агенти, колкото и с ЦРУ. Но обикновено се придържаме към по-поносимите и най-малко дестабилизиращи мерки, като например експулсирането на дипломати, някои превантивни действия, оказването на тих натиск. Точно след началото на вашата нова 1974 година се случиха цяла поредица такива събития, включително експулсиране на дипломати и от двете страни.
По онова време ние открихме някои много интересни неща. От един съветски агент получихме информация, за която дотогава само бяхме подозирали. Получихме я по такъв начин, че ни се струва невъзможно те да са узнали, че разполагаме с нея. Няма да те отегчавам с ненужни подробности.
От 1964 година насам в нашето разузнаване непрекъснато се случват отвратителни инциденти. Достатъчно е да кажа, че това никак не ни е приятно. Сведенията, които получихме от въпросния съветски агент след известно убеждаване, ни помогнаха да свържем тези събития в логическа схема. Той ни съобщи едно име — на агента, който ръководи повечето от тези операции. Крумин.
От разпита научихме, че това име не е непознато и за теб. То е свързано с мистериозната смърт на вашия агент Паркинс. Точно каква е тази връзка, ние не знаем, както и вие, но сме сигурни, че я има. Информация, получена по други канали, потвърждава съществуването й.
Съветският агент беше обикновен куриер на средна възраст, но с много солиден стаж още от началото на Втората световна война. Имаше добра памет и беше видял много. Разказа ни някои интересни неща, несвързани с отвратителните инциденти, от които най-много се интересувахме. За нещастие, този Крумин, изглежда, много държи на сигурността и агентът имаше само бегла представа за него. Но това беше достатъчно.
Крумин, изглежда, няма постоянен район за действие. Той ликвидира неочаквано възникнали проблеми, но, забележи, проблеми, които е създал сам. Работи във всички райони на света директно срещу враговете на СССР. Агентът, когото разпитахме, смята, че Крумин е малко ангажиран в страните от третия свят. Той е Специалист в някаква специфична област, но, разбира се, тази област беше неизвестна за агента. Но той ни даде едно безценно сведение. В момента Крумин провежда операция в САЩ, някъде в този район. И нещо повече — той ще прекара много време в района на операцията. Агентът беше помогнал за подготовката на част от операцията.
Нямаме описание на Крумин. Знаем само, че не е млад. Не знаем каква е задачата му в САЩ, с какъв апарат разполага в страната. Но мислим, че или се намира в Америка, или е на път. Затова и сме тук.
Шийла действа в Канада вече от две години. Пребивава в страната със специална емигрантска виза, тъй като е наполовина японка. Успяхме да я снабдим з някакви роднини тук. Далечни, но правдоподобни. Те са нищо неподозиращи възрастни хора. Не задават никакви въпроси за самоличността й. Имат стара къща в Летбридж. Тяхната далечна племенница ги посещава веднъж седмично и се готви да приеме канадско гражданство. Живее тук, в тяхната стара ферма, където отглежда зеленчуци за близките ресторанти. Аз влязох в страната нелегално преди един месец и сега минавам за неин роднина, дошъл на гости, нещо, което склеротичните старци приеха без никакви проблеми. В този район на Канада има много жители от Изтока. За жалост повечето от тях са японци, но ние успяваме да се смесим с тях. Това, че в очите на белите хора изглеждаме еднакви, не винаги е неприятно. Във вашата страна е много трудно да не бием на очи освен в Сан Франциско или Ню Йорк. Доколкото знам, вашите агенти се сблъскват с подобни проблеми в Китай или Африка.
Мисията ми е проста. Трябва да открия Крумин и да науча всичко за операциите му в Китай. Ако успея,
