направим после.
Малкълм вдигна въпросително вежди.
— Когато става дума за доверие — каза Чоу, сякаш се извиняваше, — винаги е приятно човек да има някакви гаранции. Смятаме отново да използваме опиатите, за да се уверим, че наистина приемаш предложението ни.
— А аз? Какви гаранции ще получа?
— Боя се, че никакви — извини се Чоу тихо. — Ще трябва просто да ни се довериш.
— Така си и мислех.
Чоу кимна едва забележимо на момичето. То веднага стана и се качи в стаята на горния етаж. Чоу също стана и кимна на Малкълм да я последва.
— Трябва ли отново да се качвам горе? Тук е толкова по-приятно!
Малкълм въздъхна, остави чашата и се подчини на желанието на домакина си.
Тази вечер Кевин се обади на възрастния човек в Чикаго. Беше уморен, много уморен. Денят беше дълъг и тежък.
— Нашата „Роза“ слезе от камиона в южния край на града, взе надземната железница и се настани в някакъв хотел в северната част, вечеря и се прибра в стаята си. Досега не е излизал. Доколкото можем да кажем, не се е свързвал с никого.
Камионът е собственост на Фриц Пуласки. Той е дребен, независим превозвач и разполага с пет камиона. Никъде не открихме нищо за него, но все пак се добрахме до възможна връзка. През 1958 година е бил в Германия с армията. Там е срещнал и се е оженил за млада унгарска емигрантка, която е довел тук. Получила е гражданство през шестдесет и шеста. Намерихме досието й в емиграционната служба. Споменава се, че има някакви роднини в Унгария. Предполагаме, че руснаците оказват натиск върху нея, за да държат Фриц. Следим семейство Пуласки, в случай че „Розата“ отново се свърже с тях, но съм почти сигурен, че е използвал камиона само като еднократна маневра.
— А разбрал ли е нашият човек, че го следим? — попита Възрастния.
— Мисля, че не. Поради две причини. Най-напред прекачването на камиона е много сложно да се организира за кратко време, ако разбере, че е разкрит. И, второ, ние бяхме много внимателни. Това, което прави, вероятно е обикновена предпазливост. Наистина, добра предпазливост, може би дори малко прекомерна, но вероятно става дума за голяма игра. Паркинс, изглежда, се е натъкнал на нещо едро. „Розата“ не се държи като човек, който играе голяма игра и е бил компрометиран. Поведението му е твърде естествено. Не мисля, че се съмнява в нещо.
— Така мислех и аз — каза възрастният човек. — Кевин, той се приближава към целта. Не го изпускайте. Ако сега го изтървете, той ще успее да осъществи мисията си, преди да успеем да го открием отново. Това ме кара да се безпокоя.
— Мен също. Но ние разполагаме с Кондора и с екипите от Монтана. Как е Малкълм?
— О, съвсем добре. Не е открил нищо съществено. Тази вечер се обади и даде доста добра идея. Смята да поразрови без много шум в Канада под претекст, че си взема няколко дни отпуск. Каза, че местният човек на Министерството на селското стопанство — единственият, с когото се е сближил достатъчно, за да си помисли, че в тази работа има нещо гнило — изобщо не се е изненадал, когато му е казал, че ще си вземе малко почивка. Когато и „Розата“ наближи, ние ще изтеглим нашия Кондор достатъчно близо до гнездото, така че да не пострада или да не пречи. Не смятам да го използвам като резервен вариант — „Розата“ се оказа прекалено добър за него. Има ли още нещо?
— Не — отвърна Кевин. — Това е всичко. В общи линии положението е в наши ръце.
— И аз мисля така, момчето ми — каза възрастният човек. — И аз мисля така.
На повече от хиляда мили разстояние, в канадската ферман Чоу също смяташе, че положението е в ръцете му, само че с малко повече причини да бъде уверен.
Момичето, наречено Шийла, не беше толкова сигурно. Бяха пресекли границата при Коутс — малко гранично градче, разположено на север от Шелби. Нямаха никакви проблеми, защото просто прекосиха една улица, по която минава границата, разделяща Коутс, Алберта, Канада и Суийтграс, Монтана, САЩ. Малкълм се обади на Джери Стюарт, после в мотела си и накрая на номера за свръзка от телефонния автомат пред някакъв западнал бар. След това тримата минаха отново границата пеша, върнаха се във фермата и вечеряха спокойно. Малкълм беше заключен в стаята без прозорци на горния етаж. Вратата беше подсилена с метал специално за такива случаи.
Китайката не каза нито дума през цялата вечер, като практически не обръщаше внимание на почти непрекъснатия поток от думи на Чоу и кратките забележки на Малкълм. Сега тя седеше във всекидневната и наблюдаваше как Чоу смазва пистолета си с почти любовно чувство. Гледаше го как гали черния метал с парче мек плат. Почистването и смазването бяха редовен вечерен ритуал, на който колегата й се наслаждаваше. Момичето се отвращаваше от страстта му, насочена към нещо студено, безжизнено и свръхчовешки ефективно. Тя изчака да свърши, да прибере оръжието в специално направения раменен кобур след един последен, пълен с копнеж поглед и заговори:
— Ами ако разбере истината?
Чоу я погледна с лека изненада и насмешка.
— Каква истина? — попита той. — И каква част от нея би могъл да разбере? И най-накрая, какво, като я разбере?
— Истинската ти цел с Крумин например. Освен това ти пропусна да му кажеш, че ръководството одобри плана ти само условно. Какво ще стане, ако в крайна сметка го отхвърлят?
— В такъв случай — отвърна рязко Чоу — ръководството ще прояви голяма глупост. Да оставим настрана всичките ти странни идеологии, скъпа. Пет пари не давам дали ще ме докладваш на политическия офицер. Той ме познава и знае мнението ми за вашите политически игри. Също така знае колко ценен съм за неговите цели. Моля те, не си прави труда мрачно да ми обясняваш, че положението може да се промени. Смятам да изпреваря всякакви промени. Политическият знае това. Дребният човечец толкова усърдно се мъчи да преценява колко струвам, точно да улови момента, в който ще стана „непродуктивен“. Истинско предизвикателство е да го държиш изправен на нокти. Не невъзможно предизвикателство, но все пак интересно.
Във всеки случай, ако директорът за този район не приеме решението на нашия ръководител, е, тогава нещата не са в наши ръце. Направих искрено усилие да помогна. Разбира се, бих се подчинил на всяка официална заповед.
Шийла кимна, загледана към тавана.
— А какво ще стане с него?
Чоу нарочно не отговори веднага, макар че не му трябваше време, за да обмисля отговора си. Бавно на лицето му се изписа широка усмивка и той каза:
— Скъпа моя, утре той може да умре също толкова лесно, колкото можеше да умре и днес.
— И С КАКВО СЕ ХРАНИ?
— СЛАБ ЧАЙ С МЛЯКО. АЛИСА СЕ ДОСЕТИ ЗА ОЩЕ ЕДНА ТРУДНОСТ.
— АМИ АКО НЕ УСПЕЕ ДА НАМЕРИ? — ПОПИТА ТЯ.
— ТОГАВА ЩЕ УМРЕ. РАЗБИРА СЕ.
— НО ТОВА СИГУРНО СЕ СЛУЧВА МНОГО ЧЕСТО — ОТБЕЛЯЗА АЛИСА ЗАМИСЛЕНО.
— ТОВА СЕ СЛУЧВА ВИНАГИ — КАЗА КОМАРЪТ.
Когато се събуди на следващата сутрин, Малкълм намери вратата отключена. Застана на горната площадка на стълбището само по долни гащи и намръщен се вслуша в звуците от долните етажи. Няма какво да разсъждаваш повече, помисли си той най-накрая, защото дори и да имаше шанс да избягаш (а нямаш, каза си той), тези хора биха могли да бъдат полезни. Все пак открих нещо. Той въздъхна и влезе в байята, за да се изкъпе, избръсне, да си сложи контактните лещи и да се приготви за деня.
