която за него беше съвършена.
Не им отне много време, за да открият къде държи нещата си. Ключалката на стария куфар под леглото не представляваше никаква трудност. На дъното на куфара имаше томове сталинистка и комунистическа литература. Отгоре имаше изрезки от чикагски вестници, отнасящи се до събитията с троцкистите. Намериха и няколко тефтерчета, изпълнени с дребния нечетлив почерк на Удуърд. Сътрудникът на Кевин поиска да ги снима, но Кевин поклати глава. Това би отнело час, а на експертите от Лангли биха им трябвали дни, за да прегледат всичко и решат кое е полезно. Кевин беше сигурен, че в тези писания няма нищо ценно. Плакатът на Сталин и съдържанието на куфара вече го бяха убедили, че е валидно второто предположение на Възрастния — Удуърд беше агент, когото руснаците държат настрана от операциите си. Никой професионалист не би пазил подобни неща у дома си. Кевин разглеждаше изрезките, когато сътрудникът му го бутна:
— Погледни това.
Държеше една кафява кутия.
— Патрони. Около две дузини. Бихме могли да вземем един за анализ.
Кевин поклати глава:
— Не. Той сигурно ги брои и спи с тях всяка вечер.
— Мислиш ли, че има пистолет? Кевин вдигна рамене:
— Още не сме го намерили. Може да го носи със себе си. Ако е така, той е толкова побъркан, колкото си мисля, че е, като гледам тези неща. И по-опасен, отколкото въобще искам да мисля.
След тридесет минути те оставиха апартамента точно така, както го бяха намерили. Не намериха пистолет.
Общественият паркинг заемаше почти четвърт от дължината на жилищния блок. Това беше оживен район, само на три преки от главната търговска улица. Следобед паркингът обикновено се пълнеше. Този ден не правеше изключение.
Нурич седеше в една обществена пералня на отсрещната страна на улицата и гледаше през леко запотените прозорци. Трите жени, които обслужваха пералнята, не му обръщаха внимание.
Нурич оглеждаше бавно улицата и спрелите коли. Удуърд беше паркирал неговата преди тридесет минути. Доколкото можеше да прецени, никой не го следеше. При нормални обстоятелства Нурич не би чакал толкова дълго, но опасенията му го накараха да бъде предпазлив. Веднъж щом поемеше колата и уреда в нея, за връщане назад не можеше и дума да става.
Може би това е само заради лудостта му, мислеше той. Ако за това става дума, наистина има за какво да се тревожа, но не бих бил толкова нервен и разстроен. Не по този начин.
Не, мислеше той, проблемът е по-дълбок. Цялата тази безумна каша! Но какъв избор имам? Какъв избор?
Въздъхна, излезе от пералнята и се запъти към паркинга. Плати на пазача, колкото се може по- незабележимо огледа колата (по-късно, на четиридесет мили от Чикаго, я прегледа обстойно), разгърна картата на града и подкара. Въпреки предпазливостта си не обърна внимание на трите коли, които се редуваха да го следват и да се движат успоредно на маршрута му.
Екипът за следене оформи гъвкава, но здрава „кутия“ около Нурич на около петнадесет мили след като той напусна Чикаго. Използваха същата схема, както и с автобуса. Една кола преди него, а останалите отзад. Тъй като този път нямаха представа накъде ще се насочи, Кевин реши да вземе четири коли. Когато минаваха край Рокфорд, Кевин се свърза с Лангли посредством мощната радиостанция. Техниците го свързаха с Възрастния.
— Напусна Чикаго, сър, на път към Оклахома сити — каза Кевин. — Това е възможен маршрут към Монтана. Не смятаме, че ни е засякъл, макар че в Чикаго беше доста предпазлив. Ако не разполагахме с толкова хора, щеше да ни се изплъзне на няколко пъти. Мисля, че ще се справим, но за всеки случай сме дали данните на колата му навсякъде по маршрута, така че ако го изпуснем ние, да го прихване някой Друг.
— Отлично, момчето ми, отлично. — Гласът на Възрастния се чуваше съвсем ясно. — Карл ми каза, че при Удуърд няма промени.
Кевин избираше думите си много внимателно, защото някой би могъл да подслушва.
— Получихте ли записката ми относно Удуърд?
Три часа след влизането в апартамента един от помощниците на Кевин се качи на самолета за Вашингтон, уж преместен на по-лека работа поради влошено здраве. Официално той носеше „редовните доклади“, регистрирани от Кевин. Неофициално у него беше и тайният доклад за апартамента, и резюме на бъдещите му намерения. Беше написал, че Удуърд вероятно е съветски агент от нисък ранг, когото използват за дребни задачи и който по всяка вероятност е умствено нестабилен и въоръжен. Тъй като тези негови преценки бяха съставени в резултат на деяние, което не се одобряваше от разузнавателните ведомства, официално те не съществуваха. Разузнавателната общност редовно си служи с такива „несъществуващи“ материали, но когато се налагаше, както в случая с Кевин, те да бъдат пазени в тайна от самата общност, се вземаха допълнителни мерки за сигурност.
— Да, получих я. И макар че ми се стори, че страда от известна неяснота, от друга страна, тя е много проницателна. Много проницателна.
На Кевин му стана приятно.
— Благодаря. Помислих си, че може да ви бъде полезна.
— Нещата стават още по-загадъчни, но в общи линии Удуърд не се отличава особено от другите му контакти. Струва ми се, че са само помощен персонал — „Розата“ се вижда с тях за малко и после те се връщат към ежедневието си. След ден-два го чакат да им се обади в някоя телефонна кабина. Умно. Ние подслушваме домашните им телефони, той се свързва с тях, те му дават номер на уличен автомат и се уговарят за час, така че нямаме време да инсталираме апаратурата за подслушване. Ако телефонната компания не регистрираше междуградските разговори от улични автомати и ако не следяхме тези хора, никога нямаше да разберем, че разговарят.
— Да се надяваме, че ще направи същото и с Удуърд.
— Мисля, че ще го направи. Досега системата работи добре. Защо да я променя?
— Нещо ново? Кондора да е попаднал на следа?
— Не, но може би ще попадне, когато „Розата“ наближи. Съмнявам се, но човек никога не знае. Попаднах на нещо интересно, което би могло да не означава и нищо, но… От шест месеца ЦРУ разработва един сътрудник на съветската делегация към ООН в Ню Йорк. Изглежда, са сметнали, че не се радва особено на перспективата да се върне вкъщи. Убеждавали го да остане тук. Обзалагам се, че след като веднъж са получили твърдото му съгласие, ще му кажат, че нещата са се променили, ще го заплашат, че ще го издадат, и ще го принудят да се върне в Русия като двоен агент. Това е само предположение.
Този човек също така служи и на хората на КГБ в делегацията. Не, той не е от КГБ, но го използват. Изглежда, и на тях не им достигат хора като на нас. Казват, че е преминал окончателно на наша страна миналия месец, малко преди да умре Паркинс. Разпитвали са го и са го изпробвали, за да проверят доколко решението му е твърдо. А също така, ако предположението ми е вярно, за да съберат повече материал за шантаж.
Вчера този човек е докладвал за известна загриженост в средите на КГБ за някаква операция, която в момента се провежда в района на Чикаго. Разбрал само, че след това дейността ще се премести още по на запад. Натискат го да изкопчат още, но не се знае дали ще успеят.
— Може да става дума за „Розата“.
— Да, може.
— Това е още едно малко потвърждение, че пред себе си имаме ребус. Ще ми се да видим малко по- голяма част от него.
Възрастния изчака доста време, преди да отговори.
— Знаеш ли, Кевин, това е много интересно. Много интересно.
Кевин реши, че не е разбрал някакъв намек, и каза:
— Не ви разбрах, сър.
— О, сигурно не означава нищо. Просто някакво чувство за това, което ми каза. Само някакво чувство.
