Малкълм и Шийла се върнаха в мотела, без да говорят. Вечерята с Джери Стюарт и семейството му беше минала добре. Домакините приеха „сътрудничката“ на Малкълм, без да изразяват съмнения. Малкото съучастнически усмивки, които му отправиха, не бяха зложелателни. Ема заведе Шийла долу, за да й покаже новата шевна машина, а мъжът й намигна на Малкълм и му каза:
— Хубава сътрудничка имаш, Малкълм! Ако бях на твое място, не бих я оставил да си отиде от мен.
За голяма изненада и облекчение на Малкълм целият ден беше минал добре. Събуди се в шест, точно когато изшумя водата в тоалетната. Без много приказки Шийла му обясни плана за деня. Тя настоя да остави вратата отворена, докато уринира, и Малкълм от възмущение застана възможно най-далече от тоалетната чиния, за да може да отвърне на погледа, който беше отправила към вратата. Тя му каза да не си слага контактните лещи, докато не се приготви. Знаеше колко късоглед е той. Също така настоя да се къпят заедно. А той се чудеше как така тя ще го наблюдава през цялото време и ще поддържа хигиената си.
Банята беше тясна за двамата. Избягваха да се докосват и гледаха голотата си с наложено безразличие. Малкълм се опита да се пошегува, като й каза да му изтрие гърба, но на гърлото му загорча още преди да види студения й враждебен поглед.
Шийла настоя да отидат до „нейната стая“ и да я разбъркат така, че да изглежда, че е направено нарочно. Куфарът, който остана там, не съдържаше нищо ценно освен дрехи, които тя не смяташе да носи. Щеше да е най-добре, ако можеше в него да остави някакви документи, подкрепящи легендата й, но не разполагаха с такива.
След това Малкълм поднови проучването си в квадранта между север и изток от Уитлаш. Преди да спрат за обяд, бяха минали през четири ферми. Малкълм забеляза, че винаги той дава предложенията да тръгват, като началник, който настоява да се работи. Шийла се държеше като общително американско момиче, пътуващо немного дискретно с любовника си шеф с такава лекота, че предизвикваше завистта на Малкълм, караше го дори да се безпокои. От друга страна, той беше припрян, рязък, дори открито нервен. След втората ферма той изкоментира лекотата, с която тя играе ролята си. Тя му каза да не се тревожи и че нервността му всъщност е много уместна.
— Така ще ги накараш да приемат очевидната „тайна“ — каза тя.
— Правиш го, сякаш си репетирала дълго време — отговори Малкълм, като се стремеше любопитството да не личи в гласа му.
Шийла му хвърли леден поглед. Топлотата и ентусиазмът й изчезваха веднага щом останеха сами в джипа. Съвсем спокойно тя каза:
— Ти чу за човека от военновъздушната база, който вербувахме. Аз съм част от вербовката. Той си мисли, че аз съм луда по него, че копнея за него, че съм заробена от любовта и милувките му. Правя всичко възможно, за да поддържам това впечатление.
Малкълм мълча в продължение на една миля, след това попита:
— И… харесва ли ти това?
Укоряващият тон на Шийла сряза неудобството му:
— Искаш да знаеш дали ми харесва да спя с него? Това е необходимо. Не е напълно отвратително, макар че прекалено високото му мнение за себе си е малко дразнещо. Нито го харесвам, нито не го харесвам. Това е част от работата ми. Като необходимостта да те придружавам.
— Разбирам това — отвърна Малкълм тихо. — С разума си, с логиката си го разбирам. Но… не мога да го разбера с чувствата си.
— Какво има да се разбира? Освен удовлетворението, когато работата е свършена? Не ми казвай, че трябва да изслушам юношеска лекция за истинската любов. Не и от теб.
Малкълм въздъхна:
— Не, няма да чуеш лекция за любовта от мен. Не бих могъл да ти обясня какво чувствам или да го дефинирам логически. Но просто си мисля, че… трябва да има нещо. Дори и когато нещата са чисто физически.
— Защо? Сексът е нужда. Не толкова остра като храненето например, но все пак нужда. И като такава тя може да се удовлетворява, експлоатира и да носи разочарование. Тя е инструмент в нашата работа. В Америка ми се струва, че е инструмент в работата на всекиго. Не ме съжалявай, Малкълм. Ти всъщност съжаляваш себе си.
Той не отговори. Освен когато анкетираха, до края на деня разговаряха много малко.
Малкълм паркира джипа пред мотела. Когато слязоха, Шийла дойде при него и го прегърна през кръста.
— Стой спокойно — прошепна тя. — Това е част от играта. Ще се изкачим по хълма.
В отговор Малкълм навъсено я прегърна през раменете и се изкачиха до върха. Тя не каза нищо, само стоеше до него и гледаше цветовете на залеза. Най-накрая Малкълм каза:
— Красиво е. Дните стават по-дълги.
— Да. И стояхме тук достатъчно, за да ни забележат. Когато се връщаме, трябва да се наведеш към мен, сякаш ми шепнеш нещо.
Малкълм се подчини.
Малкълм лежеше на леглото и наблюдаваше как Шийла се готви за нощта през дебелите си очила. Тя отвори малката чантичка, която винаги носеше със себе си. Освен пистолета му и медицинския й комплект вътре се намираше и мощна радиостанция. През деня тя се обади на Чоу четири пъти, през интервали, които той не успя да определи. Разговаряха само по няколко секунди, колкото да разменят закодирани съобщения. Тя още веднъж повика Чоу и още веднъж размениха съобщения. Малкълм знаеше, че ако тя не се свърже с Чоу, той ще реши, че ги е измамил. След всяко нейно обаждане той се ядосваше все повече и повече. Тя също слушаше неговите телефонни обаждания в Центъра, но за разлика от него знаеше кодовете му, а той не знаеше нейните. Опиатите й бяха помогнали да ги научи.
Когато приключи разговора, Шийла изглеждаше доволна. Тя заключи чантичката си и я сложи до стола, след като махна небрежно захвърлените ботуши на Малкълм и чантата му. Когато слагаше нещата му в шкафа, тя го погледна топло, но с лек укор. Студенината се върна, когато започна да се съблича, за да си ляга. Изглеждаше доволна още откакто си тръгнаха от Стюарт. Малкълм си помисли, че тя е малко повече от благоразположена. Наблюдаваше я внимателно, докато се приготвяше да си ляга. Най-накрая реши, че тя най-много може да откаже, и й предложи:
— Слушай, можем да спим в едно легло или да се сменяме на стола.
Тя престана да разгъва чаршафа и го изгледа въпросително.
— Не е голяма работа — обясни той бързо. — Видях колко вдървена беше днес. Още две нощи на този стол и ще осакатееш. И какво ще стане с операцията? Не ме интересува какво ще стане с теб, наистина, пет пари не давам. Но не искам да проваля всичко! Или ще спим заедно, или ще се сменяме. Обещавам да не те удуша с възглавницата или нещо такова! По дяволите — излъга той, — днес имах няколко чудесни възможности да те пипна. Защо ми е да го правя сега?
Шийла се замисли за няколко секунди, после отново сгъна грижливо чаршафите и ги върна в шкафа. Тя отключи чантичката си, извади нещо и я затвори отново. Без да каже дума, тя се обърна и влезе в банята.
Е, толкова по въпроса, каза си Малкълм. Не й показвай любопитството си, не настоявай за отговор. Накарай я сама да ти каже. За да й покаже незаинтересоваността си, той си свали очилата и легна под завивката. Затвори очи и се направи, че се мъчи да заспи. Чу я как пуска водата в банята, но отново без да каже нищо. Накрая, миг преди любопитството му да надвие и да я попита, тя каза:
— Ето, вземи това.
Малкълм се надигна и отвори очи. Тя стоеше пред него и държеше я лявата с ръка хапче, а в дясната — чаша с вода. Вместо дрехата с която спеше, тя беше облякла стегната памучна фланела. Малкълм беше сигурен, че пистолетът не е под нея.
— Какво е това? — попита той.
— Слабо приспивателно. Не е толкова силно, че да не можеш да се събудиш, ако се наложи. Давам ти го, за да съм спокойна, когато спя в едно легло с теб.
