изглежда, и елините, и троянците от времето на Омир не са били добри стрелци, ако ги оценяваме от гледна точка на съвременните изисквания. Те опъвали тетивата само до гърдите си, а не до ухото, както правят хуните или персите, така че стрелите им, изглежда, не са имали голяма пробивна сила. Одисей е постигнал, признавам, по-голям успех, но той обстрелвал поклонниците на жена си от късо разстояние и при това те не носили брони и били напълно изненадани.
Тогава думата взима Бесас. Той говори бавно и разумно, тъй като е от онези хора, които виното прави предпазливи, а не прибързани:
— Модесте, великодушни наш домакине, ти живееш в един отдавна вече мъртъв свят, затворен в онези там рафтове с книги. Нямаш никаква представа за характера на съвременния бой. Всяка епоха внася някакви подобрения. В настоящата епоха ние готите успяхме да създадем един нов, усъвършенствуван начин на воюване. Нямам желание да подценявам някогашните успехи на твоите предци, римляните — никой не би могъл да ги отрече. Ясно е, че те са превърнали в добродетел своето неумение да яздят, като са довели до съвършенство пехотния бой. Но няма никакво съмнение, че са печелили своите битки въпреки недоверието си към конете, а не благодарение на него. Ако са били родени ездачи, които да вложат цялата си храброст и здравия си разум за усъвършенствуване на конницата като бойно средство, те сигурно биха завладели не само целия западен свят, но също така и Индия, Бактрия, а дори и Китай, докъдето има, по суша, цяла година път. Вместо това обаче те разчитали само на своята пехота, докато накрая войските им не се срещнали с един храбър народ, който бил народ на ездачи, а и освен това се подчинявал на своите предводители — народа на готите, моя народ. Това бил краят на римските легиони. Тези тракийски полета, достопочтени Модесте, са били свидетели и на по-сурови гледки от гледката на пияни жени и на подскачащи планини. Симеон, Милон, Тевдат (това е другият тракиец, едър земевладелец) и вие, момчета, на които предстои да станете войници, истината ли казвам, или не казвам истината?
Те признават, че той казва истината, и Тевдат добавя:
— Наистина, Бесас, имаш право, сигурно е била страшна касапница. Паднали четирийсет хиляди римски пехотинци, заедно с всички военачалници, предвождани от самия император Валент. Полето, върху което се е водила битката, е сега част от моите земи и се намира на около осем мили северно от този град. То представлява трийсет югера орна земя, все още пълна с кости, черепи, парчета от брони, върхове на стрели и копия, щитове, златни и сребърни монети — всяка пролет изравяме все нови и нови.
При тези думи самоувереността внезапно напуска Модест. Голямата битка при Адрианопол е историческо бедствие, което той успява понякога да забрави, но не за дълго — ето че сега му го напомнят на собствената му трапеза. Той потреперва, хвърля умолителен поглед към своите поддръжници и заговаря, този път без много увъртания:
— Били сме предадени. Първа отстъпила леката ни тракийска конница, на левия фланг. Били сме на крачка от победата. Нашите легионери си проправяли път през барикадата от вражески коли и ни е трябвало още около половин час, за да изтикаме главния им корпус от полесражението, но изведнъж тежката конница на готите, която била тръгнала да търси зоб, се завърнала най-неочаквано и се стоварила върху нашите тракийци, а те хукнали да бягат, където им видят очите. Така готите прегазили лесно разнородната ни пехота и подгонили оцелелите към нашите храбри легионери, които и без това имали вече достатъчно работа с битката при колите. После пък конницата, която трябвало да прикрива десния фланг, ударила най-позорно на бяг; накрая всички варварски пълчища изскочили иззад колите. Нападнати отпред, отзад и по фланговете, ние сме били притиснати като в мощната прегръдка на разярена планинска мечка…
Бесас се съгласява:
— Повечето легионери просто не са могли да вдигнат ръка, за да нанесат удар — били са натъпкани рамо до рамо като тълпа на хиподрома, а някои просто висели във въздуха. Навсякъде трещели и се чупели копия, понеже копиеносците не можели да се измъкнат от плътното люшкащо се множество, и много воини били нанизани на мечовете на своите другари зад тях. Целия ден до падането на нощта моите прадеди, родени ездачи, и истински храбреци, изкусни майстори на копието и меча, убивали, убивали и убивали. Нашата пехота сипела стрели. Прашното поле станало хлъзгаво от кръв. — Модест простенва отново и една едра сълза се търкулва по бузата му и пада в чашата:
— Съюзната конница ни е предала. Това е всичко. Легионите са се били — до последна капка кръв.
Малт запитва:
— Но, драги ми Модесте, нима не е станало същото и във войната с Картаген? Нима тежката конница на Ханибал в Кана20 не е разбила на пух и прах римската лека конница, след което избягала и съюзническата конница на другия фланг? Нима и тогава легионите не са били плътно притиснати и изклани? Римляните е трябвало да извлекат, поука от този урок. Защото, макар и да не са били родени ездачи, по този въпрос май всички сме съгласни те, не са били и родени моряци, за разлика, от картагенците, но намерили един заседнал картагенски боен кораб, построили други като него, упражнявали се във воденето на морски бой в собствените си сигурни пристанища, а сетне издирили вражеската флота край бреговете на Сицилия и я унищожили. Трябвало е да отгледат едри товарни коне, които да заменят техните грациозни галски понита, да възседнат широките им гърбове и да създадат обучена тежка конница — ако е било необходимо, дори под закрилата на римските стени.
Бесас се смилява над Модест, който пак се разридава:
— Горе главата, достопочтени. Модесте! Именно вие римляните сте научили нас варварите на военното изкуство, с чиято помощ сме ви сразили тук, при Адрианопол. Именно вие сте ни научили да съгласуваме бойните си действия и сте ни показали предимствата на защитната броня и на боя в стегнат строй. Ние само сме приложили вашите уроци в конния бой. И въпреки че сме имали щастието да победим основната ви армия, ние не сме разрушили империята ви, о, съвсем не. Изпитвали сме твърде голямо възхищение от вашите цивилизовани нрави, от здравите ви пътища и величествените ви постройки, от вашата хубава храна, така полезните занаяти и оживената търговия. И е станало така, че в края на краищата именно вие сте ни победили. Нашите благородници станали верни оръженосци на вашия император, наследника на убития от нас владетел, и няколко години по-късно тръгнали под неговите знамена да спасяват Италия от разбунтувалите се гали, които сме победили в редица решителни битки, пак с конница срещу пехота. Това е било по времето на моя прапрадядо. Оттогава досега ние останахме в Римската империя, за да я защищаваме от новите варварски народи, напиращи по нейните граници, както и от древните перси, вашите съседи.
Но Модест не излиза от своето униние. Той си спомня други епизоди от битката. Легионите са се сражавали на празен стомах заради някакви глупави християнски пости…
В този момент Велизарий поисква разрешение от Бесас да вземе думата, защото като невръстно момче той трябва по принцип да избягва това, освен ако не бъде заговорен. Бесас кимва в знак на съгласие и Велизарий, леко запъвайки се от смущение, дава израз на мислите си:
— „Римлянин“ е име, носено от стотици хиляди хора, които никога не са виждали и никога няма да видят град Рим — така е било, предполагам, и в най-славните дни на империята. Да бъдеш римлянин, или ромей, означава да принадлежиш не на Рим, един град в Италия, а на света като цяло. Римските легионери, паднали с император Валент, са били гали, испанци, брити, далматинци и какви ли не още; родените римляни сигурно не са били повече от няколко стотици. Освен това не мисля, че готските копиеносци са стигнали до съвършенство във военното снаряжение и в бойната тактика. Готският копиеносец е храбър, воин и да бъдеш нападнат от него, е страшно, поради теглото на коня му и на масивните му доспехи — броня, щит, шлем, набедреници. Но хунският конник е не по-малко храбър и може да изпрати дъжд от стрели, докато язди в пълен галоп, само че конят му е много лек и не може да носи тежкоброниран ездач. Затова и хунът не е постигнал съвършенство. И все пак, благородни Бесас, не е ли бил тъкмо страхът от хуните причината вие готите да минете Дунава и да нахлуете в нашата Тракия? Защото вашите пехотни стрелци не са били в състояние да се справят с тях, а конниците ви не устоявали на техния дъжд от стрели. Да допуснем, че е възможно да съчетаем хунския стрелец и готския копиеносец в един-единствен боец, който да бъде цивилизован като ромей и да премине правилно военно обучение — това според мен означава да се създаде възможно най-съвършеният воин. И той ще бъде ромей не само по име, но и по дух. Имам намерение един ден да командувам точно такава войска.
Велизарий говори с такава сдържана искреност и вложи в думите си толкова здрав разум, че всички изразиха шумно одобрението си, а сърцето на моята господарка Антонина изведнъж се изпълни с гореща
