любов към него.
След като поднесоха сладкото, Антонина изигра танц с мечове в древен спартански стил. Спорът беше вече приключил, тъй като стана ясно, че след казаното от Велизарий нямаше какво повече да се добави и че бъдещето на военното дело лежи в неговите ръце и в ръцете на неговите приятели връстници. Модест повика племенника си и го целуна пиянски.
— Когато умра, тази вила става твоя — маси, сребърни прибори, фриз, всичко. Не бих могъл да я оставя в по-добри ръце.
И наистина горкият човечец почина не след дълго, оставайки верен на думата си. Имотът представляваше голяма ценност.
До края на пиршеството, продължило до късно през нощта, не се случи нищо интересно. Всички, с изключение на моята господарка и на Велизарий, се напиха, даже и Малт, а младият Улиарис започна да буйствува, грабна един голям нож и се наложи да бъде обезоръжен. Модест поднови несвързаното си слово и затъна така дълбоко в собствените си уловки, че спечели почти толкова аплодисменти, колкото и господарката с последния си танц, когато тя така заизвива тялото си, че краката й заприличаха на ръце, а коремът — на задник. Просмукан целият с вино, Модест съвсем забрави, че е християнин, и заизригва най- груби ругатни и богохулства по адрес на Сина божи (бил той с една, с две или с много природи), без обаче да засяга Отца, когото той отъждествяваше великодушно с Юпитер, върховното божество на своята собствена раса. След това продължи да обяснява, че гибелта на Рим била предизвикана от отхвърлянето на древните богове и приемането на този галилейски самозванец, чиято кротка, миролюбива философия довела до пълното загниване на империята — и сега, за да се осигури отбраната й, трябвало да бъдат наемани неграмотни варвари, и то не само като редови войници, а и като най-висши военачалници и пълководци.
Разрешете ми да се възползувам от случая и да препиша от тетрадката на Модест един пример за неговите латински хендекасилабически21 стихове — любимата му метрика. Той показва както слабостта, така и — на места — силата на неговата поезия. Слабостта й е в непрекъснатите каламбури и играта на думи, като: cuneus (военна колона или фаланга) и cuniculus (заек), rupibus (скали) и ruptis (пробити), late (нашир) и latet (крие се). Силата й се състои в изненадващата контрастна антитеза (тържеството на зайците, тоест на християните, постигнато чрез тяхното кротко миролюбие), будеща благородно и искрено отвращение. Хоразин е, доколкото ми е известно, село в Галилея, прокълнато от Иисус, но е употребено като синоним на Галилея — частта вместо цялото, както е прието в поезията.
На следващата сутрин господарката, беше замислена и умълчана, така че най-после я запитах какво тегне на сърцето й. Тя отвърна:
— Видя ли онова момче, Велизарий? Снощи след угощението той ми призна любовта си.
— Но в това няма нищо лошо, нали господарке? — попитах аз.
— Какво странно обяснение! Представи си, Евгений, той каза, че щял да се ожени за мен, ако съм достатъчно търпелива да го изчакам, а през това време нямало да погледне никоя друга жена. И това са думи на едно четиринайсетгодишно момче! Не зная защо, но не можах да се засмея.
— И какъв беше твоят отговор?
— Попитах го дали си дава сметка каква съм — публично момиче, дъщеря на водач на колесница от хиподрома, мегарски сфинкс, а той ми отговори:
„Да, ти си бисер, скрит в кална мида.“
Беше явно в неведение, че бракът между мъж с неговото положение и жена с моя занаят е забранен със закон. Не знаех какво да кажа на бедното момче. Не можех да го целуна. Много глупаво излезе.
— Сега пък плачеш, господарке. Това е още по-глупаво.
— О, Евгений, понякога ми се иска да бях умряла! — извика тя.
Но този пристъп на меланхолия премина твърде скоро след завръщането ни в Константинопол.
А сега ще разкажа как попаднах при моята господарка, танцувачката Антонина.
Имаше един сирийски търговец от Акре, на име Барак, който се занимаваше с търговия на християнски реликви. Ако някоя от тези реликви беше истинска, това е било без съмнение случайно, защото не мога да си спомня през ръцете му да е минавал предмет, за който да е бил принуден да заплати някаква фантастична цена. Основната му дарба се състоеше в това да припише фалшива светост на някаква напълно лишена от стойност вещ. Така например при едно пътуване до Ирландия той взел със себе си една реликва, която приписал без колебание на свети Севастиан, умрял от мъченическа смърт при Диоклециан. Това бил един износен стар военен ботуш (подходящ за случая, тъй като Севастиан е бил стотник), захвърлен край пътя някъде в покрайнините на Александрия. Барак си дал труда да извади ръждясалите пирони от тока и да ги замени със златни, да наниже пурпурни копринени връзки в горната част и да намери едно тапицирано с яркочервен плат кедрово ковчеже, в което поставил скъпата реликва. Взел и грубото, тежко платно, навито някога около бедрата на свети Йоан Кръстител, надиплено грижливо в красива кутия от сребро и кристал. То било не от лен, а от азбест — материя, която може да се разнищи и от нишките да се изтъче негорим плат. За невежите ирландци било истинско чудо, че това платно може да бъде поставено в буен огън, без да измени цвета си и без да се разпадне. Носел също инкрустирания със скъпоценни камъни пищял на свети първомъченик Стефан, гръбнака на една акула, чиито прешлени били завързани със златна
