различните Йоановци или по родното им място, или — ако това се окаже недостатъчно — по обичайните им прякори, като Йоан Копелето, Йоан Лакомника или Йоан Кървавия. Но в моя разказ има само един Велизарий той е толкова необикновен, колкото и самото му име.
Постепенно от хвалбите на кападокийците и от вайканията на злочестия Симеон се изяснило, че той се отправил смело с група доброволци към замъка на Йоан Кападокиеца, решен да го принуди да изплати поне част от дълга си, но бил нападнат при караулното от въоръжените с мечове и тояги стражи. Групата веднага се разбягала и изоставила Симеон, който бил пленен. Тогава самият Йоан Кападокиеца, който прекарвал есента в лов за дивеч и птици в своето имение, излязъл важен-важен и попитал десетника на стражата кой е този човек. Всички се поклонили дълбоко на Йоан, който изисквал от тях такова уважение, каквото обикновено се полага на един патриарх или управител на диоцез, и отговорили:
„Чудак някакъв, бирник ако ваша милост благоволи.“
Йоан Кападокиеца извикал:
„Измислете му тогава такава чудата смърт, че никой бирник да не посмее вече да ме безпокои в тракийските ми владелия!“
При тези думи шестима от стражите, предвождани от десетника, вързали ръцете и краката на Симеон, метнали го на един кон и незабавно тръгнали, надявайки се да угодят на своя господар.
Докато яздели, започнали да обсъждат какъв край да отредят на своя пленник. Десетникът подканил хората си да дадат предложения. Един от тях казал:
„Да вържем камък на шията му и да го хвърлим в някое блато.“
Но Симеон запротестирал шумно:
„Грях пред бога е да се трови водата. Моето разлагащо се тяло ще пръсне зараза. Освен това тази смърт съвсем не е чудата — това е обикновеният начин, по който робините постъпват с новородените кутрета. Измислете нещо друго!“
Десетникът се съгласил, че Симеон има право и те продължили пътя си.
Тогава друг кападокиец предложил да го вържат за някое дърво и да го надупчат със стрели. Но Симеон пак ги прекъснал:
„Нима искате да извършите светотатство, като осъдите един най-обикновен бирник на същата смърт, която е приел великомъченик Севастиян Милански?“
Това възражение също им се сторила основателно и те продължили да яздят. Трети предложил да го набият на кол, четвърти — да го одерат, а петият поискал да го заровят жив. Но всеки път Симеон отхвърлял с презрение тези предложения и ги: уверявал, че господарят им непременно ще ги накаже, ако се върнат и му доложат, че са го умъртвили по такъв обикновен и жалък начин. Десетникът застанал на негова страна и казал:
„Ако ни посочиш някаква достатъчно необикновена смърт, ще ти бъда наистина благодарен и ще наредя желанието ти да бъде изпълнено“.
Симеон отвърнал:
„Накарай господаря си да плати своя дълг доброволно. Тогава, можеш да бъдеш напълно сигурен в това, аз ще умра от учудване и в хрониките на диоцеза Тракия няма да може да се намери разказ за по-странна смърт от тази.“
Десетникът го ударил през устата заради проявената наглост, но продължавал да се колебае какъв вид смърт да му избере. Започнало да вали, кападокийците забелязали светлината в хана, завързали конете си в конюшнята и влезли да изпият по чаша вино и да продължат обсъждането.
Палеолог ги чул да споменават името на своя господар, известен като злобен и свадлив човек, затова решил да не предприема нищо, което би могло да предизвика неговите хора. Попитал ги дали ще му направят честта да приемат да ги почерпи с вино.
Недодяланият десетник не отговорил нищо, но тъй като се намирал близо до гърнето, от което се разнасяла вкусна миризма, той се обърнал към другарите си и казал:
— Имаме късмет, момчета! Този брадат старец е предвидил нашето пристигане и ни е сготвил заек.
Палеолог се престорил, че приема това като шега. Той казал на десетника:
— О, най-достоен от гърците, този заек няма да стигне за десет възрастни мъже и две момчета, едното от които освен това е благородник. Но ако ти и най-много още един от твоите хора ни направите честта да се присъедините към нас…
Десетникът отвърнал:
— Нагло брадато старче, много добре знаеш, че този заек не е ваш. Той е краден и без съмнение принадлежи на моя господар Йоан, така че не ви се полага да вкусите от него. Нещо повече, когато се навечеряме, ще ми платиш глоба за вашата кражба, която ще предам на господаря. Ще ми дадеш десет номизми или толкова, колкото намеря в джобовете ви. А колкото до твоя благородник, той ще ни прислужва. Момчета, пазете вратата! А сега вземете оръжието от двамата роби!
Палеолог разбрал, че всяка съпротива е безсмислена. Той казал на Андрей и на носача да предадат оръжието си доброволно и те го направили. Но Йоан Арменеца и особено Велизарий, който бил убил заека и изгарял от желание да го опита, изпаднали в голяма ярост, макар и да не казали нищо. Изведнъж Велизарий си спомнил за пещерата на циклопа и решил да напие тези главорези, за да могат по-лесно да се справят с тях, ако се стигне до бой.
Той започнал да изпълнява ролята на виночерпец най-учтиво, като им наливал само чисто вино без вода и казвал:
— Пийте спокойно, велможи, виното е хубаво и никой няма да ви иска пари за него.
И понеже супата била станала много люта от пипера, кападокийците изпили повече вино, отколкото биха погълнали при други обстоятелства. Те вдигнали тост за него, като го нарекли свой Ганимед2, и поискали дори да го целунат, но той им се изплъзнал. Тогава един от стражите станал и отишъл в кухнята, хванал младата робиня и започнал да й смъква робата, но тя избягала от къщата и се скрила в храстите, където пияният войник не могъл да я намери, затова бил принуден да се върне.
Кападокийците започнали да спорят на пияна глава по въпросите на религиозната догма. Това е болест на века. Когато се срещнат, да речем, селяни, човек очаква те да поведат разговор за добитъка и посевите, ако са войници — за битки и за военните си задължения, а ако са блудници — за дрехи, средства за разкрасяване и за успехи сред мъжете. Но не, щом се съберат двама или трима, в кръчмата, в казармата, в публичния дом или където и да е другаде, те веднага започват да обсъждат с вид на много учени някоя от трудните тези на християнската доктрина. А тъй като главните спорове на различните християнски църкви винаги са се водели около божествената природа на Христа — тази най-изкусителна тема за философски дебати, — пияните кападокийци започнали, разбира се, и то не без богохулство, да постулират същността на светата троица и по-специално на второто й олицетворение — Сина. Те всички били православни християни и сякаш се надявали Палеолог да почне да спори с тях. Но той не го направил, защото споделял техните схващания.
Симеон обаче скоро се проявил като монофизит3. Сектата на монофизитите имаше силно влияние в Египет и Антиохия и през последните няколко десетилетия бе създала
