можете да се обърнете за съдействие.
Така инцидентът приключил по-миролюбиво, отколкото започнал, а когато момчетата научили, че именно Велизарий и Йоан Арменеца са водили пиперения бой с кападокийците — възрастни мъже, — те започнали да ги гледат с уважение. Велизарий станал приятел както с Улиарис, така и с Руфин, дори успял да ги накара да си сътрудничат в приключенията, предприемани под негово ръководство. Предвождани от Велизарий, те се проявили много добре в знаменитата битка със снежни топки срещу момчетата от едно съседно манастирско училище.
Тази история, макар и детинска, може би представлява известен интерес. Момчетата от манастирското училище били обречени от своите родители да станат калугери. В манастирската стена имало една пролука, през която бъдещите калугери, въоръжени с тояги като египетските монаси от Синайската пустиня, слизали да причакват момчетата от имперското училище, когато отивали вкъщи за обед и им нанасяли жесток побой. Един ден, когато бил паднал много сняг, Велизарий, Йоан Арменеца и Улиарис подмамили голяма група манастирски ученици в капан — един склад за дървен материал, собственост на бащата на Руфин. Там сините и зелените, сключили примирие за случая, просто ги засипали със снежни топки и отвели, двайсет пленници, които, затворили в помещението за занимания по борба в двора на имперското училище. Но за нещастие Улиарис бил заловен недалеч от пролуката в манастирския зид.
Между воювалите под предводителството на Велизарий през този ден имало и една малка група „слуги“, по-точно четирима-петима носачи на чанти, между които Андрей, и половин дузина бедни момчета, известни под прозвището „помощници“. Тези помощници не били редовни ученици, но им се разрешавало да седят на задните чинове и да получават безплатно обучение. В замяна на това те трябвало да извършват определена черна работа: да почистват училищните нужници, да мият пода с вода и четка след края на уроците, да пълнят мастилниците, да натъркват с восък употребените восъчни дъсчици на другите ученици и да поддържат пещта, която отоплявала класните стаи през зимата посредством монтирани в пода тръби. Тези помощници били гледани с презрение от редовните ученици, които ги третирали като натрапници. Но Велизарий им обещал тайно, че ако се сражават добре и се подчиняват на заповедите му, ще се погрижи тяхното положение да бъде подобрено.
Той застанал начело на слугите и ги повел в атака към манастира през задната порта при кухнята. Тук по това време на деня се събирали неголяма група бедняци от всички възрасти, за да получат безплатно супа, сух хляб и огризки от месо. Велизарий и неговата чета влезли без много шум, представяйки се за просяци, но скоро се промъкнали край кухнята, пресекли лехите със зеле на калугерите, без да срещнат никого, и се добрали до училищната сграда. Тук в една барака те намерили Улиарис с вързани ръце и крака и с окървавена глава. Никой не го пазел, тъй като врагът, обезпокоен за съдбата на своите пленени приятели, бил събрал всичките си сили при пролуката в зида. Улиарис настоял да ги нападнат в гръб, но Велизарий счел това предложение за рисковано, понеже щели много трудно да се измъкнат, ако манастирските ученици повикат на помощ калугерите и послушниците. Той предложил да се оттеглят бързо по пътя, по който били дошли.
И така, те се измъкнали, взимайки със себе си като законна плячка ябълки, орехи, медени курабии и ароматни кифли, които задигнали от окачените в бараката торби. (Било заговезни и на учениците били раздадени лакомства, за да приемат с по-голяма готовност лишенията на предстоящите велики пости.) С победен химн на уста нападателите се прибрали в своето училище, където разпределили справедливо плячката между всички ученици. Велизарий обаче настоял да не се дава нищо на малцината момчета, които не взели участие в сражението, и едно от тях, наречено Малкия Апион, най-прилежният ученик на Малт, се озлобило завинаги срещу Велизарий. Колкото до двайсетте пленени момчета, те били освободени по нареждане на Малт, но игуменът ги отлъчил за цял месец от църковните служби.
Велизарий (чиято майка починала горе-долу по същото време) бе израснал висок, силен, широкоплещест младеж. Чертите на лицето му бяха благородни и правилни, имаше черна, гъста и къдрава коса, искрена усмивка и звучен смях. Единствено скулите му, които бяха малко изпъкнали, издаваха донякъде варварския му произход. Учителите му бяха доволни от живия интерес, който проявяваше към учебния материал, а съучениците му се възхищаваха от неговата смелост и сръчност в борбата и в играта с топка. Беше също много добър плувец. Създал бе малка група конници измежду по-големите момчета в училището, като осигури коне от своето имение за онези, които нямаха възможност да се снабдят сами с такива, и ги обучаваше в парка на вуйчо си. Упражняваха се главно в стрелба с лък и хвърляне на копие по чували, окачени на клоните на един дъб. Но не пропускаха също така да организират и турнири и дуели с тъпи оръжия, устройваха си дори миниатюрни морски сражения с лодки по река Хебър, която тече край град Адрианопол. Така те станаха вещи в бойното изкуство още преди да отидат във военното училище в Константинопол — цялата им група се записа в него, тъй като решиха, че е под достойнството им да постъпят на гражданска служба. Някои от тях, които бяха синове на занаятчии и задължени с декрет да не напускат наследственото поприще, трябваше първо да се освободят, като дадат подкуп на съответните лица в двореца.
Глава втора
Пиршеството у Модест
Вече казах няколко думи за вуйчото на Велизарий, Модест — за неговата слабост към римските традиции и за предвзетата му реторика, изпълнена с игра на думи и неясни намеци. Виждал съм го само веднъж, и то преди близо шейсет години, но спомените ми за този случай бяха впоследствие многократно опреснявани от Велизарий, едно от любимите домашни развлечения, на когото бе да имитира Модест и да разсмива господарката Антонина. Освен това наследих един том с негови стихове и друг със старателно съчинените му в стила на Плиний14 писма, като и двата тома започват с посвещение на Велизарий. А и когато бях в Рим по време на обсадата, видях много римски благородници, чиито език и маниери бяха съвсем в неговия стил, така че познавам доста добре този тип хора.
Място на действие — трапезарията във вилата на Модест. Присъствуват: самият домакин Модест, гражданинът Симеон, директорът на училището Малт, други трима местни сановници, Бесас (едър, набит гот — кавалерийски военачалник, разквартируван в града), Симах (атински професор по философия) и Велизарий (по онова време на четиринайсет години), придружен от Руфин, Йоан Арменеца, Улиарис и от наставника си Палеолог. И най-малките подробности са в духа на древния римски стил, тъй като Модест е истински познавач на миналото и не допуска никакви грешки — той може да защити всяко нещо с цитат от един или друг латински автор от Златния век. Гостите му се чувствуват малко неловко, особено Симеон, който е ревностен християнин и изпитва известно смущение от сладострастието, лъхащо от фриза, нарисуван в пространството между прозорците и тавана — темата е завръщането от Индия на пияния Бакх, бога на виното. Според желанието на Модест, изразено в изпратените покани, повечето от гостите му са облечени по римски обичай с дълги туники от бял вълнен плат и с къси ръкави. Но гражданинът Симеон е останал верен на тъмносивата вълнена блуза и широките панталони, носени от всеки обикновен жител на Тракия, който не е духовно лице, докато Бесас е облечен с ленена туника, с широки отвесни ивици в жълто, зелено и червено и тесни кожени панталони, понеже е гот. Освен това Бесас е наметнат с кафеникавожълта военна пелерина, закопчана с голяма, искряща аметистова брошка.
Всички са се настанили на кушетки около една стара кръгла маса от смрадлика. Бесас намира това за неудобно, тъй като е свикнал да седи изправен на твърдата военна скамейка, и завижда на момчетата — като непълнолетни, те са получили столове, а не кушетки, и седят на една странична маса. Водният часовник на Модест, с който той толкова се гордее и който е тъй неточен, показва четири часа и слугите гърци поднасят предястията: чинии с маслини, накълцан праз, зелен лук, риба тон с оцет, скариди, нарязани наденици, марули, стриди. Малт е определен за виночерпец, а високият военен чин на Бесас му дава правото да заеме консулското място при върха на образувания полумесец. Симах, философът, е възмутен, че главните почести са отредени на кафеникавожълтата пелерина на Бесас, този варварин, а не на неговата сива професорска тога, но не се осмелява да покаже открито чувствата си.
Малт има задължението да следи чашите да бъдат винаги пълни и да регулира съотношението между виното и водата — Модест често му е възлагал това задължение. Може да се разчита, че той ще прошепне на човека, който държи каните с вино и с вода, „долей вино“, когато разговорът е твърде официален и студен, и „долей вода“, когато репликите станат прекалено свободни и свадливи, така че духовете имат нужда от охлаждане. Една танцувачка, наета от театъра в Константинопол, с венец от рози в косите, голи
