Това бе най-точното му оръжие. Един готски благородник — братовчед на крал Витигес, както се оказа по-късно — следеше придвижването на обсадните съоръжения. Беше облечен с богато украсена броня и носеше високо пурпурно перо. Но макар и да се намираше, по свое убеждение, извън обсега на стрелите, смъртта все пак го достигна — Велизарий се прицели внимателно и заби една еленска стрела в гърлото му, поваляйки го мъртъв от коня. Разстоянието бе не по-малко от двеста крачки. Без да знаят, че тази точност не е нещо необикновено за Велизарий, готите бяха ужасени от лошата поличба. Радостен възглас отекна над стената, а готите спряха напредването си, за да отнесат трупа на убития. Неговото място бе заето от друг благородник, неговия брат, но тъкмо когато той даваше знак на кавалкадата да продължи, Велизарий се прицели отново и доказа на всеки, който може да се е съмнявал до този момент, че първият изстрел не е бил само въпрос на късмет. Сега стрелата улучи гота в широко отворената му уста, както крещеше нещо, и острието се подаде отзад през врата му. Той също падна мъртъв. Започнах да танцувам от радост и извиках:
— Великолепно попадение, господарю! Разреши и на нас да стреляме сега!
Защото в ръката си стисках лък, както впрочем и всички останали домашни слуги. Той каза:
— Чакайте тръбния сигнал, и тогава се мерете във воловете!
Тръбата зазвуча, ние всички опънахме лъкове и отпуснахме тетивата. Паднаха повече от хиляда готи и всички волове, горките животни. Разнесоха се страшни викове. Тогава, спомням си, се прицелих в един снажен пехотинец, тичащ напред с вързоп съчки, но не улучих и стрелата се заби в бедрото на някакъв кон, който се изправи на задни крака и хвърли ездача си. Взех на прицел конника, проснал се безчувствен на земята. На третия изстрел стрелата облиза рамото му и отскочи. Той продължаваше да лежи там като мъртъв, затова се огледах за други мишени, но не видях такива — готите се бяха оттеглили ужасени и сега стояха извън обсега на лъка.
Скоро голяма готска част от всички родове войски тръгна нанякъде и изчезна от погледа ни. Ние не знаехме още това, но те бяха получили заповед да нападнат Зверилника до Порта Пренестина, на две мили вдясно от нас. Тъй като четирийсет хиляди души продължаваха да застрашават Порта Салария, Велизарий не можеше да отдели войници оттук и да ги изпрати на помощ другаде.
Междувременно много опасно положение бе възникнало при Порта Елия до реката, където командир беше Константин. Само на един хвърлей от стената, на другия край на Елиевия мост, водещ към катедралата „Свети Петър“, се намира мраморният мавзолей на император Адриан. Това е една четвъртита постройка, увенчана с цилиндричен барабан, заобиколен с покрита колонада. Барабанът завършва с кръгъл купол. При изграждането на този великолепен паметник не е използуван никакъв хоросан — той е изграден само от мраморни блокове. По продължение на колонадата на равни разстояния са разположени конни статуи също от мрамор; мисля, че те изобразяват пълководците на Адриан. Мавзолеят представляваше сега преден пост на защитната стена, а мостът беше нейно продължение. Именно тук стояха на своя пост тристате войници на Константин — част от тях бяха въоръжени с балисти, имаше също точни стрелци с лък, както и малка група военни ковачи с тежки чукове.
Готският предводител на частта, която бе получила заповед да щурмува този пункт, се оказа благоразумен човек. Съобразил, че участъкът от стената, защитен от реката отляво и отдясно на Елиевия мост, ще бъде по-слабо охраняван, той бе скрил няколко лодки в готовност за нападение на половин миля нагоре по течението. На това място речният бряг под стената беше достатъчно твърд и широк, за да се вдигнат стълбите. Тук той смятал да свали с лодките една щурмова група от отсрещния бряг веднага щом започне атаката срещу мавзолея.
Той провел доста умело нападението на мавзолея. Хората му — тежковъоръжена пехота с щурмови стълби се придвижили, предвождани от него, под сводестата галерия, която започва от катедралата и завършва в непосредствена близост до мавзолея. Воините на Константин, заели позиция по колонадата със статуите, били нащрек, но не можели да направят нищо, преди готите да излязат изпод прикритието на сводовете. Тогава те започнали да се отбраняват яростно, но само със стрели и къси метателни копия, понеже балистите не могат да бъдат използувани при такъв малък ъгъл. Големи групи готски стрелци заели и четирите ъгъла на мавзолея и скрити зад огромни щитове, открили унищожителна кръстосана стрелба по колонадата, причинявайки тежки загуби на защитниците. Положението ставало опасно. Константин, предупреден за започващото нападение откъм речния бряг, трябвало да тръгне веднага начело на двайсетина души, за да го отблъсне. Нямало нито един свестен военачалник, който да поеме командуването.
Не след дълго стълби били опрени и на стените на мавзолея и по тях се заизкачвали готи в пълни бойни доспехи. Стрелите и късите копия на защитниците не им правели голямо впечатление. Рим щял да бъде загубен, ако не било спасителното хрумване на един храбър десетник от отряда на ковачите. Той ударил с чука си една от статуите и строшил крака й. Съседът му сграбчил този огромен къс мрамор и го запокитил надолу по стълбата. Първият от готите паднал като сноп и повлякъл със себе си цяла редица от катерещи се зад него войници. Същият десетник отчупил другия крак и статуята рухнала. Той трескаво я раздробил на подходящи за целта късове, които съседът му раздал на всички наоколо. Така готите били повалени от щурмовите стълби с натрошените крайници и торсове на античните герои на техните коне. Нападателите хукнали да бягат с крясъци, преследвани от нашите стрели и скоро попаднали в обсега на балистите. Свистенето на грамадните стрели, способни да пронижат човек или дърво, ги подгонило още по-бързо. Константин се справил лесно с атаката откъм речния бряг, така че на запад готите останаха с измамени надежди, както впрочем и на изток при Порта Тибуртина, а също и на север при Порта Фламиния — на двете последни места стената се извисява над стръмни склонове, твърде неудобни за атака.
При Порта Салария основният готски корпус продължаваше да ни застрашава, но сега вече хората му се държаха на сигурно разстояние, уплашени от участта на един от своите военачалници. Той бе застанал прав на клона на една пиния, прилепен до ствола, и обстрелваше нашите позиции по стената. Господарката Антонина обслужваше една балиста — тя се бе научила да се цели добре с тези машини. Двама души въртят ръчката, докато мерачът им каже да спрат, той се прицелва, а в това време помощникът поставя стрелата в роговия жлеб и по даден знак освобождава запънката. Аз изпълнявах ролята на помощник на господарката, а двама римски занаятчии въртяха ръчката. Тя се прицели внимателно в този точен готски стрелец и даде знак за стрелба. Натиснах лоста и стрелата изфуча. Гледката беше страшна. Грамадната стрела прониза гота в самата среда на бронята му и се заби до половината си дължина в дървото — той остана да виси там като гарга, прикована на вратата на някой хамбар като предупреждение за останалите гарги.
Господарката ръководеше тук отбраната, замествайки Велизарий, който препусна да помогне на Бесас и неговите хора при Зверилника, разположен недалеч от Порта Пренестина, където врагът нападаше яростно. Зверилникът имаше триъгълна форма с две слаби външни стени под прав ъгъл, пристроени към главната крепостна стена; някога тук са били държани лъвовете за игрите в Колизея. Не бяхме в състояние да отбраняваме външните стени, понеже те бяха ниски, а и малката им дебелина не позволяваше изграждането на подходящи прикрития. Освен това Витигес си даваше сметка, че оградената от тях част от главната стена беше в плачевно състояние и щеше твърде бързо да се поддаде на ударите на тарана. Готски пехотинци се изкатерили по рова с кирки в ръка, за да подкопаят едната външна стена, която междувременно щяла да ги пази донякъде от стрелите на защитниците. Завладееше ли Зверилника, Витигес можеше да се надява и на пълна победа. Всичко било готово — съчки, дъски, подвижни скели и щурмови стълби, също както при Порта Салария. Голяма група готи, въоръжени с дълги копия, чакали настрани.
Нападателите, минали отсам рова, въртели кирките неуморно; не след дълго част от стената се срутила с грохот навън и те се втурнали в Зверилника. Без да губи време, Велизарий изпратил два силни исаврийски отряда да се спуснат със стълби върху външните стени. Оттам те скочили сред струпаните готи, затворили входа на Зверилника и започнали безмилостна сеч. Защото, докато исаврите носеха къси криви саби, великолепни при бой в тясно пространство, готите бяха въоръжени с двуръчни широки мечове, които се нуждаят от много място, за да свършат добра работа. Нови готски пехотинци се втурнали да помагат на своите другари, но изведнъж Порта Пренестина се отворила и пропуснала цяла колона конници от личната гвардия на Велизарий заедно с известен брой тракийски готи. Те нападнали с копия варварските войници, струпани в безредие наоколо, и ги преследвали чак до техния лагер на половин миля разстояние, нанасяйки им тежки загуби. След това конниците се върнали и подпалили скелите, тараните и стълбите; когато към небето лумнали огромни огнени езици, те се прибрали необезпокоявани в града. Внезапно контранападение бе предприето по заповед на господарката и при Порта Салария; то също се увенча с успех — и тук готите
