откритата площ с глина и камъни, готите направиха силно укрепление, към което изградиха пристройки. Тук разположиха гарнизон от седем хиляди души и по този начин получиха контрол както над Виа Латина, така и над Виа Апия. Още преди да ни сковат зимните студове, Рим бе изпаднал в бедствено положение, поради недостига от храна. Останалите граждани, макар и повлияни от непрестанните успехи на Велизарий, отказаха да се запишат на военна служба като доброволци. Сред тях все повече се ширеше недоволството, особено след понесения от нас временен неуспех, за който скоро ще разкажа.
Именно бдителността на господарката Антонина помогна да се разкрие предателството на папа Силверий. Велизарий бе възложил на нея да дава на граждански лица разрешение за напускане на града по някаква работа. Тя разкриваше много бързо всеки опит за измама, но преди да се заеме с тази задача, голям брой жители на Рим, необходими за работа по укрепленията, успяха да избягат под един или друг предлог. Един ден при нея дойде някакъв сладкодумен свещеник и поиска разрешение да отсъствува два-три дена — бил оставил една книга в ризницата на своята енорийска църква недалеч от Милвийския мост и сега трябвало да види нещо в нея. Господарката запита: „Каква книга?“, а той отвърна, че ставало въпрос за посланията на свети Йероним. Тя знаеше, че никой свещеник с всичкия си не би рискувал да премине през линията на готите само за да донесе тези овехтели, жлъчни писма, копия от които освен това сигурно можеха да се намерят в коя да е църковна библиотека на Рим. Но Антонина скри своите подозрения и му даде пропуск. Свещеникът бе задържан същата нощ на излизане от страничната врата на Порта Пинция. Зашито в полите на расото му, бе намерено писмо до крал Витигес, подписано от всички по-видни сенатори и от самия папа, с което те му предлагаха да отворят Порта Азинария и да пуснат готската войска в някоя от следващите нощи — по негов избор.
Налага се да обясня, че за да се освободи колкото може повече от отговорностите си на съдия, които биха попречили на военните му задължения, Велизарий бе поверил на Антонина и разрешаването на всички граждански спорове, както и наказването на цивилните престъпления, но продължаваше да разглежда лично споровете между военни лица и извършените от тях закононарушения. Господарката председателствуваше ежедневните съдебни заседания в своята резиденция — двореца Пинция. Когато тя назова пред мъжа си имената на предателите и му показа писмото, той се разгневи, но не се изненада — знаеше, че крал Витигес бе заплашил да убие римските заложници в Равена ако Италия продължава да не му се покорява. Велизарий обаче не смяташе за необходимо да съди лично предателите вместо Антонина само защото те бяха толкова знатни лица. Всъщност тон бе доволен, че делото попада под юрисдикцията на жена му — като предан християнин, би се срамувал да съди духовния глава на своята църква. Но господарката съвсем не споделяше неговите скрупули, тъй като дълбоко в сърцето си бе все още езичница. Тя казваше: „Каква е разликата между предател с митра и предател с шлем?“ Все пак Велизарий реши да присъствува на съдебното заседание, понеже не искаше да дава вид, че бяга от отговорност. Господарката не се чувствуваше разположена този ден и затова се бе излегнала на една кушетка, а той седна в краката й като неин помощник.
Повикан пред съда, папа Силверий се появи в пълния блясък на своя сан в злато, пурпур и бяла коприна, сякаш искаше да внуши благоговеен страх у господарката. На ръката си бе сложил пръстена на свети Петър, пръстите му здраво стискаха пастирския жезъл, а на главата му искреше обсипаната със скъпоценни камъни тиара. След него вървеше свита от епископи и дякони, всички пременени с великолепни одежди. Господарката обаче им нареди да чакат в първото и второто преддверие в зависимост от сана им.
Папа Силверий удари с жезъла си по пода и попита господарката:
— Защо, о сияйна Антонина, сестро во Христе, ни доведе тук, прекъсвайки грубо нашите молитви с това ненавременно повикване? Какво толкова ти има, че не можа да дойдеш вместо това ти в нашия дворец, както изисква благоприличието?
Тя сви вежди подобно на Теодора и без да удостои с отговор неговия въпрос, го запита направо:
— Папа Силверий, какво сме ти направили, че искаш да ни предадеш на готите?
Той се престори на възмутен:
— Нима искаш да обвиниш богопомазания наследник на свети апостол Петър в такова ужасно престъпление?
Но господарката го сряза:
— Да не си въобразяваш, че щом по традиция са ти поверени ключовете небесни, в твоя власт са и ключовете от Порта Азинария?
— Кой ни обвинява в такова подло предателство?
— Твоят собственоръчен подпис и печат!
И тя му показа заловеното писмо.
— Безсрамна прелюбодейко, това е фалшификация! — изрева той.
— Бъди почтителен към съда, духовнико, или ще заповядам да те набият с камшик! — заплаши го Антонина.
Тя нареди да въведат енорийския свещеник, който бе направил пълни самопризнания, без да се налага да бъде измъчван. Лапа Силверий се разтрепери от срам, но продължи да отрича вината си. Накрая бяха призовани да свидетелствуват срещу него и деветимата сенатори, които също бяха сложили подписите си под писмото. Още преди това те бяха поверили съдбата си на милостта на господарката и сега разплакани обвиниха папата в лицето, че ги е изкушил да нарушат своята вярност.
След кратко обсъждане с Велизарий господарката произнесе своята присъда:
— Съгласно закона присъдата срещу предатели, провинили се по време на отбраната на един град, трябва да бъде обезобразяване на лицето, излагане на унизително шествие из улиците на града и позорна смърт чрез набиване на кол, но нашето уважение към доброто име на църквата не ни позволява да приложим стриктно буквата на закона. Все пак един пастир, който продава стадото си на арианския вълк, няма право да запази овчарската си гега. Евгений, смъкни одеждите на този поп и му дай монашеското расо, окачено на онази кука! Силверий, лишавам те от епископския сан и ти заповядвам да напуснеш града още тази нощ!
Когато духовниците от папската свита научиха за присъдата, те бяха възмутени от това светотатство, но не можеха да оспорят нейната справедливост. Приближих се до папата, взех му жезъла, пръстена и тиарата и ги сложих на една маса. След това го отведох в друго помещение, където ни чакаше иподяконът на областта. Той свали всички одежди на Силверий и го остави само по долна риза — не от конски косми, а от извезана с цветя фина коприна, като женска. Накрая му подадохме монашеското расо, нахлузихме го през главата му и го пристегнахме с връв, без да разменим нито дума.
Когато го върнахме обратно в съдебната зала, господарката се обърна към него с думите:
— Прекарай остатъка от земните си дни в разкаяние, брате Силверий, следвайки примера на бележития си предшественик, първия епископ на Рим, който също като тебе изневери на своя господар34. Накрая той изкупи греха си чрез мъченическа смърт на хиподрома на Калигула, но ние не очакваме толкова светост от твоя страна.
През цялото време Велизарий не каза нищо и изглеждаше силно притеснен.
Силверий бе изпроводен от двама масагетски хуни, които го заведоха в стражевото помещение при Порта Пинция. Същата нощ той напусна Рим, отправяйки се към Неапол, откъдето възнамеряваше да продължи на изток.
Подчинените му се събраха да изберат нов папа. Успехът увенча дякон Вигилий, който си бе дал труда да подкупи избирателното тяло с цели петнайсет хиляди номизми. Златото бе на по-голяма почит от всякога сред тези алчни духовници. Гражданското население получаваше много малка дажба жито, която допълваше със зеле и различни треви, като коприва, радика и урока, но изобилна и хубава храна можеше да се купи само със злато. През това лято войниците все по-често се промъкваха нощем в нивите зад линията на готите, отрязваха със сърпове няколко стиски класове и ги напъхваха в торби, преметнати върху гърба на коня. Една торба жито струваше сто пъти повече, отколкото в мирно време.
С приближаването на зимата и тези доставки спряха — надениците от катърско месо бяха единствената прилична добавка към оскъдните дажби брашно, която можеха да купят дори и най-богатите. Хората почнаха да ядат котки, плъхове и смазка за оси. Само от вино не се чувствуваше остър недостиг, понеже Велизарий бе иззел всички запаси от частните изби и ги бе предоставил за всеобща консумация. Рим гладуваше, но колкото и да е странно, не видях нито един недохранен свещеник. „О — каза сухо
