Урия и го одобрил с голямо мнозинство. Благородниците презираха Витигес и се възхищаваха от Велизарий, а и без това Равена не би могла да издържи още дълго поради изгарянето на житниците.
Така Велизарий получи тайна покана от съвета на готите да стане император на Запада. Техният пратеник бе последван не след дълго от вестоносец на самия Витигес, който бе научил за гласуването в съвета. Витигес заявяваше, че е напълно готов или да се откаже от престола, или да посрещне Велизарий с императорски почести и да се признае за негов васал.
Велизарий не каза на никого за това предложение, с изключение на господарката Антонина. Той извика възмутен:
— Как могат да ме вземат за предател на моя император? Какво съм направил, че да заслужа такова оскърбление?
Антонина се засмя и каза:
— Но и самият император споделя това мнение.
— Какво искаш да кажеш?
— Прочети това!
Писмото, което му даде да прочете, бе току-що получила от Теодора. В него императрицата описваше с горчивина срещата между Юстиниан, Нарзес, Йоан Кападокиеца и нея. Теодора бе много разгневена заради порицанието, отправено й така нетактично от Юстиниан в присъствието на двамата съветници, и явно бе написала писмото като един вид отмъщение. То завършваше горе-долу така: „Моя скъпа приятелко Антонина, ако все пак е вярно (макар и дълбоко да се съмнявам в това), че твоят съпруг замисля тази смела стъпка, недей от вярност към мен да го разубеждаваш. А ако никога не е мислил да я предприеме, убеди го да стори това. Защото той е единственият човек днес, който е в състояние да въдвори законност и ред в Италия и Африка и да допринесе за тяхното процъфтяване, а това е най-добрата защита на нашите западни граници. Нека само изпрати обратно източните войски, когато няма да има вече нужда от тях, и нека остане в мир с нас. Бъди моя царствена посестрима в Рим, мисли с нежност за мен, изпращай ми често новини за себе си и закриляй, заради миналите времена, сините на тамошния хиподром. Тогава ще продължа да те обичам както винаги досега. Ще ти обясня накратко: моят свещен съпруг завижда за победите на твоя благороден Велизарий. Не мога да обещая, че някой ден той няма да се отнесе крайно несправедливо към него. Ако твоят съпруг наруши верността си сега, това ще бъде една мъдра и добре обоснована постъпка, от която целият свят ще има голяма полза.“
Очите на Велизарий мятаха мълнии, когато хвърли писмото на Теодора върху живите въглени в мангала. Не каза нито дума, докато пергаментът не се превърна в пепел. Тогава рече:
— Верността на Велизарий струва за него повече от петдесет Италии и от сто Африки.
После свика помощниците си.
— Утре — съобщи им той — ще влезем в Равена с мир. Предупредете войниците си.
Всички облещиха очи. Присъствуваха и пратениците на Юстиниан.
— Какво, не сте ли доволни?
— О, господарю! Ами готите? Предават ли се?
— Как иначе щяхме да влезем!
Велизарий уверил насаме готските пратеници, че никой гражданин на Равена няма да бъде нито ограбен, нито заробен, и се заклел в това върху Евангелието. Но накрая им казал:
— Що се отнася до императорската титла, съгласете се да не я приемам на всеослушание, докато не вляза в града. Когато крал Витигес ми отдаде почит, това ще бъде знак за тръбачите да затръбят императорския салют.
На другия ден минахме по пътя през мочурището и завзехме града. Докато нашите войници вървяха в стегнат строй по улиците, готските жени ги гледаха от вратите и казваха на мъжете си, заплювайки ги в лицето:
— Толкова малобройни и такива нещастни дребосъци! А всеки път допускахте да ви побеждават.
А мъжете им отвръщаха:
— Не, побеждаваха ни не те! А онзи красив висок пълководец, който язди отпред на белочелия си дорест кон. На него се дължи всичко. Той ще бъде нашият нов владетел — най-мъдрият, най-благороден и най-храбър мъж, който някога е живял. Името му е Велизарий.
Велизарий прие капитулацията, но не и почестите на Витигес, и въпреки че готите очакваха всеки момент да се провъзгласи за император, той не даде знак за това. Но те нямаха нищо против да чакат, тъй като Велизарий удържа думата си да не поробва и да не ограбва жителите на Равена (конфискува само кралската съкровищница от името на императора) и защото докара няколко кораба с храна. Освен това той разреши на всички готи, притежаващи земя на юг от река Падус, да напуснат града и да се върнат да я обработват. Тази стъпка не криеше опасност, понеже във всички укрепени градове на юг имаше сега негови гарнизони.
През първите няколко дни Велизарий оставяше готите да вярват, че не след дълго ще приеме короната. Господарката Антонина се обнадежди и го запита:
— Е какво, взе ли мъдрото решение?
А той отвърна:
— Да, реших да остана верен на клетвата си към василевса. Щеше да бъде грешка, ако не бях използувал тази възможност да превзема вражеската столица, без да дам нито един убит.
Господарката Антонина бе толкова разгневена, задето той оставаше верен на клетва, дадена преди години на един негодник, че почти не му говореше. Теодосий също изглеждаше разочарован — може би защото тя му бе обещала да го направи префект на Рим, когато Велизарий стане император. Той казал на Антонина на четири очи:
— За да може Велизарий да запази клетвата си неопетнена, Италия ще трябва да загине.
— Как така да загине? — попитала тя.
А Теодосий отвърнал:
— Велизарий ще бъде отзован, а гибелта на страната ще бъде предизвикана от алчни бирници, несправедливи закони, глупави военачалници, своеволни стотници, метежи, бунтове, вражески набези. Почакай, и ще видиш!
Глава осемнадесета
Студено посрещане в родината
Равена е град на парадоксите. Тя е построена върху забити в една лагуна стълбове. Казват, че „в Равена жабите са много повече от хората, а комарите са по-многобройни дори от ангелите небесни“. Морето обаче отстъпва постепенно от брега, така че изграденото от император Август пристанище е сега овощна градина. Както казват, „ябълките растат по мачтите в пристанището на Равена“. На пет-шест стъпки под повърхността на почвата винаги има вода, което е крайно неудобно за строежи и погребения. От друга страна, тази вода е солена и жителите са принудени да събират дъждовна вода за пиене и готвене. Затова казват, че „тук мъртвите плуват, а живите ходят жадни; тук водата е застояла, а стените не устояват“. В Равена живее цяла колония от бивши сирийски търговци, всички много набожни, докато местните свещеници са продажни и склонни да нарушават каноническите норми. Както казват, „тук сирийците се отдават на молитви, а поповете — на лихварство“. Околностите не предлагат никакви възможности за лов и единствената позната игра е ръчната топка в баните, но поради влагата човек трябва да прави усилено физически упражнения, за да запази здравето си. Затова мнозина богати граждани се записват в гражданското опълчение и участвуват във военни упражнения и турнири, а командирите от гарнизона се включват, просто от скука, в литературни кръжоци и така стават по-начетени. Казват, че „тук книжниците си играят на войници, а войниците — на книжници“. Към тези многобройни парадокси сега се прибавяше още един — тук имаше един човек, който би могъл да стане владетел, ала не искаше, и друг, който много би желал да остане владетел, ала не можеше.
Парадоксално беше и откритието, че предишният ми господар Барак, голям познавач на реликвите, се е кланял благочестиво на една реликва от свети Виталий в местната църква, а както би потвърдил всеки историк, тази реликва не би могла да бъде истинска: намерих във въпросната църква окачен оброк в чест на чудотворното изцеление на Барак от камъни в жлъчката е помощта на тази реликва. Цял куп парадокси можеха да се посочат във връзка с Барак. Той дойде в Равена да иска богато възнаграждение от Велизарий,
