задето внушил на готите да му предложат да стане император на Запада. Ала Велизарий не само не го награди, но по мое искане го задържа във връзка с повдигнатото преди трийсет и три години обвинение във фалшификация и го изпрати под стража в Константинопол, където трябваше да бъде съден. В своето донесение по този въпрос обаче Велизарий не спомена нищо за ролята на Барак в заговора да бъде провъзгласен за император — той изпитваше такова отвращение към цялата тая работа, че предпочиташе да избягва всеки намек за нея. В Константинопол Барак си послужил с подкуп и бил освободен с чест. Днес, макар седемдесетгодишен вече, той след дълго прекъсване е отново надзирател на свещените реликви в Божи гроб. Доставя му голямо удоволствие да подновява следите от кръв по стълба на бичуването, да възстановява голготската гъба, почти напълно разкъсана от благочестивото рвение на поклонниците, или да открива в Йопа, заровени в един стар сандък по време на преследванията на император Нерон, огромно количество ранни християнски реликви от първостепенен интерес, и при това всички в много добро състояние.
За щастие напуснахме Равена преди сезона на комарите. Йоан Кървавия бе изпратил предупредително писмо до Юстиниан веднага щом научи, че готите са предложили короната на Велизарий. Юстиниан отзова незабавно Велизарий, като го поздрави топло за неоценимите му заслуги и намекна, че скоро ще бъде призован да действува на друго поле. Велизарий би предпочел да си уреди първо сметките с войската на Урия, сведена сега до някакви си хиляда човека, но не искаше да рискува да си навлече неодобрението на Юстиниан с още някоя постъпка на привидно неподчинение. Затова нареди на домашните си слуги да започнат да стягат багажа и да се приготвят за заминаване. Когато Урия научил за това в Павия, бил много изненадан и горчиво разочарован, тъй като вярвал, че Велизарий не се е отказал от намерението си да се провъзгласи за император. Накрая стигнал до заключението, че Велизарий, след като е направил преценка на силата на враждебните нему имперски части в сравнение с тази на готските войски, е сметнал една такава стъпка за прекалено рискована. Затова Урия склонил останалите благородници да изберат за крал на готите някой си Хилдибалд, племенник на вестготския крал на Испания. Той се надявал, че изгледите за военен съюз между готите в Италия и в Испания биха могли да наклонят везните и да подтикнат Велизарий да приеме короната. Хилдибалд обещал да отиде в Равена незабавно и да се поклони на Велизарий.
Обаче Велизарий отхвърли с презрение подновеното предложение и през пролетта на лето господне 540-то ние отново опънахме платна по посока на Константинопол, оставяйки Павия все още непревзета. Междувременно Юстиниан назначи единайсет пълководци с един и същи ранг — в това число и Йоан Кървавия — да оглавят войските в Италия. Тези мъже бяха единни само в своята завист към Велизарий и в ненаситната си алчност за пари и власт. След заминаването на Велизарий те се оказаха неспособни да предприемат каквито и да било съвместни действия и дори не направиха сериозен опит за превземането на Павия. Йоан Кървавия обаче организира убийството на Урия от новия крал Хилдибалд, убит на свой ред като отмъщение за смъртта на Урия. Тогава бе избран някой си Ерарих, но и той бе постигнат скоро от същата участ. Накрая фаталната корона премина у младия племенник на Хилдибалд — Тотила. Така в продължение на седем години готите бяха управлявани от седем различни монарси.
Юстиниан назначи за граждански управител на Италия Александър, по прякор Ножицата — някогашен сарафин, той привлече за първи път вниманието на властите в Константинопол с умелото си орязване на златните монети. От всеки петдесет монети, минаващи през неговите ръце, той прибираше злато, равно на теглото на пет, и то без жълтиците да изглеждат по-малки. Йоан Кападокиеца, далеч от намерението да го накаже за това мошеничество, го прибра със задачата да увеличи по същия начин номиналната стойност на златото във военната съкровищница и да участвува в други нечестни машинации. Ножицата показа скоро такава изобретателност при намирането на нови поводи за събиране на данъци, че бе удостоен с най-високи длъжности. До неотдавна се бе подвизавал като главен бирник при Соломон в Африка. Сега въпросът за намиране на пари за огромните разходи на Юстиниан се поставяше с по-голяма острота от всякога поради българските набези, опустошили толкова много земя. Ножицата приложи обичайните си кожодерски методи и в Италия. Изхитри се да заграби за своя царствен господар всичко, което войната бе пощадила, а Юстиниан на свой ред му разреши да задържи като комисиона пет на сто от заграбеното. Никой освен това не можеше да обвини Ножицата в пристрастие — той орязваше не само богатствата на готите и на италийците, но и заплатите и дажбите на имперските войски. Мрачното предсказание на Теодосий за бъдещето на Италия започваше да се сбъдва във всяко отношение. Но за това ще разкажа повече нататък.
Точно преди нашето отплуване персийският цар Хосроу започна своето очаквано нашествие в Сирия. То не беше съвсем неоправдано, тъй като Юстиниан водеше тайни преговори с белите хуни, живеещи отвъд Каспийско море, в опит да ги подкупи да нападнат Персия от север, както и със стария сарацински цар, опитвайки се да го откъсне от съюза му с Хосроу. Недоволни от предложените им условия, и двете страни предали на великия цар цялата си преписка с Константинопол. Хосроу решил да опита още веднъж южния път, тръгнал по десния бряг на Ефрат от Вавилонската долина и пресякъл границата, без да срещне съпротива. Тъй като войската му беше изцяло конна, той стигнал до Сура за шест дни и я превзел с хитрост по време на едно примирие за обсъждане на условията за предаване на града. След разговорите с представителя на императора — градския епископ — Хосроу го придружил с почести чак до главната порта, когато група перси изведнъж се втурнали е една дървена греда и преградили входа. Преди защитниците на Сура да успеят да махнат гредата, един персийски ескадрон нахлул вътре и препуснал по главната улица. Сура била разграбена и изгорена до основи, а жителите й — откарани като роби в Персия.
Наш пълководец в Сирия бе същият онзи Бузес, който се бе сражавал на левия фланг в Дара. Неговият щаб се намираше в Хиераполис, на още шест дни път срещу течението на реката. Като научил за приближаването на Хосроу, Бузес призовал гражданите и войниците да защищават с всички сили града, след което събрал леката си конница и се втурнал да бяга с най-голяма бързина. Хосроу настъпил срещу Хиераполис. Като видял яките стени, той се съгласил да се откаже от обсадата срещу откуп от сто хиляди номизми. Гражданите, уплашени от съдбата на Сура, платили исканата сума. След това Хосроу възвил на запад и спрял пред Берея. Тамошните укрепления му се видели по-уязвими от тези на Хиераполис, затова откупът бил повишен на двеста хиляди номизми. И тукашните жители се съгласили да платят, но когато започнали да събират парите, се оказало, че могат да дадат едва половината от исканата сума. Имперските бирници — и най-вече синът на господарката Фотий, който бе станал един от най-безсърдечните и най- усърдни агенти на Юстиниан — се бяха подвизавали напоследък в този район. Затова, страхувайки се от гнева на Хосроу, градските първенци и войниците от гарнизона напуснали стените на Берея и потърсили спасение в цитаделата. Хосроу превзел обезлюдените укрепления и разгневен от лошата шега, както сам я нарекъл, опожарил половината град. Но като разбрал, че сумата не е била събрана просто защото не е имало толкова пари, той опростил дълга и продължил към Антиохия.
Когато до Юстиниан стигнала вестта за нахлуването на персите, той веднага изпратил племенника си Герман — същия, който бе помогнал за потушаването на бунта в Африка — да огледа укрепленията на Антиохия. Те бяха в доста добро състояние, но имаха едно слабо място — голяма скала, наречена Орокасия, извиваща се до самата стена в най-високата й точка. Също както мавзолеят на Адриан представляваше непрестанна заплаха за стените на Рим, докато не бе включен в тях като външно укрепление, така и тази скала създаваше грижи на защитниците. Герман решил, че тя трябва да бъде незабавно укрепена. Единствената възможност била да се изкопае широк и дълбок ров, който да отдели стената от скалата (последната стигаше само на петнайсет стъпки от равнището на бойниците), и да се издигне по-високо самата стена. Но гражданските власти на Антиохия отказали да направят каквото и да било. Те заявили, че нямало време да се завършат изкопните и строителните работи до идването на Хосроу и че ако той ги изненада по време на работа, това щяло да означава сами да издадат къде е единственото слабо място на укрепленията. Ако се окажело, че не могат да устоят на обсадата, щели да се опитат да се откупят; всъщност патриарх Ефрем писал тайно на Хосроу и предложил да събере някаква разумна сума, например сто хиляди номизми. Но Юстиниан разпратил междувременно писма до всички градски префекти, като им забранил да плащат откупи под страх от смъртно наказание. Патриархът се боял да се изправи пред Хосроу с празни ръце и избягал на север в Киликия, както предвидливо направили и други заможни граждани. В това време от Ливан пристигнали шест хиляди конници на помощ на местния гарнизон и техните предводители затворили портите, така че бягството станало невъзможно.
Предният отряд на цар Хосроу скоро бил съзрян от защитниците на Антиохия. Неговият пратеник дошъл до самата стена и изложил персийските искания, които отговаряли съвсем точно на предложението на
