Министрите ми ръководеха работата си според изискванията ми; Месалина се занимаваше с преразглеждане на списъците на римските граждани. Тя откри, че известен брой освобожденци се представят за римски граждани и си присвояват привилегии, на които нямат право. Решихме да накажем всички подобни измамници най-строго, като конфискуваме имуществото им и отново ги направим роби, които да бъдат улични метачи или работници по пътищата. Дотолкова вярвах на Месалина, че й позволих да използува дубликат на моя печат за всички писма и решения, които вземаше от мое име по тези въпроси. За да направя Рим още по-спокоен, разтурих обществата. Нощните пазачи не бяха в състояние да се оправят с безбройните банди от млади гуляйджии, които напоследък се бяха образували по подражание на Калигуловите „веселяци“ и които държаха почтените граждани будни по цели нощи със своите възмутителни веселби. Всъщност общества съществуват в Рим вече близо сто години — въведени са от Гърция. В Атина, Коринт и други гръцки градове членове на подобни общества са били само младежи от благородни семейства, същото беше и в Рим до управлението на Калигула, когато той въведе модата да допуща в тях и актьори, професионални гладиатори, водачи на колесници, музиканти и други подобни. В резултат се засилиха хулиганството и безсрамието, както и пораженията върху имуществата — тези типове понякога си позволяваха да палят и къщи, както и да нараняват мирни граждани, които случайно бяха закъснели на улицата, търсейки може би лекар или акушерка, или по някаква друга неотложна работа. Издадох заповед, с която се забраняваха обществата, но като знаех, че това само по себе си не ще бъде достатъчно, за да сложи край на безобразията, предприех единствената резултатна стъпка: забраних използуването на каквато и да било сграда за техни помещения под заплаха на разорителна глоба и обявих за незаконна продажбата на готвено месо и всякаква друга готова храна в помещенията, където е приготвена. Разширих тази заповед и по отношение на напитките. След залез не се позволяваше консумацията на никакви напитки в пивниците. Защото самият факт, че се събираха в тези зали, за да ядат и пият, подтикваше тия момчетии, щом се поразвеселят, да излизат на свеж въздух, за да пеят неприлични песни, да се нахвърлят върху минувачите и да предизвикват нощните пазачи към сбивания и гонитби по улиците.
Принудех ли ги да вечерят по домовете си, подобни неща едва ли
Моята забрана се оказа полезна и зарадва голяма част от хората; всякога щом излезех, приветствуваха ме развълнувано. Гражданите никога не бяха поздравявали Тиберий тъй сърдечно, нито пък Калигула — освен в първите месеци на управлението му, когато той се разливаше от щедрост и любезност. Но аз не бях забелязал колко ме обичат и колко важно е станало опазването на живота ми за Рим, докато един ден из града не плъзнал слух, че съм бил нападнат из засада на път за Остия от група сенатори и техните слуги и съм бил убит. Целият град започнал да ме оплаква най-жално, хората кършели ръце, бършели очи и стенели, насядали пред праговете си; а пък ония, чийто гняв взел надмощие над скръбта, се втурнали към Форума и взели да крещят, че преторианците са предатели, а Сенатът — тумба от отцеубийци. Чули се гръмки заплахи за мъст и дори подхвърлили, че ще изгорят сградата на Сената. Слухът нямаше никакви основания, освен гдето през този следобед наистина бях на път за пристанището на Остия, за да разгледам приспособленията за разтоварване на зърнени храни. (Съобщили ми бяха, че в бурно време голяма част от зърното се пропилява по пътя от кораба до сушата и аз исках да видя как би могло да се избегне това. Малобройни бяха големите градове с такова лошо пристанище, каквото беше Остия за Рим: когато вятърът духаше силно откъм запад и бурните приливи нахлуваха нагоре по устието, житарските кораби трябваше да стоят на котва по цели седмици, без да могат да разтоварят.) Предполагам, че слухът е бил пуснат от банкерите, макар да нямам доказателства: това бе хитрост, за да се извика търсене на монети. Разправяше се наляво и надясно, че ако аз умра, незабавно ще настъпят граждански размирици с кървави сблъсквания по улиците между привържениците на съперничещите си кандидати за монархията. Банкерите, долавящи тази нервност, предвидиха, че богатите собственици, които не биха искали да се намесват в подобни безредици, ще побързат да напуснат Рим веднага щом дойде вест за моето убийство: и съответно ще последват бързи предложения до банките за продажба на земи и жилища срещу злато, на цена далеч под реалната им стойност. Така и стана. И този път Ирод спаси положението. Отишъл при Месалина и настоял тя веднага да издаде заповед от мое име за затваряне на банките до второ нареждане. Но паниката секна едва когато получих вестта в Остия за онова, което става в града, и бързо изпратих четирима-петима души мои служители — почтени хора, на чиято дума гражданите да вярват — да отидат на Форума и от ораторската трибуна да засвидетелствуват, че цялата тази история е чиста измислица, съчинена от някой враг на отечеството за собствените му тъмни цели.
Намерих приспособленията за разтоварване на зърното в Остия съвсем незадоволителни. И наистина целият въпрос за снабдяване със зърнени храни беше много труден. Калигула беше оставил обществените житници празни; също като държавната хазна. Успях да се оправя през зимата само след като убедих житарите да рискуват корабите си и да превозват жито дори и в лошо време. Естествено принудих се да ги възнаградя богато за загубата на някои съдове, моряци и зърно. Реших да приключа с въпроса веднъж завинаги, като превърна Остия в безопасен пристан дори и в най-лошото време, и изпратих строители да огледат мястото и да начертаят план.
Първите ми истински тревоги извън Италия започнаха в Египет. Калигула беше дал мълчаливото си съгласие на александрийските гърци да накажат александрийските евреи, както те сметнат за добре, заради отказа им да боготворят божествената му личност. Гърците нямаха право да носят оръжие на улицата — това бе привилегия единствено на римляните, — но въпреки това те извършиха безброй много физически насилия. Евреите, мнозина от които бяха събирачи на данъци и съответно мразени от победните и по- разточителни гръцки граждани, биваха подлагани на ежедневни унижения и опасности. По-малобройни от гърците, те не можеха да окажат равностойна съпротива, а и водачите им се намираха в тъмниците. Но изпратили вест до съплеменниците си в Палестина, Сирия и дори Партия, осведомявайки ги за тежкото си положение и умолявайки ги да ги снабдят тайно с хора, пари и военни съоръжения. Въоръжено въстание — това била единствената им надежда. Получили щедри помощи и еврейският бунт бил насрочен за деня, в който Калигула щял да пристигне в Египет; тогава гръцкото население трябвало да излезе в празнични дрехи на пристана, а целият римски гарнизон да бъде на почетна стража и да остави града неохраняван. Вестта за смъртта на Калигула стана причина бунтът да се подхване, преди да му е дошло времето, но безрезултатно и вяло. Обаче управителят на Египет се беше изплашил и ми изпрати молба за незабавна въоръжена помощ — в самата Александрия имаше малко войска. Тъй или инак, на другия ден той получил едно писмо, което му бях писал две седмици по-рано и в което му известявах, че съм станал император, и му нареждах да освободи алабарха, както и другите еврейски старейшини, повелявах му временно да прекрати прилагането на Калигуловите религиозни укази и нареждането му за наказанието на евреите дотогава, докато успея да уведомя управителя за тяхното окончателно премахване. Евреите били обхванати от бурна радост и дори ония, които не взели участие в бунтовете, сега решили, че се намират под мое императорско благоволение и могат да си го върнат на гърците безнаказано. Избили доста от най-проявените. си врагове. Междувременно аз отговорих на управителя на Египет, заповядвайки му да сложи край на безредиците дори ако се наложи с помощта на войската; но отбелязвах, че като се има пред вид писмото ми, което дотогава той сигурно ще е получил, както и благоприятните резултати, които очаквам от него, не смятам за необходимо да му изпращам войскови подкрепления. Заявих му, че твърде е възможно евреите да са действували, подтикнати от силни предизвикателства, и че се надявам сега, бидейки хора разумни, да сложат край на враждебността, като знаят, че неправдите им скоро ще бъдат поправени.
Това потуши безредиците; а няколко дни по-късно със съгласието на Сената окончателно анулирах указите на Калигула и върнах на евреите всички привилегии, с които се ползуваха при Август. Но мнозина от младите евреи все още страдали от чувство за несправедливост и тръгнали из улиците на Александрия, развявайки знамена, на които пишело: „Сега нашите преследвачи трябва да загубят гражданските си права“, нещо, което беше абсурдно, както и „Равни права на всички евреи в империята“, което не беше чак толкова абсурдно. Издадох указ, който гласеше както следва:
Тиберий Клавдий Цезар Август Германик, върховен понтифекс, народен трибун, консул за втори път, издава следния указ:
С настоящото с готовност одобрявам молбата на цар Агрипа и на неговия брат Ирод, личности, които високо ценя, да даря на евреите в цялата Римска империя същите права и привилегии, които дарих, или по- скоро възстанових, на евреите от Александрия. Оказвам на тези други евреи това благоволение не само за
