Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

— Не, Цезаре — отвърна Нарцис. — А ти? Обаче смятам, че той говореше като храбър и честен човек и понеже е от низшите офицери, би трябвало да си доволен. Защо ти са низши офицери, които много знаят и много мислят? Освен това призна, че победата се дължи само на тебе.

Но аз измърморих:

— Аз или съм пълен идиот, или съм прекалено умен.

Триумфът продължи три дни. На втория ден имаше представления едновременно в цирка и в амфитеатъра. В цирка имаше надбягвания с колесници, общо десет, атлетически състезания и борба между британски пленници и мечки: момчетата от Мала Азия изиграха техния национален танц на мечовете. В амфитеатъра бяха представени живи картини: нападението и плячкосването на Колчестър; подчиняването на неприятелските вождове и едно сражение между триста катувелауни и триста тринованти, с колесници и пехота. Победиха катувелауните. На утринта на третия ден имаше още конни състезания и една битка между катувелаунски бойци с широки мечове и един отряд от нумидийски бойци с копия, пленени от Гета предишната година. Катувелауните спечелиха лесна победа. Последното представление се състоя в театъра — имаше пиеси, интермедии и акробатически танци. През този ден Мнестер беше неповторим; и зрителите го накараха да изиграе своя танц на триумфа в „Орест и Пилад“ — той беше Пилад — три пъти едно след друго. На четвъртия път им отказа. Подаде глава през завесата и викна шеговито:

— Не мога да изляза, уважаеми. Орест и аз сме заедно в леглото.

След това Месалина ми каза:

— Ще те помоля да поговориш строго с Мнестер, мили ми съпруже. Прекалено самонадеян е за човек с неговата професия и с неговия произход, макар наистина да е незаменим актьор. На два-три пъти, докато те нямаше, той се отнесе много грубо с мене. Когато го замолих да репетира с трупата си един от любимите ми танци за едно празненство — знаеш, че аз ръководех всички игри и представления, защото Вителий нямаше време за това, а междувременно открих, че Харпократ, министърът, постъпва непочтено и трябваше да го екзекутираме, а пък Феронакт, когото назначих на негово място, трудно усвояваше работата, — та, все едно де, много ми беше трудно и Мнестер, вместо да ми помогне, ужасно се инатеше. О, не, каза ми, не можел да постави „Одисей и Цирцея“, защото нямало ни един, достатъчно надарен да изиграе Цирцея за неговия Одисеи, а когато му предложих да изпълни „Минотавъра“, заяви, че Тезей била роля, която ненавиждал да изпълнява, но че, от друга страна, било под неговото достойнство да танцува в роля, по-малка от тая на цар Минос. Ето така ми пречеше през цялото време. Просто отказваше да разбере, че аз те представлявам и че направо е длъжен да прави каквото му казвам: ала не го наказах, защото си помислих, че ти не би желал. Затова изчаках.

Повиках Мнестер.

— Слушай, гърче такова. Това е моята съпруга, господарката Валерия Месалина. Римският Сенат я цени толкова високо, колкото и аз: удостоиха я с високи почести. По време на отсъствието ми тя изпълняваше някои от моите задължения и се справи отлично. Сега ми се оплака, че си отказал да й помагаш и си се държал нахално. Разбери едно: ако господарката Месалина ти нареди да направиш каквото и да било, макар подчинението на заповедите да накърнява професионалната ти суета, трябва да й се подчиниш. Каквото и да било — запомни това, гърче такова, и то безропотно. Всичко — каквото и да било то.

— Слушам, Цезаре — отвърна Мнестер, коленичейки с насмешлива покорност, — и те моля да простиш глупостта ми. Не бях разбрал, че ще трябва да се подчинявам на господарката Месалина във всичко, мислех, че само за някои неща.

— Добре, сега най-сетне разбра.

С това завърши моят триумф. Войската се завърна в Британия, аз се върнах към гражданските дрехи и към задълженията си в Рим. Вероятно никому на този свят няма да се случи пак, както е сигурно, че никому не се е случвало преди, да ръководи първото си сражение на петдесет и три годишна възраст, без преди туй, в младостта си, да е служил каквато и да било военна служба, да спечели голяма победа и никога след туй да не стъпи на бойното поле.

Глава 23

Продължих да въвеждам реформите си в Рим и най-вече сторих всичко по силите си, за да създам чувство за обществена отговорност у моите подчинени. Назначих чиновниците при държавната хазна, които бях обучил, и ги оставих на тези длъжности за три години. Изхвърлих от конническото съсловие управителя на Южна Испания, защото не можа да се оправдае от обвиненията, отправени срещу му от войските ни в Мавритания, че е ограбвал половината от полагаемото им се жито. Получиха се и други обвинения за измама срещу му и той трябваше да заплати сто хиляди златици. Обиколи поред всичките си приятели, опитвайки се да спечели съчувствието им, разправяйки, че обвиненията били измислени от Посид и Палас, които обидил, напомняйки им, че са от робски произход. Но не му повярваха. В едно ранно утро този управител домъкнал всичките си домашни принадлежности, около триста големи товарни коли, пълни с най- ценни вещи, на мястото, определено за публични разпродажби. Това предизвикало голямо вълнение, защото той притежаваше ненадмината сбирка от коринтски съдове. Всички търговци и ценители се струпали там, Е облизвали устни и лакомо оглеждали предложените предмети. „Бедният Умбоний е свършен — разправяли те. — Сега вече ще можем да си купим евтино нещата, които отказваше да ни продаде, когато му предлагахме за тях истинските цени.“ Но останали разочаровани. Когато забили копието в земята, за да се разбере, че публичното наддаване започва, единственото, което Умбоний продал, било сенаторската си роба. После накарал да изтеглят копието в знак, че наддаването е свършило и в същата вечер, в полунощ, когато отново се позволяваше да минават товарни коли по улиците, отнесъл вещите си у дома. Просто искал да покаже на всички, че все още има много пари и може да си живее охолно като обикновен гражданин. Обаче аз не оставих тази обида да мине безнаказано. През същата година наложих висок данък на коринтските съдове и той не можа да се укрие, защото публично бе показал сбирката си и дори я бе оповестил със списък на дъската за наддаване.

По това време започнах да се занимавам сериозно с въпроса за новите религии и култове. Всяка година в Рим се въвеждаше по някой чуждоземен бог, да задоволява нуждите на преселниците, и в общи черти аз нямах нищо против това. Така например една колония от четиристотин арабски търговци от Йемен със семействата си се бяха заселили в Остия и бяха вдигнали там храм на племенните си божества: това бе порядъчно боготворене, то не включваше човешки жертвоприношения или други нередности. Но онова, което не исках да позволя, беше безредното съревнование между различните религиозни култове, чиито жреци и проповедници вървяха от къща в къща да си търсят последователи и в стремежа си да ги увещаят служеха си с примамливия език на служителите при публичните разпродажби или на сводниците, или на гръцките астролози. Откритието, че религията е търговска стока подобно на зехтина, смокините или робите, е било направено в Рим в късните години на Републиката и още тогава са били взети мерки да се сложи край на това търгашество, но неуспешно. След завземането ни на Гърция настъпило видимо отслабване на религиозното вярване — по времето, когато гръцката философия взела да се разпространява в Рим. Философите, макар да не отричат божественото начало, го превърнали в такава отдалечена абстракция, че римляните, бидейки хора реалисти, започнали да размишляват: „Да, наистина боговете са безкрайно могъщи и мъдри, тъй също и безкрайно далече от нас. Те заслужават нашето уважение и ние ще ги почитаме най-предано, ще им вдигаме храмове и ще им принасяме жертви, но очевидно е, че сме грешили, като сме си мислили, че ще си губят времето да умъртвяват отделните грешници или да наказват цял един град за престъплението на един човек, или пък да ни се явяват в човешки образ. Обърквали сме измислиците на поетите с прозаичната реалност. Трябва да променим схващанията си.“

Това решение отворило една голяма и мъчителна празнина между обикновения, простичък гражданин и онези отвлечени идеали (например) за Власт, Интелигентност, Красота и Добродетелност, в каквито философите са превърнали Юпитер, Меркурий, Венера и Диана. Хората имали нужда от същества, които да посредничат между тях. И в тази празнина нахлули цели тълпи от божествени или полубожествени образи. Предимно чуждестранни божества с твърде определени характери, около които било трудно да се философствува. Те можели да се призовават с молитви и да приемат видим човешки образ. Можели да се появяват сред кръга от поклонници и да разговарят приятелски с всеки член на култа. Понякога дори влизали в полови сношения с някои от вярващите жени. По времето на чичо ми Тиберий стана голям