управлявани от друг, по-велик от Мойсей, по-славен от Соломон, а именно Ирод, Възлюбления, Миропомазания от Бога.
Празненството, уредено уж за моя рожден ден, трябвало да се състои в амфитеатъра в Цезарея; дивите зверове, гладиаторите и колесниците за надбягване били подготвени за представленията, които Ирод всъщност не смятал да се състоят. Зрителите били отчасти сирийски гърци и отчасти евреи. Те заемали различни места в амфитеатъра. Престолът на Ирод бил сред неговите поданици, а до него били местата, запазени за видни гости. Нямало римляни: всички те били в Антиохия, където празнували рождения ми ден под председателството на Марс. Но в Цезарея била посланница от Арабия, делегация от Тир и Сидон, майката и синовете на царя на Адиабена, както и Ирод Полион със семейството си. Зрителите се предпазвали от жаркото августовско слънце с големи сенници от бяло платно, но над Иродовия трон, изработен от сребро и обкичен с тюркоази, навесът бил от пурпурна коприна.
Зрителите нахлули вътре и заели местата си в очакване на Ирод. Проехтели тръби и ето го, появил се откъм южния вход с цялата си свита и тържествено се запътил към арената. Всички станали на крака. Носел царска роба от сребърна тъкан, обшита с лъскави сребърни медальони, които блестели от слънцето тъй ярко, че очите заболявали, като се вглеждали в него. На главата си имал златна диадема, искряща от диаманти, а в ръка държал бляскав сребърен меч. До него вървяла Киприя, облечена в царски пурпур, а зад нея идвали хубавите му малки дъщери, в дрехи от бяла коприна, бродирани с арабески и обточени с пурпур и злато. Ирод пристъпял с високо вдигната глава и пращал царствена усмивка на своите поданици. Стигнал при трона и се изкачил до него. Цар Ирод Полион, посланиците от Арабия и царят на Итурия напуснали местата си и приближили към стъпалата на трона, за да го поздравят. Говорели на иврит.
— О, царю, да живееш вечно!
Но за хората от Тир и Сидон това било недостатъчно: те се видели принудени да искат извинение за лошото си отношение към него в миналото. Отъркаляли се в нозете му. Водителят на тирийците го замолил най-смирено:
— Имай милост към нас, велики царю, разкайваме се за нашата неблагодарност.
А пък водачът на сидонците:
— Досега сме гледали на теб като на смъртен, но сега трябва да признаем, че ти си по-висш от обикновените хора.
Ирод отвърнал:
— Простено да ти е, Сидоне.
Тириецът възкликнал:
— Това е гласът на бога, а не на човек!
Ирод отвърнал:
— Тире, и ти си опростен.
Вдигнал ръка да даде знак за изсвирване на овнешките рогове, но внезапно я отпуснал. Защото една птица влетяла откъм вратата, от която сам бил влязъл, и започнала да се носи насам-нататък над арената. Хората вперили очи в нея и се подели изненадани викове:
— Я гледайте, кукумявка! Кукумявка, заслепена от светлината.
Кукумявката кацнала на обтяжното въже над лявото му рамо. Той се извърнал и я погледнал. И едва тогава си припомнил клетвата, която дал в Александрия преди тринадесет години пред Александър алабарха и Киприя, и собствените си деца, клетва да почита живия бог и да спазва Закона му, доколкото лежи в него, и проклятието, което извиквал над себе си, ако се осмели съзнателно да богохулствува от сърдечна злина. Първата и най-важна заповед на бога, изречена от Мойсей, гласи: „ДА НЯМАШ ДРУГ БОГ ОСВЕН МЕНЕ“, ала когато тириецът го нарекъл бог, Ирод не разкъсал дрехите си и не паднал по очи, за да избегне ревнивия гняв на бога! Не, той се усмихнал на богохулеца и рекъл: „Тире, и ти си опростен“, а хората около него подели думите и викнали: „Това е гласът на бога, а не на човек!“
Кукумявката се взирала в лицето му. Ирод пребледнял. Кукумявката избухала пет пъти, а сетне плеснала с криле, прелетяла над пейките и изчезнала отвъд. Ирод казал на Киприя:
— Кукумявката ме посети в тъмничния двор в Мизумен — същата кукумявка! — А сетне ужасен вик се изтръгнал от устните му и той едва промълвил на Хелкиас, първия му министър, приемника на Силас: — Отведи ме. Аз съм болен. Нека брат ми, царят на Халкида, председателствува Игрите.
Киприя прегърнала Ирод:
— Ироде, царю и любими, защо стенеш? Какво те боли?
Ирод отвърнал с ужасяващ шепот:
— Червеите са вече в плътта ми.
Изнесли го. Овнешките рогове не протръбили. Статуите не били донесени, за да ги разбие. Еврейските войници, разположени пред театъра, готови да нахлуят вътре при знака на Ирод и да започнат заколението на гърците, останали на своите места. Игрите завършили, преди да започнат. Еврейското мнозинство надало високи стонове и жалостиви викове, хората взели да късат дрехите си и да посипват главите си с пепел. Разчуло се, че Ирод умира. Той бил в ужасни болки, но повикал брат си Ирод и Хелкиас. и Тавмаст, и сина на Първосвещеника край леглото си в двореца и им казал:
— Приятели, всичко вече свърши. След пет дни аз ще съм мъртъв. В това съм по-щастлив от дядо си Ирод — той живя осемнадесет месеца, след като болката се бе загнездила в него. Нямам от какво да се оплача. Животът ми беше чудесен. Единствено себе си виня за онова, което ме сполетя. Шест дни оставих старейшините на Израел да ме назоват божи миропомазаник, а на седмия глупаво позволих името му да бъде охулено, без да ги осъдя. Макар да беше моя воля да увелича царството му до края на света и да го очистя, и да върна обратно загубените племена, и да го почитам през всички дни на своя живот, за този свой грях аз съм отхвърлен, също както моят праотец Давид беше отхвърлен заради греха си към хитита Уриа. Сега еврейството ще трябва да чака друго време, когато някой по-свят Спасител се яви, за да завърши онова, за което аз се оказах недостоен. Кажете на съюзническите царе, че средният камък е паднал от арката и че сега не могат да очакват помощ от еврейския народ. Кажете им, че аз, Ирод, умирам и че им вменявам в дълг да не захващат война с Рим без мене, защото без мен те са лодка без кормило, копие без връх, счупена арка. Хелкиас, погрижи се да не закачат гърците. Събери оръжията, раздадени тайно на евреите, и ги струпай в оръжейната в Цезарея Филипи и сложи там силна охрана. Върни на гърците оръжията и ги повикай да си поемат обичайните задължения. Тавместе, служителю мой, погрижи се да изплатиш всичките ми дългове. Братко Ироде, погрижи се да не се случва нищо лошо на милата ми съпруга Киприя и на дъщерите ми Друзила и Мариамна и най-вече отклони народа ни от необмислени дела. Поздрави евреите от Александрия и ги помоли да ми простят, загдето им дадох такива големи надежди, а след туй напълно ги разочаровах. Вървете си и нека бог е с вас. Повече не мога да говоря.
Евреите облекли власеници и се проснали, хиляди на брой, по земята край двореца въпреки страшната горещина. Ирод ги съзрял от прозореца на горния етаж в двореца, където лежал, и започнал да плаче заради тях.
— Бедни евреи — казал той. — Чакахте хиляда години, а сега ще трябва да чакате още хиляда, а може би и две хиляди, преди да настъпи денят на вашата слава. Това беше лъжлива зора. Аз излъгах себе си, излъгах ви и вас.
Поискал перо и папирус и ми написал писмо, докато все още имал сили да държи писалката. Писмото е тук пред мене заедно с другите, които ми бе писал, и човек изпитва мъка, като сравнява почерка — другите са написани смело и решително, ред след ред, подредени като стъпала на стълба, а това е драскано на криволици, всяка буква разкривена и прекъсвана от болката като изповед, писана от престъпник, след като са го изтезавали или са го били с камшик от девет върви. То е кратко:
Последното ми писмо: аз умирам. Тялото ми е пълно с червеи. Прости на стария си приятел. Разбойника, който те обичаше от сърце и въпреки това тайно заговорничеше, за да ти вземе Изтока. Защо го сторих? Защото Яфет и Сим могат да живеят като братя, но всеки трябва да е господар в собствения си дом. Западът щеше да си остане твой от Родос до Британия. Ти щеше да освободиш Рим от всички богове и обичаи на Изтока: тогава, и едва тогава древните свободи, които ти тъй много цениш, щяха да се върнат при теб. Аз се провалих. Играх твърде опасна игра. Маймунке, ти си глупак, но аз ти завиждам за тая ти глупост: това е разумна глупост. Сега те заклевам със сетния си дъх да не си отмъщаваш на моето семейство. Синът ми Агрипа е невинен: не знае нищо за моите стремежи, нито пък знаят дъщерите ми.
