Киприя стори всичко по силите си да ме разубеди. Най-доброто поведение за теб ще е да се правиш, че нищо не си знаел. Отнасяй се към всичките източни съюзници като към свои верни съюзници. Какво представляват те, след като няма да го има Ирод? Пепелянки без отровния зъб. Те ми вярваха, но не вярват на партите. Що се отнася до моите владения, направи си ги пак римска провинция, както по времето на Тиберий. Не ме озлочестявай, като ги върнеш на чичо ми Антипа. Да назначиш сина ми Агрипа за мой приемник, ще бъде опасно, но все пак почети го по някакъв начин заради мене. Не слагай моите владения под управлението на Сирия, не ги давай в ръцете на моя враг Марс. Управлявай ги ти сам, Маймунке. Направи Феликс за твой управител. Феликс е нищожество и не ще стори там нито добрина, нито глупост. Още малко мога да ти пиша. Пръстите не ме слушат. Болката ме изгаря. Не плачи заради мен: преживях живота си сладко и не съжалявам за нищо освен за една единствена глупост — че подцених гордостта, властта и ревността на вечния бог на Израел и че се отнесох към него като някой глупав философствуващ грък от Гадара. А сега сбогом за последен път, Тиберий Клавдий, приятелю, когото съм обичал по-вярно, отколкото ти знаеш. Сбогом, моя малка Маймунке, съученико мой, и не се доверявай никому, защото никой не е достоен за твоето доверие. Твоят умиращ приятел Ирод Агрипа, с прозвището
Преди да склопи очи, Ирод повикал отново Хелкиас и Тавмаст, както и брат си Ирод Полион и им казал:
— Оставям ви една последна заръка. Идете при Силас в тъмницата и му кажете, че умирам. Кажете, че страдам от Иродови скрофули. Припомнете му за клетвата, която положих прибързано Александрия в дома на Александър алабарха. Разправете му за страданията, в които ме виждате да се гърча. Помолете го да ми прости, ако съм го онеправдал. Кажете му, може да ме посети и да стисне приятелски ръката ми за сетен път. А после правете с него каквото намерите за добре в зависимост от отговора му.
Те отишли в тъмницата, където заварили Силас в килията му, дъската му за писане на коленете. Щом ги съзрял, той я захлупил на пода. Тавмаст казал:
— Силасе, ако тази дъсчица е изпълнена с укори към твоя цар и господар, Ирод Агрипа, добре стори, че я захвърли. Когато ти разкажем за положението, в което лежи царят, ти сигурно ще се разплачеш. Ще съжалиш, че си изричал думи на укор срещу му или че си го посрамявал публично с неприличния си език. Той умира в мъки. Болен е от
— Зная — рекъл Силас, — бях там, когато се закле, а сетне го предупредих…
— Замълчи и чуй царската вест. Царят казва: „Кажете на Силас за страданията, в които ме виждате да се гърча, и го помолете да ми прости, ако съм го онеправдал. Сега той може да напусне тъмницата и да дойде с вас в двореца. С радост ще стисна приятелски ръката му, преди да умра.“
Силас се обадил мрачно:
— Вие сте евреи, а пък аз съм един презрян самарянин, тъй че сигурно би трябвало да се почувствувам поласкан от посещението ви. Но ето какво ще ви кажа за нас, самаряните: ние ценим свободното слово и честните отношения над всякакво мнение, било то добро или лошо, което нашите еврейски съседи могат да имат за нас. Що се отнася до някогашния ми приятел и господар Ирод Агрипа, ако страда, то само той си е виновен, защото не послуша съвета ми…
Хелкиас се обърнал към цар Ирод Полион:
— Да умре ли?
Силас продължил невъзмутимо:
— На три пъти аз направо спасих живота му, но този път нищо не мога да сторя за него. Съдбата му е в божиите ръце. А що се отнася до приятелството, какъв приятел е този, който…
Хелкиас сграбчил копието от ръката на войника, който пазел при вратата, и пробол Силас през корема. Оня не се и помръднал, за да избегне удара.
Силас умрял в същия миг, в който, изтощен от петдневната несекваща болка, сам цар Ирод Агрипа изпуснал последен дъх в обятията на Киприя, за неописуема мъка и ужас на еврейския народ.
Междувременно цялата история станала известна. Проклятието на Ирод като че ли тегнело еднакво върху всички евреи. Гърците изпаднали в луда радост. Легионите, въоръжени отново от Хелкиас по нареждането на Ирод, постъпили по най-безсрамен и отвратителен начин. Те нападнали двореца и хванали Киприя и дъщерите й, възнамерявайки да ги преведат за посмешище през улиците на Цезарея. Киприя грабнала меча от един войник и се самоубила, но дъщерите й били насилени да си облекат бродираните дрехи и да тръгнат с войниците и дори да пеят благодарствени песни за смъртта на баща си. А като свършило шествието, завели ги във войнишките бордеи и там, на покривите, ги подложили на най- отвратителни гаври и унижения. Не само в град Цезарея, но и в гръцкия град Самария се уредили публични пиршества по площадите, а гърците, с венци на главите и намазани с благовония, яли и пили до насита, вдигали тостове и правели възлияния за Лодкаря. Евреите не вдигнали ни ръка, ни глас в знак на протест. „Законно ли е да помагаш на оня, когото бог е проклел?“ Защото се смята, че божието проклятие се стоварва върху децата на прокълнатия. Тези принцеси бяха едва по на десет и шест години, когато тъй се погавриха с тях.
Глава 24
Днес се навършват десет години от смъртта на Ирод и аз ще ви разкажа колкото може по-накратко какво се случи оттогава насам в Изтока: макар Изтокът да не представлява вече особен интерес за моите читатели, смятам се задължен да не оставям довършени нишки в този разказ. Веднага щом научил за смъртта на Ирод, Марс потеглил към Цезарея и възстановил реда и там, в Самария. Назначи временен управител на Иродовите владения: това беше Фад, римски конник, който имаше големи търговски предприятия в Палестина и беше женен за еврейка. Аз одобрих назначението и Фад започна да действува с необходимата строгост. Не всички оръжия, раздадени на евреите, бяха върнати на Хелкиас: гилеадците си ги задържаха, за да се бранят от източните си съседи, арабите от Рава Амон. Много оръжия останаха и у юдейците и галилейците, а в резултат на това се образуваха разбойнически банди, които нанесоха големи щети на страната. Обаче Фад, с помощта на Хелкиас и цар Ирод Полион, които се стараеха да изтъкнат своето верноподаничество, арестува главатарите гилеади, обезоръжи последователите им и след това, една по една, излови разбойническите шайки.
Съюзническите царе на Понт, Комагена, Малка Армения и Итурея се вслушаха в съвета, пратен им от Ирод по неговия брат, и отново дадоха клетва за вярност на Рим, като се извиниха на Бардан, загдето не са излезли да го посрещнат на границите на Армения. А пък Бардан продължи похода си към запад: решил бе твърдо да си възвърне Армения. Марс му изпрати строго предупреждение от Антиохия, че една война с Армения ще означава война с Рим. Вследствие на това царят на Адиабена заяви на Бардан, че той отказва да се присъедини към експедицията, защото децата му са в Ерусалим и ще бъдат взети заложници от римляните. Бардан му обяви война и тъкмо се готвеше да нахлуе в неговите земи, научи, че Готарз е събрал нова войска и е подновил стремежите си към престола на империята. Върна се обратно и този път двамата братя влязоха в смъртно сражение край река Харинда, по южните брегове на Каспийско море. Готарз беше сразен и побягна в страната на дахите, която лежи на четиристотин мили в източна посока. Бардан тръгна да го преследва; но след като нанесоха поражение на дахите, войските му отказаха да го следват по- нататък, защото беше прекрачил границите на Партската империя. Той се върна на следващата година и тъкмо се готвеше да нахлуе в Адиабена, бе убит от своите първенци; подмамили го в засада по време на лов. Олекна ми, когато се отървах от него, защото беше мъж с големи дарби и необикновено деятелен.
Междувременно срокът за назначението на Марс изтече и аз се зарадвах, че се връща при мене в Рим, да ме съветва. Изпратих на неговото място Касий Лонгин. Той беше виден правник, към когото често се отнасях при трудни юридически въпроси, и бивш девер на племенницата ми Друзила. Когато в Рим се получи вестта за смъртта на Бардан, Марс не се изненада; изглежда, че сам той е имал пръст в заговора. Посъветва ме да изпратя като претендент за партския престол Мехердат, сина на бивш партски цар, който бе държан заложник в Рим в продължение на дълги години. Заяви, че се наемал да убеди благородниците,
