„Енеида“ за една едничка книга от „Аналите“ на Ений. Ений, който е живял в най-величавите дни на Римската република и е смятал великия Сципион за свой личен приятел, е бил онова, което аз наричам истински поет; Вергилий не е друго освен забележителен стихоплетец. Сравнете ги само когато описват някаква битка: Ений пише като истински войник, какъвто е и бил (издигнал се е от обикновен войник до офицерски чин), а Вергилий — като културен зрител, застанал на отдалечен хълм. Вергилий се е повлиял силно от Ений. Някои смятат, че той затъмнява първичния гений на Ений с културното изящество на своята фраза и ритъм. Но това са глупости. Прилича ми на Езоповата басня за мушитрънчето и орела. Птиците се надпреварвали коя от тях може да хвърчи по-нависоко. Орелът спечелил, но като се уморил и не могъл да литне по-нагоре, мушитрънчето, което било кацнало на гърба му, се изкачило още по-високо и поискало наградата. Вергилий е бил същинско мушитрънче в сравнение с орела Ений. Дори да сравняваме само красотата, къде у Вергилий ще срещнете нещо, което би могло да се сравни с величавата простота на следните стихове Ений:
Но всъщност те са непреводими, а и аз сега не пиша трактат върху поезията. Макар поезията на Секунд според мен да беше неискрена и слаба като поведението му в Сената през оня ден, той поне успя решително да се справи с катите, когато се връщали на две групи от плячкосването на нашите френски съюзници. Победата дезорганизира германците, особено пък ако в плячката им има и вино, което те гълтат, като да е бира, забравяйки, че е много по-опиващо. Войските на Секунд обкръжили и сразили и двете вражески войски, убили десет хиляди души и взели още толкова пленници. Гласувахме му триумфални орнаменти, ала правилата за удостояване с триумф не ми позволиха да го наградя и с това.
Неотдавна бях удостоил с подобни почести предшественика на Секунд, Курций Руф, който, макар да бе син на обикновен гладиатор, по времето на Тиберий се бе издигнал до магистрат от първи ранг. (Тиберий му бе извоювал тази длъжност, въпреки че за нея се съревноваваха неколцина други с благородно потекло и положение, с думите: „Да, но Курций Руф си е сам на себе си прославен праотец.“) Руф се стремеше към триумфални орнаменти, но знаеше, че ще се разсърдя, ако подхване вражда с неприятеля. Чул за една сребърна жила, открита на няколко мили отвъд реката още по времето на Август, тъкмо преди поражението на Вар, и изпратил един легион да я разработва. Извадил много сребро, преди жилата да навлезе толкова дълбоко под земята, че да не може да се копае — достатъчно сребро за заплатите на всички Рейнски войски в продължение на две години. Естествено това заслужаваше триумфални орнаменти. Миньорският труд се видял мъчен на войниците и те ми написаха следното весело писмо от името на цялата армия:
Верните войски на Клавдий Цезар му изпращат най-добрите си пожелания и искрено се молят той и семейството му да се радват на дълъг живот и отлично здраве. Също така го умоляват за в бъдеще да дарява на своите пълководци триумфални орнаменти,
Глава 25
В годината, последвала смъртта на Ирод, аз отпразнувах първия ежегоден празник от моя британски триумф; а като си припомних оплакванията, които бях подслушал в онази нощ на стъпалата на храма на Кастор и Полукс, раздадох пари на нуждаещото се население — по три златици на глава и по половин златица допълнително за всяко непълнолетно дете в семейство. В един случай трябваше да платя дванайсет и половина златици, но това беше, защото там имаше няколко чифта близнаци. Младият Силан и младият Помпей ми помагаха при раздаването. След като ви кажа, че междувременно бях премахнал всички допълнителни данъци, налагани от Калигула, и бях върнал парите на ограбените от него хора, че работата по пристанището в Остия, по акведуктите и по пресушаването на Фуцинското езеро продължаваше успешно и че без да измамвам никого, бях в състояние да раздам тези парични подаръци и въпреки това да запазя основния баланс на държавната хазна, ще признаете, вярвам, че в тези четири години съм се справил много добре.
Астрономът Барбил (за когото споменавах в писмото си до александрийците) направи някакви особени математически изчисления и ме уведоми, че на рождения ми ден щяло да има слънчево затъмнение. Това ме разтревожи, защото слънчевото затъмнение се смята за едно от най-зловещите знамения в света, а като съвпадаше с моя рожден ден, който бе и национален празник в чест на Марс, дълбоко щеше да смути народа и да даде на всеки, който би искал да посегне върху живота ми, увереност, че ще успее. Но аз си казах, че ако предупредя за това затъмнение, хората ще го приемат много по-спокойно: нямаше да изпаднат в отчаяние, а, напротив — щяха да са доволни, че знаят какво предстои и разберат причините за явлението.
Оповестих следната прокламация:
Тиберий Клавдий Друз Нерон Цезар Август Германик Британик, император, Баща на Отечеството, върховен понтифекс, народен трибун за петнадесети път, три пъти консул, към Сената, към народа и към съюзниците на Рим, поздрав.
Моят добър приятел Тиберий Клавдий Барбил от град Ефес направи известни астрономически изчисления през миналата година, които впоследствие се потвърдиха от неколцина други астрономи в град Александрия, където тази наука процъфтява, и установи, че на първия ден на идущия август ще стане слънчево затъмнение — в някои части на Италия то ще бъде пълно, в други — частично. Аз не желая да се тревожите поради това, макар в миналото това природно явление да е извиквало суеверен ужас. В старите времена слънчевото затъмнение се е смятало за нещо внезапно и необяснимо и се е приемало като предупреждение от самите богове, че за известно време щастието ще бъде изличено от лицето на земята. Но днес ние тъй добре познаваме затъмненията, че можем да кажем: „В този и този ден ще има слънчево затъмнение.“ Аз вярвам, че всеки ще се почувствува и горд, и облекчен, загдето най-сетне древните страхове са премахнати от силата на човешкия ум.
Ето какво обяснение дават моите учени приятели. Луната, която се върти в орбита под Слънцето — или непосредствено под него, или от него, я делят планетите Меркурий и Венера (това е спорна точка и не засяга въпросния случай), има надлъжно движение, подобно на Слънцето, и едно вертикално движение, каквото вероятно също има и Слънцето; но тя извършва и едно движение на ширина, което никога не се извършва от Слънцето. Тъй че, когато поради това движение на ширина Луната попадне точно под Слънцето над главите ни и премине невидимо под неговия заслепяващ диск — невидимо, защото Слънцето е толкова лъчезарно, че през деня, както ви е известно. Луната се превръща в нищо, — тогава лъчите, които обикновено се спускат от Слънцето към Земята, се препречват от намесата на Луната. За някои от земните обитатели това препречване трае по-дълго, отколкото за други, в зависимост от географската точка, на която се намират, а има и такива, които изобщо не са засегнати от него. Истината е, че Слънцето не губи светлината си, както си го представят невежите, и съответно стига в пълната си сила до всички хора, между
