раждал в тази наша нещастна страна? И това не е предположение. Виждали ли сте му хороскопа? Само като го видите, ще изтръпнете!
Домиций беше арестуван в двойно обвинение — за измяна и кръвосмешение със сестра си Домиция — естествено по времето на Тиберий това не означаваше нищо, беше чиста формалност. Междувременно Тиберий умря и Калигула го освободи. Наскоро след това и Домиций умря от воднянка. Беше упоменал Калигула като сънаследник на младия Луций, оставяйки му две трети от имуществото си. Когато Агрипинила бе прокудена на оня остров, Калигула прибра и останалата част от имотите, тъй че Луций остана сираче без никакви средства. Но леля му Домиция се грижеше за него. (Тя не бива да се смесва с нейната сестра, Домиция Лепида, майката на Месалина.) Беше от ония жени, които се отдават изцяло на удоволствията, и се грижеше за младия Домиций само защото беше предсказано, че един ден той ще стане император: искаше й се да е в добри отношения с него. Ще ви стане ясно каква беше тази Домиция, като ви кажа, че тримата възпитатели, на които бе поверила образованието му, бяха: един бивш сирийски танцьор, който си поделяше благоразположението на Домиция с един бивш гладиатор от Тирол; същият този бивш гладиатор и нейният гръцки фризьор. Те съумяха да му дадат отлично народно образование.
Когато две години по-късно Агрипинила се върна от изгнание, тя изпитваше толкова слаби майчински чувства към сина си, щото заяви на Домиция, че можел да остане при нея още няколко години; готова била да плаща каквото трябва, само да няма никаква отговорност. Аз се намесих и накарах Агрипинила да си го прибере; тя обаче взе и възпитателите, защото Луций не искаше да тръгне без тях, а Домиция си имаше вече други любовници. Агрипинила взе също тъй и съпруга на Домиция, един бивш консул, и се омъжи за него, но скоро се скараха и се разделиха. Следващото събитие в живота на Луций беше един опит да се посегне на живота му по време на следобедната му почивка: двама мъже влезли през външната врата, без да бъдат спрени от вратаря, който също подремвал, качили се горе, не срещнали никого в коридорите, поразходили се, докато видели някакъв заспал роб пред вратата на спалнята, която сметнали, че търсят, влезли вътре, намерили Луций да спи на леглото си, измъкнали камите и се приближили на пръсти. Миг по- късно излетели навън с викове: „Змията! Змията!“ И макар че цялата къща се пробудила от крясъците им, никой не се опитал да ги спре и те избягали. Онова, което ги изплашило, била кожата на кобра, простряна връз възглавницата на Луций. Той си я носел като лек срещу скрофули, от които много страдаше като дете, и, изглежда, си е играл с нея, преди да заспи. В затъмнената стая тя приличала на жива кобра. След това предположих, че убийците са били изпратени от Месалина, която мразеше Агрипинила, но не смееше, по една или друга причина, да я обвини публично в каквото да било. Тъй или инак, пръсна се слух, че две кобри стояли на стража край леглото на Луций, а пък Агрипинила не се опита да го разпръсне. Тя дори обрамчи кожата в златна змиеобразна гривна, която той носеше, и разправи на приятелите си, че намерили кожата на възглавницата, където вероятно я е съблякла някоя кобра. А Луций пък обяснявал на другарите си, че наистина го пази кобра, но преувеличение било, че били две: той поне не бил виждал повече от една. Това бе първият и последен опит да бъде убит.
Луций, както Британик, приличаше на брат ми Германик, който му беше дядо, но в неговия случай това беше грозна прилика. Чертите бяха почти същите, ала откровеността, благородството, щедростта, скромността, които се излъчваха от Германиковото лице, тук бяха заменени от хитрост, лошотия, злоба, суета. Въпреки това повечето от хората не го виждаха, заслепени от дегенериралата изтънченост, в каквато се бе превърнало хубавото лице на дядо му: притежаваше женствена хубост, която привличаше хората, както ги привлича жената; а той самият твърде добре го осъзнаваше и сутрин се занимаваше с тоалета и най-вече с дългата си коса толкова, колкото майка му и леля му. Възпитателят му, фризьорът, се грижеше за хубостта му тъй ревностно, както главният градинар в Градините на Лукул се грижи за плодовете върху прочутата стена с прасковите или за невижданото бяло черешово дърво, което Лукул беше донесъл от Черно море. Странна гледка представляваше Луций на Марсово поле с меча, щита и копието: служеше си с тях сръчно, както го бе научил бившият гладиатор от Тирол, и все пак това напомняше по-скоро танц, отколкото военно упражнение. Когато на същата тази възраст Германик правеше военни упражнения, във въображението на човека всякога изникваше шум на битка, звук на тръби, стенания и викове, пролята германска кръв; а при Луций човек очакваше да чуе бурни ръкопляскания на театрални зрители, да види рози и златни монети, посипани по сцената.
Но стига за Луций. Много по-приятна тема е допълнението ми към латинската азбука. В предишната си книга обясних за трите нови букви, които смятах необходими за съвременна употреба: консонантното u, гласната между i и u, отговаряща на гръцкото ипсилон, и консонантата, която досега изразявахме bs или ps. Смятах да направя нововъведението след моя триумф, но отложих до започването на новия цикъл. Обявих намерението си в Сената в деня след Секуларните игри и то се възприе благосклонно. Но аз заявих, че това е нововъведение, което засяга цялото население на империята, че не желая да налагам личните си идеи на римския народ против неговата воля прибързано, затова предложих да решим въпроса с плебисцит в срок до една година.
Междувременно публикувах циркулярно писмо, с което обяснявах и оправдавах плана си. Изтъквах, че макар всеки да е свикнал да се отнася към азбуката като към нещо не по-малко свято и непроменливо от месеците на годината или от реда на числата, или от знаците на зодиака, всъщност не е така: всичко на този свят подлежи на промяна и подобрение. Юлий Цезар е променил календара; установеният ред за написването на числата е бил променен и разширен; имената на съзвездията, и те са били променени; дори звездите, които ги съставят, не са безсмъртни — от времето на Омир например седемте Плеяди са станали шест вследствие изчезването на звездата Стеропа или както са я наричали понякога, Електра. Тъй е и с латинската азбука. Изменили са се не само линейните форми на буквите, променило се е и значението на буквите, определящи дадени изговаряни звуци. Латинската азбука е заимствувана от дорийските гърци по време на учения цар Евандър, а пък гърците са я взели от Кадъм, който я е донесъл, когато е дошъл с финикийската флота, финикийците пък са я взели от египтяните. Това е същата азбука, но само по име. Истината е, че египетското писмо е започнало с рисунки на животни и други природни обекти, те постепенно са се оформили като йероглифи, финикийците са ги взели и са ги променили, гърците също са ги взели и са променили техните изменения, та чак накрая латините са ги взели и са променили тези изменения на измененията. Примитивната гръцка азбука е имала само шестнайсет букви, но към нея се добавяли нови, докато са станали двайсет и четири, а в някои градове — двайсет и седем. Първоначалната латинска азбука е съдържала само двайсет букви, защото три гръцки аспиратни консонанти и буквата z са били сметнати за излишни. Около петстотин години след основаването на Рим буквата g е била въведена, за да допълни буквата c, а по-наскоро е била върната и буквата z. И въпреки това според мене азбуката все още не бе съвършена. Отначало може би щеше да бъде малко трудно, ако страната гласуваше в полза на промяната, човек да си напомня, че може да използува тези удобни форми вместо старите, ала тази странност постепенно щеше да отпадне и новото поколение от момчета, което щеше да се учи да пише и чете по новия начин, изобщо нямаше да я чувствува. Странността и неудобството в промяната на календара преди стотина години, когато годината е трябвало да се продължи на петнайсет месеца, а след това и дните на всеки месец да се променят, че и името на единия месец да се смени — да, това вече е било нещо, от което да се оплакваш, но нали и то е минало благополучно? Има ли днес някой, който иска да се върне към стария стил?
Всички разискваха учено въпроса, но май че никой не се вълнуваше особено много от него; във всеки случай никой не се вълнуваше като мене. Когато най-сетне се стигна до гласуване, резултатът беше пълно мнозинство в полза на новите букви; но по-скоро от любезност към мене, струва ми се, отколкото от истинско вникване в същността на предложението. И тъй Сенатът гласува за незабавното им въвеждане и днес буквите се използуват във всички официални документи и във всички видове литература, като започнем от стиховете, научните трактати и правните коментари и стигнем до обяви за разпродажби, писма за изплащане на дългове, любовни послания и ония, надраскани с тебешир, нецензурности по стените на сградите.
А сега ще изброя накратко някои мои обществени дела, реформи, закони и декрети, които датират от времето след буквената реформа; по този начин, така да се каже, ще разчистя масата, за да напиша за мъчителните последни години от моя живот. Защото стигам до повратния момент в моя разказ, „разкритието“, както го наричат трагиците, след което, макар да продължавах да изпълнявам задълженията си на император, вършех го в съвсем друго вътрешно разположение.
Завърших строежа на акведуктите. Построих освен това стотици мили нови пътища и поправих
