че щом докажа с доброволния си отказ от монархията, че намеренията ми никога не са били тиранични и че екзекуциите по съкратената процедура са ми били наложени, ще ми се опростят всички по-незначителни грешки, които бях извършил в името на големите реформи, осъществени от мен, и всички подозрения ще бъдат забравени. Казвах си: „Август все повтаряше, че ще се оттегли и ще върне Републиката; но някак си той не успя, заради Ливия. Тиберий, и той разправяше същото, но някак си и той не успя, защото се страхуваше от омразата, която бе извикал заради своята жестокост и тиранство. Но аз наистина ще се оттегля: няма нищо на света, което да ме спре. Съвестта ми е чиста, а Месалина не е Ливия.“
Тези Секуларни игри се празнуваха не през лятото, както при предишните случаи, а на двайсет и първи април, празника на пастирите, защото това бе самият ден, в който преди осемстотин години Ромул и неговите пастири са създали Рим. Последвах примера на Август и принесох жертви не само на боговете на подземния свят: макар Тарент, вулканичната пукнатина на Марсово поле, която бе традиционното място за празненствата и за която се знаеше, че е един от входовете към подземния свят, да бе превърната във временен театър, да бе осветена с цветни светлини и да бе направена център на празненствата. Месеци преди това бях разпратил вестители да призоват всички граждани (със старинния израз) „на едно зрелище, което ни един от живите не е виждал преди и което ни един от живите не ще види отново“. Това извика известен присмех, защото празненствата, уредени от Август преди шейсет и четири години, се помнеха от доста възрастни мъже и жени, някои от които дори бяха участвували в тях. Но такъв беше старинният израз и той се оправдаваше с това, че Августовите празненства не са били чествувани, когато е трябвало.
На утрото на първия ден Колегията на Петнадесетте раздаде на всички свободни граждани, от стъпалата на Юпитеровия храм на Капитолия и от Аполоновия на Палатинския хълм, факли, сяра и битум, средствата за очищение; а тъй също и пшеница, ечемик и фасул, част от които да се принесат на богините на Съдбата, а другото да се даде като възнаграждение на актьорите, вземащи участие в празненствата. Утринни приношения се направиха едновременно във всички големи храмове в Рим — на Юпитер, на Юнона, на Нептун, на Минерва, на Венера, на Аполон, на Меркурий, на Церера, на Вулкан, на Марс, на Диана, на Веста, на Херкулес, на Август, на Латона, на богините на Съдбата, на Плутон и Прозерпина. Но най-главното събитие на деня беше приношението на белия бик на Юпитер и на една бяла крава на Юнона, на хълма на Капитолия, и всички трябваше да присъствуват на това. После отидохме в шествие до Тарентския театър и пяхме песни в чест на Аполон и Диана. Следобедът бе отреден за надбягвания с колесници и гонение на диви животни, както и за гладиаторски борби в цирка и амфитеатрите, а тъй също и за театрални представления в чест на Аполон в театъра на Помпей.
В осем часа на същата вечер, след като изгорихме много сяра и пръскахме със светена вода за очищение на цялото Марсово поле, аз принесох в жертва три мъжки агнета на трите богини на Съдбата, на три подземни олтара, вкопани в бреговете на Тибър, а тълпата от граждани, които ме придружаваха, размахваха запалени факли, принасяха своята пшеница, ечемик и фасул и пееха химн, с който се покайваха за греховете си. Кръвта на агнетата бе поръсена по олтарите, а труповете им — изгорени. После в Тарентския театър се пяха още химни и изкупителната част на празненството бе изпълнена с голяма тържественост. След това се представиха сцени от римски легенди, както и един танц, който разказваше за борбата между тримата братя Хорации и тримата братя Курации, за която се разправя, че се е състояла наблизо в деня на първото чествуване на игрите от фамилията на Валериите.
На другия ден най-благородните римски матрони, предвождани от Месалина, се събраха на Капитолия и отправиха молитви на Юнона. Игрите продължиха както в предния ден: в амфитеатъра бяха убити триста лъва и сто мечки, да не говорим пък за биковете и многобройните гладиатори. В същата нощ принесох в жертва един черен шопар и едно черно прасе на Майката-Земя. В последния ден се пяха гръцки и латински хорови химни в светилището на Аполон от три пъти по девет красиви момчета и момичета и му се принесоха в жертва бели волове. Почетохме Аполон по този тържествен начин, защото пръв неговият оракул беше наредил да се създаде празненството. С тези химни се целеше да се осигури покровителството на Аполон, на сестра му Диана, на майка им Латона и на баща им Юпитер над всички градове, селища и магистратури в цялата империя. Един от тях беше прочутата ода на Хорации, съчинена в чест на Аполон и Диана, която съвсем не бе нужно да се осъвременява, както сигурно сте предположили: всъщност един куплет от химна звучеше по-съвременно сега, отколкото на времето, когато е бил писан:
Хораций е сътворил това по времето, когато Август е замислял война срещу Британия, но тя не се е състояла, тъй че тогава британците не са ни били истински неприятели, каквито са днес.
Още приношения на всички богове, още надбягвания с колесници, гладиаторски борби, гонения на диви животни, атлетически състезания: през тази нощ в Тарент аз принесох в жертва един черен овен, една черна овца, един черен бик, една черна крава, един черен нерез, една черна свиня — на Плутон и Прозерпина; и празненствата свършиха до следващата сто и десета година. Преминаха без нито един пропуск и ни едно прокобно знамение. Когато запитах Вителий дали празненствата са му доставили радост, той отвърна:
— Бяха чудесни и аз ти пожелавам още много подобни щастливи рождени дни.
Аз се засмях, а той ми се извини за своята разсеяност. Несъзнателно бе отъждествил рождения ден на Рим със собствения ми рожден ден, така ми обясни, но се надявал изразът да се окаже знамение в смисъл, че моят живот ще се продължи до най-дълбока старост. Ала Вителий умееше да хитрува: сега съм уверен, че си е съчинил шегата много преди това.
За мен най-славният миг на празненствата беше следобедът на третия ден, на Марсово поле, когато се представяше Троянската битка, а моят малък Британик, тогава едва шестгодишен, взе участие в сражението с момчета, два пъти по-големи от него, и съумя да управлява своето пони и да си служи с оръжието като някой Хектор или Карактак. Публиката викаше най-високо за него. Сравняваха го по прилика с брат ми Германик и му предричаха славни триумфи, щом порасне достатъчно, за да тръгне на война. Един мой праплеменник също взе участие в игрите, едно единайсетгодишно момче, синът на племенницата ми Агрипинила. Казваше се Луций Домиций1, споменах го и преди, но само мимоходом. Сега дойде моментът да поразкажа повечко за него.
Беше син на оня Домиций Ахенобарб (или Медната брада), братовчед на майка ми, за когото се разправяше, че бил най-кръвожадният човек в Рим. Кръвожадността беше семейна черта, както и рижата брада, и се приказваше, че имали медни бради, да подхождат на железните им лица и на оловните им сърца. Като млад Домиций Ахенобарб бе служил в щаба на Гай Цезар в Изтока и бе убил един от собствените си освобожденци, заключвайки го в стая без вода и без друга храна освен солена риба и сух хляб, защото оня отказал да се напие както подобава на пиршеството за рождения му ден. Щом чул за това, Гай заявил на Домиций, че не го иска сред приближените си и че вече не го смята за свой приятел. Домиций се върнал в Рим и по пътя, в изблик на раздразнителност, внезапно пришпорил коня си по някаква селска улица край Апиевия път и умишлено стъпкал едно дете, което си играело там със своята кукла. Друг път на Форума подхванал свада с някакъв конник, комуто дължал пари, и с палец му извадил едното око. Чичо ми Тиберий се сприятели с Домиций през последните години на управлението си: нарочно събираше наоколо си жестоки и зли хора, та да може, изглежда, сам той да се чувствува по-добродетелен в сравнение с тях. Ожени Домиций за осиновената си дъщеря Агрипинила, а от брака им имаше едно дете, същият този Луций. Поздравен от приятеля си по случай раждането на наследника му, Домиций отвърнал раздразнено:
— Не си хабете поздравленията, глупаци такива. Ако сте истински родолюбци, ще отидете при люлката и веднага ще удушите детето. Нима не знаете, че Агрипинила и аз сме олицетворение на всички познати пороци, човешки и противочовешки, и че от него ще излезе най-отвратителният пакостник, какъвто се е
