Някой иззад кулисите се засмя многозначително на това. Трябва да беше Мнестер. Във всеки случай всички се извърнаха и погледнаха към Полибий, който в качеството си на министър по изкуствата надзираваше дисциплината сред актьорите: ако някой от тях започнеше да се държи прекалено своеволно, Полибий имаше грижата да нареди, от мое име, да го набият с камшик.
Полибий отвърна:
— Да, да, а пък Менандър казва в своята „Тесалия“:
Това бе намек за Мнестер, който на млади години бил козарче в Тесалия, а сега бе известен като най- големия любимец на Месалина.
Тогава не го знаех, но Месалина имала полови връзки и с Полибий, а той бил достатъчно глупав да я ревнува от Мнестер, тъй че тя набързо се отърва от него, както вече ви казах. Останалите ми освобожденци приеха смъртта на Полибий като закана и към тях — съюзиха се в сплотена група, всякога се прикриваха един друг и не се състезаваха да спечелят благоволението ми, нито си завиждаха взаимно. Полибий не бе проронил дума в своя защита, страхувайки се, предполагам, да не уличи и някой от приятелите си, мнозина от които по всяка вероятност са се занимавали с тази обидна търговия с правото на гражданство.
Що се отнася до Мнестер, напоследък често ставаше така, че не се появяваше на сцената, когато участието му бе обявено. Това извикваше възмущение в театъра. Аз трябва да съм бил наистина много глупав; макар че отсъствията му всякога съвпадаха с пристъпи на тежко главоболие у Месалина, което също й пречеше да присъствува, и през ум не ми мина да си направя очевидното заключение. На няколко пъти ми се наложи да се извинявам на публиката и да обещавам това да не се повтаря. Веднъж подхвърлих на шега:
— Уважаеми, не бихте могли да ме обвините, че аз го крия в двореца.
Тази забележка предизвика несдържан смях. Всички освен мене са знаели къде е Мнестер. Когато се връщах в двореца, Месалина обикновено ме викаше при себе си и аз я намирах в затъмнената стая, с мокра кърпа на челото. Тя се обаждаше с прималял глас:
— Как, мили, нима искаш да кажеш, че Мнестер и този път не излезе да танцува? Значи, тогава нищо не съм изпуснала. А докато лежах тук, умирах от завист. Дори по едно време станах и започнах да се обличам, но болката беше толкова силна, че отново легнах. Скучна ли излезе пиесата без него?
А пък аз казвах:
— Ще трябва да настоим той да си изпълнява задълженията: не може да се отнася така с целия град!
А Месалина въздъхваше:
— Не знам. Той е много чувствителен, бедничкият. Като жена е. Големите актьори са такива. Страшно го заболявала главата от най-малкото раздразнение, така казва. И ако днес се е чувствувал на една десета тъй зле, както съм аз, би било истинска жестокост да го карате да танцува. Това не е преструвка, не. Обича си работата и е много нещастен, когато трябва да мами зрителите. А сега ме остави, мили: ще се опитам да заспя.
И тъй, аз се измъквах на пръсти и никой от нас не споменаваше Мнестер, докато пак се случеше същото. Но аз никога не съм се възхищавал от Мнестер чак толкова, колкото останалите. Сравняваха го с великия актьор Росций, който по време на Републиката добил такава известност в професията си, че бе станал синоним на артистично съвършенство. Хората, съвсем не на място, все още наричат някой способен архитект или някой учен историк, или дори някой сръчен боксьор „същински Росций“. Мнестер съвсем не беше Росций освен в този много общ смисъл. Признавам, никога не съм виждал как играе Росций. Всички от онова време са вече мъртви. Трябва да се осланяме единствено на свидетелството на нашите прародители, когато говорим за него, а според тях основният стремеж на Росций в актьорските му изпълнения бил да „остане верен на образа“, тъй че, каквото и да представлявал: благороден цар, хитър сводник, наперен войник или прост смешник — във всичките си роли Росций бил напълно достоверен, като в живота, без да проиграва. Докато Мнестер беше изтъкан от преструвки, много очарователни и изящни преструвки наистина, но в последна сметка той не беше актьор, а си беше един хубавичък мъж, със стройни крака и дарба за хореографски импровизации.
По това време Авъл Плавций се завърна от Британия и на мен се падна удоволствието да убедя Сената да му гласува триумф. Това не беше пълен триумф, какъвто аз бих искал, а малък триумф или овация. Ако победите на някой генерал са толкова значителни, че може да се удостои с триумфални орнаменти, но въпреки това, по технически причини, не е възможно да му се гласува пълен триумф, награждава се с по- малкото. Да речем, че войната все още не е свършила докрай; или не е имало достатъчно голямо кръвопролитие, или пък неприятелят не се смята за напълно равностоен — както преди много, много години, след поражението на въстаналите роби под водителството на Спартак, макар всъщност Спартак да е създал на нашите войски далеч по-големи мъчнотии, отколкото многобройни други неприятелски армии. В случая с Авъл Плавций възраженията бяха в смисъл, че неговите завоевания все още не са достатъчно затвърдени, за да може да изтегли оттам войските си. Тъй че вместо колесница с четири коня, той влезе в града на кон и носеше миртов венец, а не лавров, а в ръката му нямаше скиптър. Сенатът не оглавяваше процесията, нямаше ги и тръбачите, а когато процесията свърши, Авъл принесе в жертва овен вместо бик. Но иначе всички церемонии си бяха както при пълен триумф и за да му покажа, че не завист от моя страна е била причината да не му се гласуват същите почести като на мене, аз излязох да го посрещна на Свещения път, поднесох му поздравленията си и го оставих да язди от дясната ми страна (по-почетното място) и лично го подкрепях, като изкачваше на колене стълбите към Капитолия. Също тъй пак аз бях негов домакин на пиршеството, а когато и то свърши, отново го оставих от дясната си страна, когато го отведохме до дома му под светлината на факлите.
Авъл ми беше много благодарен, но още по-благодарен бил, както ми каза насаме, загдето съм потушил скандала около историята с жена му и християнските вечери на любовта (последователите на тази еврейска секта сега се назоваваха християни) и загдето съм оставил сам той да я съди. Каза, че когато една жена е разделена със съпруга си — здравословното й състояние не й бе позволило да го придружи в Британия, — тя се чувствува самотна, през ума й минават какви ли не мисли и става лесна плячка на разни религиозни мошеници, особено от рода на евреите и египтяните. Но тя била добра жена и добра съпруга и той се надявал, че скоро ще се излекува от онези глупости. Излезе прав. Две години по-късно арестувах всички видни християни в Рим, заедно с всички правоверни еврейски проповедници, и ги изгоних от страната, а съпругата на Авъл ми оказа голяма помощ при залавянето им.
Най-привлекателното нещо у християнството беше, че този Ешуа, или Исус, уж бил възкръснал от мъртвите, както ни едно човешко същество преди него освен в легендите: след като бил разпнат, той посещавал приятелите си, все едно, че нищо не му се е случило, ядял и пиел с тях, за да докаже, че не е привидение, а след това се възнесъл в небето с блясък. Не можеше да се докаже, че всичко това са лъжи, защото по същото време веднага след разпъването му станало силно земетресение, което отместило големия камък, с който била покрита гробницата му. Стражите се разбягали в паника, а като се върнали, трупът бил изчезнал; очевидно откраднали са го. Щом веднъж история като тази започне да се разправя в Изтока, трудно е да се спре, а би било недостойно да се опровергава нейната нелепост с публичен декрет; аз обаче издадох строга заповед в Галилея, където християните бяха най-многобройни, с която съобщавах, че всички осквернители на гробове ще се осъждат на смърт. Но не бива да си губя времето с приказки за тия странни християни: трябва да продължа с моя разказ.
Ще разкажа за трите букви, които прибавих към римската азбука, и за големите Секуларни игри, които отпразнувах, и за преброяването на римските граждани, което извърших, и още за възстановяването на древното религиозно изкуство да се предсказва бъдещето, което беше западнало напоследък, и за различни важни декрети и закони, които по мое настояване Сенатът утвърди. Но може би най-добре ще е първо да завърша накратко разказа си за Британия; след като Авъл Плавций се завърна благополучно в родината, не вярвам читателят да се интересува особено много от онова, което се случи по-нататък. Изпратих Осторий да замести Авъл и той се срещна с големи трудности. Плавций бе завършил със завоюването на равнинната
